Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Никой не иска тя да си обръща другата буза, напротив. Стояла е в тая среда повече от необходимото, според мен. Аз даже не виждам някаква голяма обич към златния мъж. Чухме, че е голям професионалист и нищо друго. Тя стои от прагматични причини, защото щяла да изгуби пари. Иска да дирижира нещата, защото е вложила пари... Любов не виждам, нито загриженост особена. Виждам човек, който иска да си прави сметки някакви, но когато не излизат по желания начин следват истерии. Трудно й е да приеме, че има неща извън нейния контрол.

Що пък да тропа с крак?
Ето,поставила е ултиматум жената,да се реши въпросът с детето по съдебен начин и ако бащата ще взема правата,не е казала,че изхвърля детето или се разделят

Абе Вие добре ли сте?Детето да остави на мира баща си.Не е ли много егоистично и нагло.И защо ли е прекратил отношения с родителите си....(сигурно има причина).Теб ще ти е приятно ли след време такова отношение към твоето дете?

Ултиматумът "бащата да вземе правата" ни най-малко не се връзва логически с темата "Как да накарам майката да си вземе детето". Последно, кой? Майката или бащата?

Платила била тя, ахъм!
Като е толкова велик инвеститор и успешна бизнесдама, ми да пратят детето при някоя от бабите да го гледа, да дават на жената по една минимална заплата и да си живеят всичките живота. И тя доволна без чуждото дете, и детето щастливо без нея, "грижите" и "любовта" й, и бащата си гениалства на спокойствие... Майката ще праща каквото може и когато може, ще си го взима през ваканциите, както досега, и така.
Ама не я устройва нещо, а! Интересно, какво ли ще да е!

Май ти не умееш да четеш добре


Майката да остави детето на мира и да спре да го лъже и разочарова,за да успее то да се адаптира.
Четете я като дявол евангелието.

Оф! Да вземе инвеститорката да предложи една симпатична сума месечно на майката да си гледа детето и да се свършва. Така и така е свикнала да си плаща и да поръчва музиката.

А бащата дали е щастлив и спокоен в новия си живот с авторката? Все майката, майката, нейните психически болни роднини, свекърите. А бащата, който е взел решение за детето си, но авторката го изнудва с уволнение?
Има нещо много болно в тази тема, и това не е детето. Какво е това вкопчване в едно дисфункционално семейство, с оправданието - ама аз съм наляла пари. Ами да не си. Лош избор за пазаруване на семейство.

Ми ти кво предлаш?Да си се бори до край майката да вземе детето?Ей така,понеже е пуснала тема в някъв форум с такова "заглавие"
Вижда жената,че онази не ще,и променя стратегията.Което е нормално и логично.
Поне да се вземе попечителство и детето да разбере,че няма да живее при майка си.

В цялата ситуация единствено не разбирам мерака на авторката да се занимава с всичките проблеми на това семейство.
Синът ми има известни проблеми и знам колко усилия - психически, физически, финансови и логистични ни е коствало до момента, за да постигнем това, което е в момента. На моменти се чувстваш притиснат в ъгъла и от обстоятелствата, поведението те вади от обувките, но го обичаш, защото е твоето дете. Ако човек не е емоционално обвързан, не е задължен и няма елементарната подкрепа на донорите на биологичен материал, защото те са такива за мен, става още по-нечовешко усилие.
Та заради това неколкократно препоръчах на авторката да бъде егоист и просто да се спаси от тази лудница, преди да я е обсебила и нея. Този мъж няма капацитета да бъде родител, колкото и умен да е. Чиста загуба на време и усилия с единствената идея да бъдеш обслужващ персонал на това смахнато семейство.

Тя като цяло много си противоречи. Първо искаше майката да вземе детето, после да го била оставила и щели да го лекуват при психолог.

Кое е нормално и логично? Бащата да се бори детето да остане у тях, където то всъшност си е през последните години? Защо да се бори? Никой не напъва да му го вземе.

Нали авторката не искаше детето у тях? Къде е логиката да напъва бащата да се бори за присъждане на правата? Или вмезапно я е напънало да го поиска?

