Ей хора нещо не ѝ е наред на тази жена ... Според мен има някакво ОКР, което се изразява в страх, че всички я използват, че искат да я прецакат или да ѝ съсипят живота. Включително ѝ малкия ... Усещам, че е много страхлива жена ...
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
Кеч, както винаги съгласна. Пиша кратко, покрай операцията на сина не се домогвам почти до комп, а от тел. няма как много подробно. Контролиращите са най-зле. Свека е такава, ако беше живяла през цялото време със синовете си, не ми се мисли. То и била далече и пак следи има сериозни. Май верно по-добре с магиите, макар че и на това не вярвам.
За какво е пък тази брава с пръстов отпечатък?
За по-интересно. Очаквам с пуканките продължението. Примерно, детето причаква с брадва зад ъгъла, клъцва нечий пръст и потегля към бравата с торба лайна и кофа пикни. Отваря вратата на паметника на културата и се отправя към гардероба. Обаче гардеробът го няма. На негово място има метален сейф с 289 цифрен код, малко като кода на наштУ уайфай. Уплашен да не би родителят да е умрял от кръвоизлив и да не може да изкаже кода, синковецът се затичва към безпръстовия семеен член. Зад ъгъла няма никой. ......
За какво е пък тази брава с пръстов отпечатък?
За по-интересно. Очаквам с пуканките продължението. Примерно, детето причаква с брадва зад ъгъла, клъцва нечий пръст и потегля към бравата с торба лайна и кофа пикни. Отваря вратата на паметника на културата и се отправя към гардероба. Обаче гардеробът го няма. На негово място има метален сейф с 289 цифрен код, малко като кода на наштУ уайфай. Уплашен да не би родителят да е умрял от кръвоизлив и да не може да изкаже кода, синковецът се затичва към безпръстовия семеен член. Зад ъгъла няма никой. ......
Ти отиде директно на развръзката.
Нека първо започнем с повече тайнственост.
Авторката намира странно писмо, в което самата тя пише, че е решила да сложи край на живота си, подписано с перфектна имитация на нейния подпис. Бащата я гледа странно на закуска, но намира бележката за глупашка детинска шега, все пак момче е, нормално е, и не обръща по-сериозно внимание. С всеки изминал ден авторката се натъква на все по-странни открития... гумено пате, намазано с вазелин на стълбището, което сякаш нарочно е сложено там, за да се подхлъзне на него; случайно разлята отрова за мишки точно до стевията, която си слага в кафето всяка сутрин... нейни вещи започват да изчезват и после се появяват на странни места - в откъснати глави на плюшени зайци, в канала на мивката в банята и тн. Нощем се разнасят странни сумтежи и сякаш някой постоянно става и подслушва до вратата.
Ох, не знам за авторката, но мен ми стана страшно.
Ако бях на нейно място да съм избягала досега с дрехите на гърба си.
В заключената с пръстов отпечатък стая мистериозно се появяват всяка сутрин нови бележки, написани на арабски, иврит, санскрит, етруски и неизвестно тракийско писмо. Всички съдържат името на Аллах, което доказва, че са магии за смърт.
Познат санитар от местната болница в кодирано телефонно съобщение сигнализира, че бабата - свекървата, а не другата и детето са забелязани в неврологичното отделение да четат дебел учебник с цел да имитират душевно
заболяване у авторката и да я обявят за недееспособна. Това обяснява настоятелния стремеж на бабата да бъде приета в същото това отделение, където освен всичко друго разполагат и със машина за пръстови отпечатъци, изостанала от времето на министър Москов.
Развръзката обаче настъпва, когато една от поставените още преди три години във всяка стая камери засича бабата - не свекървата, а другата, да се промъква към стаята на детето, с цел да го зареди с вредни солети, зрънчо, чипс и котешка храна, за което са се уговорили същия ден по фейсбук. Детето е заловено на местопрестъплението да нагъва консерванти и оцветители и бащата е принуден моментално да го отпрати с бабата, без много да се мае му събира багажчето, че на сутринта го чака работа и после пак работа.
Както виждате, осигурих щастлив край.
Познат санитар от местната болница в кодирано телефонно съобщение сигнализира, че бабата - свекървата, а не другата и детето са забелязани в неврологичното отделение да четат дебел учебник с цел да имитират душевно
заболяване у авторката и да я обявят за недееспособна. Това обяснява настоятелния стремеж на бабата да бъде приета в същото това отделение, където освен всичко друго разполагат и със машина за пръстови отпечатъци, изостанала от времето на министър Москов.
