Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Това е много добър съвет. Рационален човек, за какъвто се мъчи да се представи авторката, отдавна би трябвало да е направил това.

Както е тръгнало, ще навъртите още 200 страници с разсъждения вие какво НЕ бихте направили, колко съм дефектна аз, пък и мъжа ми, как не сме семейство и прочее. Ровите, търсите детайли, само и само, за да се напомвате още.

Вижте вашето участие тук, вижте и моето. Аз говоря и давам квалификации на хора от моя живот, с които живея, с които имам или съм имала контакт, за неща, които са се случвали и се случват, за които имам основания да твърдя каквото твърдя. Вие пишете за и квалифицирате хора, които не познавате, със злоба, ожесточение и настървеност, която трябва да пренасочите към истинските адресати - хората, с които имате проблем, които са ви наранили и на които, по един или друг начин, ви напомням или приличам.

Неистово се опитвате да ме убедите, че трябва да живея по начин, който не одобрявам и да реша проблема по начин, който ми е чужд.

Когато ми ударят шамар, не давам и другата буза, а се защитавам. Когато сума ти хора не спират да се занимават с мен и мъжа ми и непрекъснато създават напрежение с носител собствения им син и внук, аз съм в пълното си право да се противопоставя на това. С каквито мерки налага ситуацията, без значение на вас харесва ли ви или не.

Съжалявам, но тук дете цар, който да се обслужва като инвалид и да се остави да прави каквото си иска, само и само пази боже да не изпита никакъв дискомфорт, няма да има. Ще му се наложи да живее по нормален начин или ако продължава да отказва - да си вземе ината под мишница и да тормози кръвните си роднини.

Наш семеен приятел има дете с тежък неврологичен синдром, което всеки ден, въпреки болките и дискомфорта, живее без да е превърнал всички покрай него в слънчогледи. Сам си прави много болезнени упражнения, въпреки някои логистични усложнения ходи на училище с връстниците си, има мащеха, срещу която не се бунтува, че е "взела баща му" и не я наказва, по начина, по който нашият принц се опитва да се саморазправя с мен. Така че изобщо не ме убеждавайте, че дете на неговите години е неспособно да си почисти и подреди стаята или че е светотатство да поискаш от него това.

Темата беше за едно, а я превърнахте в бойно поле със собствените си демони. Няма лошо, щом ви олеква.

Даскалка, според теб подходът ти към детето авторитарен ли е или не?

Авторке, искаше съвет дадоха ти се хиляди. Заключения си правим въз основа фактите, които си подала, но когато тези заключения не ти отърват ти си тази, която квалифицира хора, които не познава като ,,злобни,, Виждаш ли разлика между поведението, което приписваш на другите и своето? И още нещо - никой не те квалифицира, не ти е казал ти си шизофреничка, манийно-депресивна, с ОКР и прочие. Конкретно моят съвет беше да потърсиш психиатър, защото въз основа купищата данни, които изля тук, на мен лично ми се струва, че имаш сериозна нужда. Каква обаче е диагнозата ти и има ли такава, не аз или някой друг може да ти каже. Просто даваме най-адекватните според нас съвети според фактите, които предоставяш, защото все пак си пуснала тая тема точно за съвети. Само, че когато разбереш как изглеждаш през нашите очи се цупиш, а не осъзнаваш, че фактите, която даваш те рисуват в светлина доста различна от тази, която ти се иска.
Мога ли да те попитам в каква среда си израснала самата ти - какви са били отношенията между родителите ти, както и тези между тях и теб? Това би могло да ти помогне да осъзнаеш защо си склонна да стоиш в силно токсична атмосфера и да правиш компромиси с неща, с които компромис не бива. Би могло да е и обяснение на доста изкривените ти разбирания за понятието ,,семейство,,. Обикновено човек възпитан в хармонично и стабилно такова не би се набутал никога в такава ситуация, но все пак може и да греша, затова питам.

Даскалка, ако те успокоява, че ние проектираме собствен негативен опит върху твоята тема, ОК. Това обаче с нищо не променя нито скапания живот, който ти водиш, нито провалите, които търпиш до момента. Те няма и да се променят, защото ти не си склонна да видиш дори минимална грешка в себе си, камо ли да се вслушаш в съвет или да промениш нещо. Темата явно не ти служи за нищо друго освен за валидиране на поведението ти и отдушник на яда ти от провалите в живота ти. Ползвай си отдушника със здраве.

