Все си мисля, че не Германия й е крива и идването в България няма да реши проблеми, които се намират в собствената й глава.
- Публикувана: 17 юни 2019, 00:53 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2019, 21:06 ч.
Проблем с майка ми, заради прибирането в България
Така е, но това не променя нищо.
А какво да направят родителите на деца, които живеят в България и тийнът вкъщи се чувства нещастен, защото те не могат да си позволят да финансират последния модел телефон, а пък всички в компанията го имат? Да си съберат багажа и вкупом да се изнесат в Германия?
А, какво общо има това с темата, която разискваме и с факта, че вече 6 години това дете се чувства нещастно там?
Общото е в относителността на понятията "щастие" и "нещастие" на тази възраст. Повярвай, липсата на материален статус като на еди кой си или наличието на няколко кила в повече е в състояние да докара дълбока депресия.
Девойката, наместо да се чуди какви шпагати да прави, да си беше седнала на четирибуквието и да си вземе изпитите за по-хубаво училище, за да ползва възможностите, които и предлага страната. Не да си търси оправдания за несправянето си с живота - и в социален, и в служебен план. Бягството не решава никакви проблеми.
Девойката, наместо да се чуди какви шпагати да прави, да си беше седнала на четирибуквието и да си вземе изпитите за по-хубаво училище, за да ползва възможностите, които и предлага страната. Не да си търси оправдания за несправянето си с живота - и в социален, и в служебен план. Бягството не решава никакви проблеми.
Авторката е дете, няма служебен план при нея.
Не всички проблеми на децата се решават, като каже родителят - сядай си на задника. Даже бих казала, че напротив. Още по-гадно е да се обвинява млад човек, който няма приятели и подходяща среда, че проблема си е в него. Това е абсолютно неактуално внушение, което граничи с психически тормоз, още ли има родители, които го практикуват спрямо децата си, или въобще спрямо някого?
Не всички проблеми на децата се решават, като каже родителят - сядай си на задника. Даже бих казала, че напротив. Още по-гадно е да се обвинява млад човек, който няма приятели и подходяща среда, че проблема си е в него. Това е абсолютно неактуално внушение, което граничи с психически тормоз, още ли има родители, които го практикуват спрямо децата си, или въобще спрямо някого?
Авторката е дете, няма служебен план при нея.
Вече почвам да се съмнявам, че и тук, в темата, всички са възрастни. Проблемът не е във вземането на решението. Такова има, родителите са се съгласили. Още от миналата година дори. От вас още по-малко се иска позволение или одобрение за преместването.
Май детето на 15 има по-зрели разсъждения и подредени мисли.
Май детето на 15 има по-зрели разсъждения и подредени мисли.
Скрит текст:
Ако проблемът беше в род.правата и възможността при отказ от страна на майката, ако те са предоставени на нея, момичето да се върне обратно, нещата ще се променят правно, темата би била изцяло с юридически характер. И да, такава възможност също има. Но не това е питането. В началото този въпрос вече е обсъден.
Дали майката имала, ма нямала право на личен живот - че това кой го оспорва? Тя си го живее и сега. Въпросът е, че момичето няма да й спъне личния живот, ако си дойде тук, освен да я лиши изведнъж от безплатна бавачка. Което си звучи също зле. За майката.
Дали майката имала, ма нямала право на личен живот - че това кой го оспорва? Тя си го живее и сега. Въпросът е, че момичето няма да й спъне личния живот, ако си дойде тук, освен да я лиши изведнъж от безплатна бавачка. Което си звучи също зле. За майката.
Общото е в относителността на понятията "щастие" и "нещастие" на тази възраст. Повярвай, липсата на материален статус като на еди кой си или наличието на няколко кила в повече е в състояние да докара дълбока депресия.
Девойката, наместо да се чуди какви шпагати да прави, да си беше седнала на четирибуквието и да си вземе изпитите за по-хубаво училище, за да ползва възможностите, които и предлага страната. Не да си търси оправдания за несправянето си с живота - и в социален, и в служебен план. Бягството не решава никакви проблеми.
Девойката, наместо да се чуди какви шпагати да прави, да си беше седнала на четирибуквието и да си вземе изпитите за по-хубаво училище, за да ползва възможностите, които и предлага страната. Не да си търси оправдания за несправянето си с живота - и в социален, и в служебен план. Бягството не решава никакви проблеми.
Ти нещо май сериозно си прегряла!
СЛУЖЕБЕН план за ДЕВЕТ ГОДИШНО дете!?
Значи, вземаме едно нормално, средно статистическо 9 годишно дете и го извличаме от обстановката му. То е чувствително и смята, че няма да му е добре на новото място, не иска да се мести.
Потърпи, опитай, може да се адаптираш, казваме му. Твърде малка си, за да разбираш какво е хубаво за теб.
Минава година, детето, точно както е предвидило, е нещастно и няма приятели. Сега е на 10.
Потърпи, казваме му, мама си намери гадже, ти не знаеше езика, сега го знаеш, може пък да помогне. Твърде малка си, за да знаеш какво е хубаво за теб.
Минава още една година. Детето става още по-нещастно, точно както е очаквало. Сега е на 11.
Потърпи, казваме му, мама е бременна, ти сега си много нестабилна, за да знаеш какво е хубаво за теб.
Минава още година, детето напълно се затваря в себе си.
Потърпи, казват му, мама таман роди, ти си объркана, не знаеш какво е добро за теб, пък и без друго може да помагаш с бебето и да се разсейваш.
Минава още една година. Детето (което е на 12) почва да си "комуникира" с новороденото... понеже няма с кой друг.
Потърпи, казваме му, ти сега си при-тийн (нов термин, колко яко!), тялото ти се готви да почне да се променя, не знаеш какво е добро за теб.