Развръзката обаче настъпва, когато една от поставените още преди три години във всяка стая камери засича бабата - не свекървата, а другата, да се промъква към стаята на детето, с цел да го зареди с вредни солети, зрънчо, чипс и котешка храна, за което са се уговорили същия ден по фейсбук. Детето е заловено на местопрестъплението да нагъва консерванти и оцветители и бащата е принуден моментално да го отпрати с бабата, без много да се мае му събира багажчето, че на сутринта го чака работа и после пак работа.
Както виждате, осигурих щастлив край.
Или просто детето започва да пали и гаси газовите лампи, а Даскалка си отрязва сама пръста и топи детето пред психолога; направо маха лампите и детето изтерясва, щото осъзнава, че тя е по- хай левъл.
Ахам. И отдавна........
https://www.medicalnewstoday.com/articles/167880.php
Не бях писала от момента с (предполагаемите) арести на майката. Но чета и така ги виждам нещата.
“Момата англичанка нервно пушеше последната цигара. Нищо не вървеше по план и това я влудяваше. Даскалката, като вляка уважаваща себе си такава, се оказа по-луда от очакваното и се налагаше промяна в плана. Моментът беше отдавна назрял. Аз или тя. Пепелта падна на килима, но на кой му пукаше. Ехидна усмивка се разля по тънките и злобни устни. Скоро... съвсем скоро Щеше да усети вкуса на кръв и победа. И победителката щеше да е тя, но до тогава имаше още няколко безсънни нощи.
Погали татуираната мъжка ръка до себе си, продължавайки да се усмихва.
Седмица по-късно Даскалка, придружавана от Г-н Мек(ов) и чудовището му меланхолично наблюдаваше белите облачета през прозореца на самолета. Полетът се оказа далеч по-натоварващ, отколкото бе очаквала. Ваканцията бе към края си и останалите пасажери бяха предимно жалки емигранти с децата си. Малки, шумни, невъзпитани и недисциплинирани лигльовци. Даскалка броеше минутите до кацането, а Лутън й се виждаше най-привлекателното място в този момент. Място, където три-годишната й кървава борба щеше да приключи и тя победоносно щеше да слезе по стълбичката, по-горда и величествена от Елизабет Втора. Лека усмивка се прокрадна по умореното й лице. Скоро ...
Уви, съдбата имаше други планове. Темза може и да е романтична за разходки, но не и когато се разлагаш на дъното.”
“Момата англичанка нервно пушеше последната цигара. Нищо не вървеше по план и това я влудяваше. Даскалката, като вляка уважаваща себе си такава, се оказа по-луда от очакваното и се налагаше промяна в плана. Моментът беше отдавна назрял. Аз или тя. Пепелта падна на килима, но на кой му пукаше. Ехидна усмивка се разля по тънките и злобни устни. Скоро... съвсем скоро Щеше да усети вкуса на кръв и победа. И победителката щеше да е тя, но до тогава имаше още няколко безсънни нощи.
Погали татуираната мъжка ръка до себе си, продължавайки да се усмихва.
Седмица по-късно Даскалка, придружавана от Г-н Мек(ов) и чудовището му меланхолично наблюдаваше белите облачета през прозореца на самолета. Полетът се оказа далеч по-натоварващ, отколкото бе очаквала. Ваканцията бе към края си и останалите пасажери бяха предимно жалки емигранти с децата си. Малки, шумни, невъзпитани и недисциплинирани лигльовци. Даскалка броеше минутите до кацането, а Лутън й се виждаше най-привлекателното място в този момент. Място, където три-годишната й кървава борба щеше да приключи и тя победоносно щеше да слезе по стълбичката, по-горда и величествена от Елизабет Втора. Лека усмивка се прокрадна по умореното й лице. Скоро ...
Уви, съдбата имаше други планове. Темза може и да е романтична за разходки, но не и когато се разлагаш на дъното.”
Почвайте да пишете книги, може и да продадете някакъв тираж 🤣🤣🤣.