Даскалка, когато родиш свое дете, ще разбереш, че не можеш да го дресираш,  както си искаш. Но понеже това е чуждо си мислиш, че е лошо. Аз не съм злобна към тебе. Дори те разбирам, но от камбанарията на собствения си опит ти казвам, че твоето е загубена кауза. Или отглеждаш принца и му слугуваш или ги зарязваш както искат така да живеят. Твоето е тровене на нерви, без смисъл. Просто ти си най-важна за себе си- трябва да си здрава и красива, за да живееш по-дълго. По лесно е да изчистиш стаята на принца, отколкото да то научиш сам да го прави. /i]

Ама никой няма да ти позволи да налагаш със силови методи това, което на теб ти се струва "нормално". Нито детето, нито, както видно, бащата, нито кръвните роднини на детето
Всички ги изкра гламави, обаче аз сега се замислям,  че ако съм на свекърва ти, хич няма да съм окей как си стиснала за топките сина ми. Изкара се егати благодетелката, пък се оказа, че тоя човек бачка като змей, включително и нощни смени, а доход нула, нито пък перспектива, освен ако ти благоволиш някой ден да разделиш с него еветуалните печалби. Не сте женени, нямате обща собственост, всичко на твое име, че и детето включено в някакви педагогически поеми със спорна полза, които и хора тук с десетократно повече опит ти казаха, че не са уместни. Плюс това той е още малък, а като дойде пубертета с истинския бунт ще видиш какви бури си посяла. Впрочем аз не вярвам, че ще е още при теб, което всъщност е целта ти.
Ако беше казала - не се справям, детето е трудно, не ме харесва, аз не го харесвам аз  си имам особености и не мога да се преодолея, дали щяхме да се хабим да ти даваме съвети как можеш да се справиш. Човек не може да се надскочи, казва баста и си търси късмета.

За какво пускаш серийно теми, като ти всичко си знаеш, на твоята ще бъде и точка, защото си някакво си говедо... То пък голямата гордост.
 

Аз имам не лоша оферта, но съм сигурна, че тя няма да я приеме. Изнася бащата и детето да живеят другаде, където си искат. Той продължава да работи своята работа, както и да участва в общия бизнес. Тя му плаща за работата му с нея, той си взима и заплатата от държавната работа, със сина си се справя както той реши и прецени. Дали ще останат само на служебни отношения или с авторката ще си полягват заедно, няма значение, но натискът за тяхно общо дете спира веднага и авторката започва да ползва контрацептиви. И то демонстративно, той да знае. И с времето ще си проличи дали ще ги бъде като двойка или не.

Дай му свобода и независимост, Даскалке. Само така може да видиш истинското му отношение към теб. Или, ако трябва да ползвам клише, което да онагледи нещата - ако обичаш някой, пусни го на свобода. Ако се върне, твой е. Ако не, значи никога не е бил. Мисля, че във вашия случай такава яснота е изключително нужна.

Ако го направиш:
- ще си изясниш много неща;
- детето няма да е твоя грижа;
- ще си запазиш гения работник и ще си върнеш вложените пари;

Помисли.

Ама ти мислиш ли, че нея я интересува инстинското му отношение?!? Тя е на принципа “всичко или нищо”. Баща ми (лека му пръст) имаше една приказка: ти го плюеш, то мисли, че дъжд вали. Независимо колко я презират всички, тя се е запънала да се бори с всичко и всички в името на какво? Един бизнес, който я е толкова прогресивен, колкото тя го изкарва; едно семейство, което според масовото разбиране, въобще не е семейство; борбата е за дете, което реално всеки може да й направи. Тя дори и не цени мъжа си, не го и вижда даже като баща на децата си, а чисто и просто в ролята на оплодител. Че и чак се сърди, когато пишещите в темата й дават оценки - оценките идват на базата на фактите, които ни даваш. Ако една жена каже за мъжа си, че е “женски полов орган”, не зная кой е повече за съжаление. Говори много лошо за теб самата като личност, а пък ти се извърти и кажи ние колко сме лоши, и ти завиждаме, и ти осъждаме изборите.
Едит: Хайче, тя още преди каза, че за нея въобще не съществува варианта да остави мъжа и да са само бизнес партньори. Нея секс от време на време не в топли. Нищо чудно, че детето е почнало да ревнува. Тоя мъж не могат да го разделят направо, трябва график да му направят при кой да бъде през различните часове на денонощието (ама предвид как Даскалка го е опънала да работи, съмнявам се.)