Те не могат да отделят по 20 лв. на ден за 24 часово гледане с изхранване, обличане и прочее домашни грижи, които е трябвало да плащат на бабата. Това са някакви стотинки на час. В замяна на качествено гледане.
В предишната тема стана ясно, че докато го е гледала бабата, детето не е имало никакви проблеми.
Ама скъпо им било. Какво остава да отделят за издръжка в чужбина.

Бащата на практика го има попечителството, щом детето живее през повечето време при него. През съд се минава, когато единият иска да вземе дете, което не е при него, пък другият не дава. Тук такъв проблем няма. Ама на нея й се вижда някак по-тежко да говори за съд, за дела, за осъждане... Вече толкова е издивяла в злобата и отмъстителността си, че се чуди какво по-гадно да измисли.
А после, защо детето не може да я търпи и има такова поведение към нея!

Кой получава детските?

Какво? , много пъти е говорено с малкия и за юридическата страна на нещата, и за фактическата, не, и не. Надява си се, иска да е с майка си, а ако е тук - мен да ме няма, да са си само двамата.

Основната работа на бащата, с заплатата от която изплаща кредита и след това не му остава достатъчно, за да може да се издържа сам, камо ли и детето, е към една от държавните институции, но на смени, дневни и нощни. В другото време бачка за семейния бизнес. Навремето пак е било така, само че е бачкал за други хора, за да изкарва допълнително. Само че в семейния бизнес наливам аз, сега точно сме във фаза да почне да връща, междувременно семейството издържам аз. Иронията е, че откакто е с мен прекарва повече време с детето от преди, защото все пак има някакъв контрол върху графика си. Но 4 часа на ден с детето са утопия. С тези смени не е рядкост да оставам с малкия сама уикенда и вечерите и това няма как да се промени, за съжаление. Че трябва да прекарва повече време с малкия, трябва, но пак няма да се оправи нищо, докато не се вземат мерки за психичното му здраве.

Понеже в практиката ти можеш да се сблъскаш и с други подобни случаи, ако ти е интересно прочети за RAD (Reactive Attachment Disorder) и ODD (Oppositional Defiance Disorder). Ако майката беше тук и заедно с бащата потърсят помощ, ще го диагностицират точно с това (за по-сериозните диагнози е малък). А ако е в Англия самите училищни психолози ще го хванат още в първите месеци, защото там имат повече опит с деца с такива проблеми. Прикачвам ти да хвърлиш едно око.





Проблемът при такива деца е, че за да има подобрение трябва да има от една страна терапия, които нашите не искат да започне, и от друга специфичен начин на отглеждане, с правила, ред и прочее, които те пък не искат да налагат. Времето, в което детето навакваше изоставането и поведението му беше що годе под контрол, беше отглеждан по тези протоколи и дръпна. Да, но това иска единодушие от всички "родителски тела", което при нас нямаше. И в крайна сметка аз се оказах Мис Злобила, платих със здраве и нерви, нямаше как да продължава така. Но оттеглянето ми не подобри нещата, напротив, оставен на самотек направо цъфна и върза. За да има подобрение трябва био родителите да станат "лошите", а аз съм скептична доколко това ще се случи.

Когато опре до детето, мъжът ми изпада в някаква много странна "парализа". Питала съм го защо не го възпитава, контролира повече и т.н., единственият получен отговор е "не знам". Жал ли му е, страх го, че ще излезе лошият и ще го намрази ли, нямам обяснение. Лигави го на моменти чисто по женски. И лошото е, че колкото повече провлача взимането на мерки, толкова по-зле става. А и не търси помощ от човека, който трябва, майката, с която има общ проблем, напротив, прави се, че всичко е наред. Като че ли някаква криворазбрана чест го удря, едва ли не, да не стане ясно, че не може да се справя сам...

Аз просто не мога цял живот да съм "лошата", затова искам по-голяма ангажираност на майката. Да го взима ли, да се прибира ли, ако си дойде да прекарва малкият 50/50 време с двамата родителя... Подобрение без нея е невъзможно. А аз не мога до безкрай да правя компромиси и да се карам под напрежение всеки ден.