Нещата с бравата са съвсем прозаични, дами, нищо толкова фрапантно колкото го изкарахте. Малкият няма да се върне цветя и рози, особено ако му се каже, че английската му мечта няма да се осъществи до след 8ми клас. И тогава ще има пак пик на пасивно-агресивните действия - трошене, мазане с екскременти и прочее чудеса с цел предизвикване на реакция. Недейте мисли, че дори и да почне терапия за една сесия ще се обърне на 180 градуса. Напротив, като разбере, че майка му дефакто никога няма да го прибере при себе си, ще вземе нещата в свои ръце. Ограничаването на достъпа му до спалнята ни ще ограничи и ареала на саботажните му действия до неговата стая и общите помещения, където вече, по новите правила, ще трябва да се оправя баща му. Бабите ще продължат да го виждат зад гърба ни, в училище, така че като им каже, че вече не може да влиза в стаята се надявам да спрат да го занимават с глупости и да го настройват, че ако ми слага разни "подаръци" в дома ще изчезна и ще си остане сам с баща си.
Тайничка, обзавеждането на бившата си го плаща той, лично
От независимия от мен доход, както и трябва да е.
Нещата с бравата са съвсем прозаични, дами, нищо толкова фрапантно колкото го изкарахте. Малкият няма да се върне цветя и рози, особено ако му се каже, че английската му мечта няма да се осъществи до след 8ми клас. И тогава ще има пак пик на пасивно-агресивните действия - трошене, мазане с екскременти и прочее чудеса с цел предизвикване на реакция. Недейте мисли, че дори и да почне терапия за една сесия ще се обърне на 180 градуса. Напротив, като разбере, че майка му дефакто никога няма да го прибере при себе си, ще вземе нещата в свои ръце. Ограничаването на достъпа му до спалнята ни ще ограничи и ареала на саботажните му действия до неговата стая и общите помещения, където вече, по новите правила, ще трябва да се оправя баща му. Бабите ще продължат да го виждат зад гърба ни, в училище, така че като им каже, че вече не може да влиза в стаята се надявам да спрат да го занимават с глупости и да го настройват, че ако ми слага разни "подаръци" в дома ще изчезна и ще си остане сам с баща си.
Тайничка, обзавеждането на бившата си го плаща той, лично
От независимия от мен доход, както и трябва да е. Вероника, много здраве на детенцето, дано мине безпроблемно операцията му
"А безпръстовия семеен член" на Невена го прочетох по друг начин, завъртяха ми се думички в главата
"А безпръстовия семеен член" на Невена го прочетох по друг начин, завъртяха ми се думички в главата
Връщам се да чета.
Daskalka, ще ме извиниш, но се изкушавам от твое име да прогнозирам развитието на ситуацията, ако ти се оттеглиш, защото очевидно "който плаща, той поръчва музиката" явно не се осмисля в дълбочина.
Скрит текст:
Та, като теглим чертата, кой има най-голям интерес и ползи от съвместния живот с авторката?Та, оттегля се Даскалката, да кажем с известни емоционални и материални щети. Човек с инвестиции в имоти и бизнес, едва ли ще изпадне до там, че да отиде на бюрото по труда и да брои стотинките. Т.е. за нея ще има щети, но не са съществени, жизнено важни. Още след месец може да отиде в клиника по репродуктивна медицина и да работи за свое дете.
Какви биха били щетите за останалите:
- Бащата - връща се в изходна позиция - с държавната работа, с кредит от 40 000 лева, или колкото там беше. Връща се при прекрасната си майка или търси квартира под наем. Вторият вариант ще изисква да отделя пари за жилище. Освен това има сметки да се плащат, храна да се купува, дрехи, лекарства и други ежедневни разходи. Може да бъдат поети от майка му (ако отиде при нея), но с неговото самочувствие (каквото и да е то) е приключено.
- За детето. Остава с бащата, който толкова желае да го отглежда. Ако се изнесат под наем, няма да има кой да възпитава и отглежда това дете. Никакъв шанс за адаптиране и развитие, за образование да не говорим. Ако се върнат при бабата - горе-долу същата перспектива. Вероятно ще прекъсне училище (в даден момент). Оттам нататък шансовете му за някакъв смислен живот приключват. Няма да има кой да плаща за частни уроци, за терапевти, да седи с него да пише домашни (не си представям бабата и бащата в тази роля). Животът на детето е обречен без човек около него, който му обръща внимание. Бащата няма капацитет да върши тази работа, очевидно е че и бабата не може, иначе не би "произвела" такъв баща. Майката няма нужда да я коментирам.