Хай-Ако обичаш някого пусни го на свобода, ако се върне, значи и другите не го искат.
Страхотен съвет ти е дала Хай. Това е най-доброто, така и вълка сит и агнето цяло. Само, че ако се махаш още, може да останеш без биологично дете. Така, че търси междувременно друг биологичен баща на твоето дете.

Ако не го пусне сега, той рано или късно сам ще си бие камшика. Така мисля.

Не знам как може да държиш мъж изкъсо на каишка и да си мислиш, че той те обича. Ако изобщо има някакви чувства, те биха се проявили, когато мъжът е свободен и независим, когато има избор. Ако избере теб, добре. Ако не, пак е добре, отървала си се. А ти искаш да го вържеш тотално, карайки го да създава още едно дете. Дай му независимостта, ако изпитваш нещо към него. Това е най-добрият подарък, който можеш да му направиш. Спри да мислиш за себе си.

Пак фантазии и упреци на тон!
Къде видяхте, че Даскалка не пуска драгоценния екземпляр?
Къде прочетохте, че без него не може и го иска на всяка цена?
Никъде, разбира се, но къде по- емоционално звучи внушението, че го е стиснала за гушата, щото той топки няма и го е вързала за парното.
Не можете да ѝ простите, че не зависи от него и че е наясно, как той без нея е кръгла нула.
Толкова чисто женска злоба и завист към друга жена, не бяхте изливали в тоя форум.
Мислех, че само към мъжете го можете, ама съм се излъгала- явно, всяка жена, която не се изживява като жертва, а се бори да си отстои вижданията, / извън пеперудите, разбира се/, трябва да се натика обратно в блатото.

Чудесен съвет. Само че няма да те послуша. На нея и доставя някакво удоволствие всичко това. Да държи всички вързани, да им навира нейните пари, нейната къща, нейният бизнес. Чувства се велика сред тях. Това я храни.
Вече си мисля, че не е имала нито среда в София, нито приятели. Никой не я е уважава. Самата тя си каза, че повечето хора не я харесват.
И хоп в проявинцията хваща човека, стъпва му на врата и започва да се чувства велика.

За какво се бори, за един женски полов орган, както тя сама го нарича. Ами да си се бори. Тя ще си живее с него, никоя от нас няма.И дете иска да му ражда, ами нейна си работа. Да са равнопоставени разбирам, ама не са. Той е зависим от нея и тя точно този коз използва, за да го задържи. Ние нищо не си измисляме.Тя му е казала, че ако си тръгне губи всичко. Това ако не е манипулация, не знам какво е. Лесно е като си намериш зависим мъж, да се правиш на голямата работа.

Даскалке, времето лети.
Колкото и много да си вложила, ако искаш да го задържиш и да се множи и то не само финансовата част, трябва да преосмислиш себе си, да оцениш точно останалите главни герои, без излишни диагнози и да си готова да носиш последствията от решенията си, да вървиш през тях. Не както сега.
Няма я оная топлина в сърцето ти към детето. Разбираемо е. Но тази надежда, на моменти отчаяние, които излъчваш дори и тук, да разкараш това дете от живота си, може да те преведе през доста мъки и накрая да се окажеш без мъж, без семейство, с намалени перспективи за такова, с много изгубено време.
Всяко нещо струва друго нещо. Трябва да решиш  кого и какво искаш ти. Не решавай как да окастриш онова, което върви с него, защото ти вече си го видяла в целостта му и си го поискала. научи се да оценяш правилно, не въз основа на илюзиите си.
И да, не го пускаш, щом се е стигнало дотам да те заплашва, че ще те остави. И никак не е важно, че аз или друг го пишем тук. Важното е, че той го знае и си позволява да те заплашва с това.
Повече поводи за усмивки и радост ти пожелавам.