Големите загадки

Находки по цял свят

Подобни черепи били открити в хранилищата на някои музеи и в частни лица. При това, не само в Америка (Мексико, Бразилия и САЩ), но и в Европа (Франция), и в Азия (Монголия и Тибет). Черепите се оказали повече от 13, но не всички били така съвършени, както черепа “Мичел-Хеджис”. Оказало се обаче, че Мичел-Хеджис не е първият, който направил подобно откритие. Още в края на 80-те години на ХХ-ти век, един войник от армията на император Максимилиан открил в Мексико кристален череп, който сега е изложен в Британския музей. Този екземпляр обаче, се отличава значително от черепа “Мичел-Хеджис” – независимо от сходството в размерите, той не е така прозрачен, не е така детайлен, а долната челюст е слята със самия череп. Още едно грубо копие на кристалния череп се намира в Музея на хората в Париж. Там фигурира под название “Череп на ацтекския бог на подземното царство и смъртта”. Интерес представлява още един череп, наречен “Макс”. Собственичката му, Джоан Паркс го получила от тибетски монах, който го използвал за лечение на хора. През зимата на 1994 година, собственичката на ранчо, в близост до Крестон (Колорадо, САЩ), намерила череп от кристал, но необикновено твърдия материал бил смачкан и деформиран така, сякаш някога е бил пластичен. Как е попаднал там и защо бил така обезобразен, остава загадка до сега.

Черепът “Мичел-Хеджис”

От всички намерени до сега черепи, този открит от Мичел-Хеджис, бил изследван най-детайлно. Пръв с изучаването му се заел изкуствоведа Франк Дордланд. След щателен оглед, той открил в него цяла система лещи, призми и канали, създаващи необикновени оптични ефекти. Благодарение на тази вградена оптична система, очните кухини започват да светят, когато се постави някакъв източник на светлина под черепа. Докато изследвал черепа, Дордланд бил поразен от идеално полираната повърхност, върху която, даже под микроскоп, не се виждали следи от обработката. В крайна сметка, той се обърнал за консултация към знаменитата фирма “Хюлет-Пакард”, смятана за авторитет при експертизи на кварц. Изследването, проведено през 1964 година в специализираните лаборатории на фирмата установило, че черепа бил изготвен много преди появяването на първите цивилизации в тази част на Америка. Най-поразителното откритие било, че черепа бил изготвен от монолитен кристал, въпреки всички закони на физиката. Инженер Л.Барре, експертът в “Хюлет-Пакард”, казва следното: “Изучихме черепа по три оптични оси и открихме, че е изсечен от един къс кристал, състоящ се от 3-4 срастъка. Според скалата на Моос, планинският кристал отстъпва по твърдост само на топаза, корунда и диаманта, и може да бъде рязан само с диамант. Независимо от това, древният майстор успял да извае не само черепа, но и долната челюст, както и шарнирите за закачването й. При такава твърдост на материала, това е повече от загадъчно. И ето защо: в кристал, състоящ се от повече от един срастък, съществуват вътрешни напрежения. При натискане с резец, от напрежението може да се пръсне на парчета. Но древният майстор го изваял така, сякаш изобщо не го е докосвал.” С това мнение са напълно съгласни колегите на експерта. Мнението на всички е, че при обработката на черепа, разрязванията трябвало да бъдат строго ориентирани по осите на кристала. Древният ваятел сякаш изобщо не се вълнувал от това. Той изработил черепа, игнорирайки всички закони и правила. Професионалистите от “Хюлет-Пакард” били в недоумение: “Тази проклета вещ просто не би трябвало да съществува. Този, който я създал, не е имал и най-малка представа от кристалография. Той игнорирал осите на симетрия и тази вещ би трябвало да се разпадне. А защо това не се е случило, остава необяснимо.”

Въздействие върху хората

В последните години, с изследването на черепа се заели и екстрасенси. Те установили, че черепът мени окраската си и степента на прозрачност, а понякога излъчва сияние. Случвало се също да отделя непонятна миризма, предизвикваща в присъстващите чувство на жажда. Когато докосвали повърхността му, екстрасенсите чувствали ту топлина, ту хлад, ту някакви вибрации. В наши дни, някои изследователи изказват предположение, че кристалните черепи били изготвени в потъналата Атлантида, но по чудо оцелели след катастрофата. Други твърдят, че черепите са дело на представители на извънземна цивилизация. Интересно е, че черепите въздействат на хората по различен начин. Някои изпитват дискомфорт и непонятен страх. Някои даже изпадат в безсъзнание и за известно време губят паметта си. Други пък, усещат необикновено успокоение и изпадат в състояние на блаженство. Съществува устойчиво мнение, че черепите обладават и мистични свойства. Високочувствителните хора уверяват, че черепите им навяват особени, почти хипнотични състояния, съпроводени с необикновени миризми, звуци и ярки зрителни халюцинации. Даже не толкова чувствителните хора твърдят, че понякога виждат, как черепа започва да свети или да се изпълва с “бяла мъгла” и неясни образи. Като се има предвид, че кристалите имат собствена памет, може би някога ще стане възможно да се проникне в тайните, които съхраняват. И тогава ще разберем посланията им. До тогава обаче, те остават мълчаливи и загадъчни.