Какви биха били щетите за останалите:
- Бащата - връща се в изходна позиция - с държавната работа, с кредит от 40 000 лева, или колкото там беше. Връща се при прекрасната си майка или търси квартира под наем. Вторият вариант ще изисква да отделя пари за жилище. Освен това има сметки да се плащат, храна да се купува, дрехи, лекарства и други ежедневни разходи. Може да бъдат поети от майка му (ако отиде при нея), но с неговото самочувствие (каквото и да е то) е приключено.
- За детето. Остава с бащата, който толкова желае да го отглежда. Ако се изнесат под наем, няма да има кой да възпитава и отглежда това дете. Никакъв шанс за адаптиране и развитие, за образование да не говорим. Ако се върнат при бабата - горе-долу същата перспектива. Вероятно ще прекъсне училище (в даден момент). Оттам нататък шансовете му за някакъв смислен живот приключват. Няма да има кой да плаща за частни уроци, за терапевти, да седи с него да пише домашни (не си представям бабата и бащата в тази роля). Животът на детето е обречен без човек около него, който му обръща внимание. Бащата няма капацитет да върши тази работа, очевидно е че и бабата не може, иначе не би "произвела" такъв баща. Майката няма нужда да я коментирам.
Скрит текст:
И, да, и според мен е права да не допуска който и да е в нейния дом да определя кой и как да живее, още повече, когато останалите нямат никакъв принос. Като са толкова важни, да изкарват пари и да живеят където и както им харесва. Да, парите не са всичко, но е хубаво човек да ги има, за да продължава напред.
Като сложим в кюпа и майката-откачалка, идилията става пълна.
Е, как да повярвам, че здрава, права, интелигентна (или поне с претенции за такава), умна и разумна жена доброволно би си причинила Това?
Пълно е с муньовци. Все в някой период от живота си някоя ги търпи. Докато се осъзнае.
Аз вече се славя като много търпелива. Заедно с негативите, като цяло това е положителна черта на характера. Носи много ползи, освен загуби.
1. Повечето важни неща в живота се постигат бавно и трудно. Търпението е устойчивостта да минеш през трудностите, лошотиите, да платиш цената за да получиш нещото, към което се стремиш
2. По пътя към постигането на целите понякога търпиш и неща, които не е трябвало. Те са просто цената, която плащаш, за да получиш другите неща, тези по т. 1, за които си е струвало търпението.
3. Трябва гъвкавост. Да разбереш кога си струва да търпиш и упорстваш и кога не. Това е изклително трудно меко умение.
Ако тя търпи в името на бизнес и материално благополучие, в дългосрочен план /10 год.+/ може да се окаже, че си е струвало.
Това бяха рационалните разсъждения. Моето търпение доведе до връзка баща-син, ето сега БНД пое почти целия болничен престой, изобщо много неща започна да поема. Повече от 10г. търпение, биволско. Това ми освобождава огромен ресурс, време, средства, енергия, които мога да вложа другаде -професия, здраве, друг мъж. Има къде, вместо да стоя вторачена и вързана с дете. Преди години щяхте да ми кажете, че прекалено му търпя ексцесиите. Айде стига, че дълго стана.
Аз вече се славя като много търпелива. Заедно с негативите, като цяло това е положителна черта на характера. Носи много ползи, освен загуби.
1. Повечето важни неща в живота се постигат бавно и трудно. Търпението е устойчивостта да минеш през трудностите, лошотиите, да платиш цената за да получиш нещото, към което се стремиш
2. По пътя към постигането на целите понякога търпиш и неща, които не е трябвало. Те са просто цената, която плащаш, за да получиш другите неща, тези по т. 1, за които си е струвало търпението.
3. Трябва гъвкавост. Да разбереш кога си струва да търпиш и упорстваш и кога не. Това е изклително трудно меко умение.
Ако тя търпи в името на бизнес и материално благополучие, в дългосрочен план /10 год.+/ може да се окаже, че си е струвало.
Това бяха рационалните разсъждения. Моето търпение доведе до връзка баща-син, ето сега БНД пое почти целия болничен престой, изобщо много неща започна да поема. Повече от 10г. търпение, биволско. Това ми освобождава огромен ресурс, време, средства, енергия, които мога да вложа другаде -професия, здраве, друг мъж. Има къде, вместо да стоя вторачена и вързана с дете. Преди години щяхте да ми кажете, че прекалено му търпя ексцесиите. Айде стига, че дълго стана.
