С какво ви дразнят свекървите – 110

Няма как да разпитаме детето пред свекърите, защото аз няма да присъствам. Не искам да ги виждам и не искам мъжът ми да спи на пода. Писах преди относно удобствата в къщата им.
Прави сте, че не е моя работа да им отрязвам достъпа вкъщи. Ще си поговоря хубаво с ММ.
А детето е там уж да се разнообрази. А тя взе, че изперка от скука. Свекър ми много дели внуците си, но като гледам свекървата няма нищо против.
Дъщеря ми ще трябва да изтърпи още 5 дни там и край със заточението.

Тонка, който взима детето да подхване разговора. Ако сте двамата добре, ако е само мъжа ти, още по-добре. Нали все някой ще го вземе. Лично аз изобщо не бих се чудила как да им съобщя, че не са желани вкъщи, щом делят детето. С мъжа ти разговора е задължителен.
Миленака, лошото отношение към детето вече е факт. По-лошо няма как да стане, защото нещата отиват на към изобщо да нямат контакт свекъри и внучка. Знам, че на Тонка свекърите са доста дебелокожи, но като не им дадеш време да реагират, сами ще се оплетат. И това е достатъчна причина за спиране на контактите. Това ми беше идеята

Мако, разбрах ти идеята още от първия път. И от втория път. И от третия път. Продължавам да твърдя, че е лоша. За самото дете. Не е нужно да бъде тормозено с разпит. Родителите му вярват. Това е достатъчно. Детето им се е оплакало от нещо, родителите му вярват, въз основа на това се взели решение и го изпълняват. Точка. Който не вярва на детето и по този начин го нарича лъжец, си е негов проблем.

Тони, на твое място просто бих попитала детето дали иска да ходи за ваканциите при свекърите. Ако каже "да", значи всичко е ОК. Ако каже "не", няма сила която да ме накара да го изпратя и точно това бих казала на свекърите- че детето вече е тийнейджърка и не иска да ходи на село. Точка. Изобщо не бих се занимавала с обяснения дали делят внуците си. Всъщност, с никакви обяснения не бих се занимавала. Само бих информирала за решението си.

Това с деленето на децата е изключително грозно. При нас ситуацията също е такава. На моменти започнах да ги засичам, но отговора е неадекватен, придружен с хихикане... Гледам много да не се засичат. Понякога наистина най-доброто "лекарство" е липсата на контакт, колкото и неприемливо да звучи за някой. Комфортът на детето е най-важен. Не знам колко е голямо твоето, Тонка, но ако е на възраст на която ги усеща тези неща и не се чувства добре там - въпросът е решен!

Де гиди сопа! Тони, сериозно ли? Толкова години нерви и отстъпване и за какво? За да я гонят от стаята?

Тонка, ако детето ти отправи същите въпроси пряко, към баба и дядо, няма ли да им пробуди съвестта ?
"- Защо отношението ви е по -различно, имам ли вина ? "

Не смятам да се нервирам. Дъщеря ми вече е на 11 г. и отлично вижда как стоят нещата. Засега казва, че ще ходи само когато братовчед й е там. Факт е, че двамата много се обичат.
Обаче така и никога няма да мога да проумея що за хора са това. Всъщност не са хора, а диваци.
Свекър ми всеки ден ходи до града с колата, за да пазарува. Нито веднъж не е взел нещо за детето ми. Да не говорим и че нито веднъж не й е предложил да я вземе с него, та поне за час да се разнообрази, вместо да седи като затворник в онова село.
Но и дъщеря ми има много странно поведение когато е при тях, все едно е друго дете. Като кукла на конци е там. Прави каквото й кажат, никой не й иска мнението за нищо, говори само когато я питат. Щото в противен случай трябва да изчезне в другата стая, за да не пречи на дядо си с присъствието си.
От една страна даже на детето ме е яд и ми иде да го раздрусам хубаво. Вкъщи не можем да й затворим устата, а там не смее да си я отвори. А като се прибере поне 3 дни ще изпуска пАрата върху мен и баща си.
Откъдето и да погледна нещата, ходенето на детето ми там не се отразява добре за нито една от страните.