Минава година, детето, сега 13 годишно, вече се чувства изоставено от всички (защо ли) и на свой ред изостава. Става ясно, че в най-добрия случай ще завърши образование за обслужващ персонал.
Потърпи, казваме му, сега сестра ти таман става на годинка и никак не ни е до теб и твоите тийнови (ура! Най-сетне стигнахме до заветната възраст, оправдаваща всичко!) капризи.
Минава година. На 14, когато момичетата почват да мислят за момчета и гимназия, то е щастливо, че сестра му вече има цели 20 думи в речника си и в някакъв извратен смисъл има с кого да комуникира.
Потърпи, казваме му, това са пубертетски прищявки, мама има право да има ново семейство и изобщо...
Минава година. На 15 е и на ръба на клиничната депресия. Вече не издържа, баща му е готов да го приеме, мащехата му е готова да го приеме, брат му е готов да го приеме, има всички шансове от третокласното училище за обслужващ персонал да кацне с малко учене на граматика направо в 3-тата най-елитна гимназия.
Потърпи, казват му, мама има нужда от някой, който да се грижи за сестра ти, а ти си едва на 15 и нямаш право да решаваш и изобщо, такива прекрасни възможности имаш тук - и, както вече казахме, мама има нужда някой да се грижи за сестра ти докато ходи на работа, а ти без друго не излизаш. Пък и кой знае, има деца, дето са недоволни от материалния си статус, затова си стой тук, където си знаеш, че си нещастна и нищо няма да излезе от теб... но, както вече споменахме, е удобно.
Задача за домашно: продължете приказката!
ПС
Джуди поставя интересен въпрос.
Дали внезапният отбой от страна на майката не се дължи не на огромната загриженост от продължаването на професионалното обучение на дъщерята, а от факта, че изведнъж е осъзнала, че вместо да взема издръжка от бившия, ще й се наложи да плаща такава?
kati, ти забрави да споменеш, че сигурно детето през това време живее в килера под стълбището? Но добрата фея му праща билет за България, така че спокойно 
В българската гимназия Хогуортс всичко ще си дойде на мястото
Мащехата колко е готова да го приеме ще се разбере след поне 1-2 години при нея
Колкото до "ползата" от издръжка, винаги когато детето е при теб даваш в пъти повече, отколкото ако дадеш една издръжка от 150 лева месечно. Така че финансово реално за майката ще е по-лесно. Емоционално едва ли.
В българската гимназия Хогуортс всичко ще си дойде на мястото Мащехата колко е готова да го приеме ще се разбере след поне 1-2 години при нея
Колкото до "ползата" от издръжка, винаги когато детето е при теб даваш в пъти повече, отколкото ако дадеш една издръжка от 150 лева месечно. Така че финансово реално за майката ще е по-лесно. Емоционално едва ли.
Смятам, че решението на момичето да се върне в България е емоционално и е правилно да не се взима веднага. Майката не е права да говори на дъщеря си така, но сигурно е изчерпала начините, по които да го направи. Не виждам и ангажираност от страна на бащата, защото момичето говори, че я е гледало баба му, а защо не баща му?
Така че може да се окаже, че нещата няма да са такива, каквито очаква в България. Проблемът не е държавата, а това, че момичето не се е приспособило през годините и живее с мисълта да се върне. Показателно е това как дори цигани отиват там, научават езика и стават дори местни граждани.
И не, на 15 години човек не знае какво иска. Пример за това е дъщеря ми, която сега 10 години след 15 казва: Защо не ме натискаше тогава за това и това?
Моят съвет е да си продължи образованието там, да набляга повече на ученето и като завърши - да живее където иска. И да не се конфронтира с майка си - това е нейния начин за справяне със ситуацията.
Така че може да се окаже, че нещата няма да са такива, каквито очаква в България. Проблемът не е държавата, а това, че момичето не се е приспособило през годините и живее с мисълта да се върне. Показателно е това как дори цигани отиват там, научават езика и стават дори местни граждани.
И не, на 15 години човек не знае какво иска. Пример за това е дъщеря ми, която сега 10 години след 15 казва: Защо не ме натискаше тогава за това и това?
Моят съвет е да си продължи образованието там, да набляга повече на ученето и като завърши - да живее където иска. И да не се конфронтира с майка си - това е нейния начин за справяне със ситуацията.
Абе наистина не се чете тук, но съвети се дават на тонаж, направо. От деца на дете.
Какво значи ей-това, например "Решението да не се взема веднага"? Че то още миналата година е било налице. Сега пак е така. Майката по принцип се е съгласила, но сега се цупи и заплашва. Пак като една непорасла девойка.
Много подценявате децата. И етикетирате с "пуберски прищявки" съвсем естествени техни чувства и разсъждения.
Какво значи ей-това, например "Решението да не се взема веднага"? Че то още миналата година е било налице. Сега пак е така. Майката по принцип се е съгласила, но сега се цупи и заплашва. Пак като една непорасла девойка.
Много подценявате децата. И етикетирате с "пуберски прищявки" съвсем естествени техни чувства и разсъждения.
Момичето се е вкопчило в това да се прибере в БГ още с идването си, да, но това не значи, че стои това на дневен ред.
И това, че е говорено по този въпрос и уж нещо са решили, но след това майката говори някакви думи - не означава, че решението е взето. А и самото момиче не е твърдо убедено в това си решение, щом търси мнение във форума. Иска само "да си подреди живота", но то с магическа пръчка не става.
И това, че е говорено по този въпрос и уж нещо са решили, но след това майката говори някакви думи - не означава, че решението е взето. А и самото момиче не е твърдо убедено в това си решение, щом търси мнение във форума. Иска само "да си подреди живота", но то с магическа пръчка не става.