По-трудно да не ги приема в къщи, иначе детето лесно ,не иска и това  е.Ако иска, няма как.Тонка ,посрещай ги и ти с разлики, дели ги ,  първо те , после ти идват твои  или други близки, приятели ,  пазаруваш  и готвиш като за последно.Два три пъти така, и дано вдянат.
Имах дразнене с роднина тези дни , тя си харесала малкия ми син, и  това е, нямам право да не съм съгласна.Има разлики в децата ни, всеки е уникален , на един едно харесвам ,на друг - друго. Общо взето и двамата имат кусури. А кой, ако не майката да знае  всичко. Някой ще ми казва  кое какво и как , аре моля ...И не са деца де.Тази мъжа ми и  брат му делеше също.Все едно другия няма недостатъци.Но мъжа ми викаха да им излива бетон.Пък обича оня.
Не съм примерна гражданка, бъркам , смотана съм често, но като ми намекнат - схващам.Вече...че едно време свекърва ми  ме накара да набера другия син ,децата им бяха у нас ,аз представа нямам за какво , детенце паднало и  ожулило краче.  Моите грижа са да наготвя , сложа да спят ,че съм на работа през деня. Тя ги извикала , че си излязох като набрах , да си приберат децата и   скоро научих ,че смятали , аз не ги искам. Ако е сега , с малко мозък ,няма така да се хвана да и набирам.Или ще я чакам да говори и  взема телефона като  е    такава. Не се примерявам още колко подчинена и изпълнителна съм била ,да не казвам друга дума, глупава и  още нещо...Най-смотаното нещо е да се омъжиш от училище.Ама да избягам от баща си ,че и той стока , та дрънка.От трън на глог...Вече нищо няма значение, на всички съм простила за всичко ,на себе си  - не мога.Всъщност на себе си се ядосвам винаги.Като си смачкан ,се отразява и на децата ти. А те бяха на майките по наше време. Сега има коректив от бащите. Малко ,но има...

Тонка, тези хора са вредни за детето ти.

Разбира се, че на първо място са вредни за детето ми. Остава тя да прецени какво иска. Защото нея хем я сърби, хем я боли. Иска да се вижда с братовчед си, но постоянно се оплаква от баба си и дядо си. Като се прибере ще я строя в две редици, защото отдавна не е бебе, и да каже кратко и ясно ще продължава ли да ходи на село или не. Всяка година ходи по собствено желание и следват куп оплаквания. Е, писна ми! Ако ще ходи там, да не е посмяла да ми се оплаква. Ясно е, че онези двамата тепърва няма да се очовечат.

Тонка, хем те разбирам, хем не съм съвсем сигурна, че в твоята ситуация бих забранила да ходи повече там.
Каквито, такива. Със сигурност характеровите им особености и стил на живот щом не застрашават здравето и живота на детето няма да ме накарат да побеснея дотам. Защото, както сама пишеш, не е малка вече. Занапред ще среща все повече някой друг да е предпочитан пред нея. Трябва да се адаптира.
 

Луна, така е. Но този урок трябва ли да идва от предполагаемите близки?

Луна, нищо няма да й забранявам, освен да ми се оплаква. Защото от тук насетне тя ще взима решенията относно това дали да ходи при баба си и дядо си или не. Ако ще ходи, няма да се оплаква. Вече години наред го играя това хоро и наистина се изморих.

Не знам Миленака. Както писах, не съм твърде сигурна. Зависи от степента, в която неглижират детето.  Но и не бих се посвенила да заявя пред въпросните баба и дядо, без значение мои родители ли са, на съпруга ми ли са, че ако имат ограничени средства за "вафли" и ги харчат само за другия внук, ще ида в местното магазинче, ще обясня на продавачката проблема и ще се разберем детето да ходи, да взема, а аз като го прибирам, ще платя...