Пътувате ли?

Да, така е, масово го чувам от хора, които живеят в жилище от мама и тати и много много не се напъват да постигнат нещо.
С ММ известно време имахме разминавания по въпроса за пътуванията, той не обича да прави планове, по-спонтанен е, пък със самолет и в чужбина няма как да не си го планирал предварително. Освен това, в началото все се притесняваше, че няма да можем да се оправим, ще се изгубим и ще се объркаме. Аз говоря много добре един език и още един горе-долу, но с английския не съм много добре. Той разбира малко английски и руски, но някак си не му се обръща езикът да говори, казва, че не искал да се излага. Но след като се справихме и в страни, където не говорим езика, вече е много по-уверен и спокоен.
Стягането на багажа, търсенето на дестинации, хотели и т.н. е част от удоволствието да пътуваш.

Обичам,но напоследък се случва все по-рядко.Най-омразно ми е приготвяне и събиране на багаж.
Винаги сме пътували семейно с децата,не са ми били в тежест.Сега са вече големи,пътуват с гаджетата или приятели...липсват ми тези години.С мм не ми е забавно Аз обичам да обикалям по забележителности или просто да кръстосвам улиците,той е по магазините и ресторантите...

Пътуването не ми е проблем, проблемът е нощуването. Никак не се чувствам добре на чуждо място и това ме натоварва. Еднодневните пътувания ги харесвам и ги правя, когато мога.

Много обичам да пътувам с цел разглеждане на исторически забележителности. Адреналин е подготвянето на багажа и маршрута, хотелите. Винаги гледам да са с хубава гледка, със закуска. Много обичаме да се разхождаме пеш в историческата част на градовете, да видим музеите. Връщам се възродена на работа след всеки отпуск. Думата отпуск за мен означава пътуване.

Как ще се првземаш ...Питаш ли ме днес как се чувствам след посещението ми в София ? Изцедена , все едно че някой ме е бил на ринга , главата ще ми се пръсне , гади ми се ..И така е всеки път когато посещавам този град и само като наближа Княжево откъдето влизаме имам чувството, че нещо ме задушава . Иначе обичам да пътувам , често ходим до Гърция и Македония , миналата седмица детето се върна от гости в Германия ..Обичам курорти като Мелиси на Пелопонес , тихи спокойни с мънички тесни улички и усмихнати хора...Но най любимо ми е да ходим в планината август .

За мен всяко пътуване е приключение и винаги много се вълнувам.

***vasilena***, а питаш ли живеещите в София? Всеки ден така...

Ох, за София не ми се говори направо... Налага ми се сега през месец-два да ходя... Еми не е пътешествие това, ами изтезание... Освен, че пътя Варна - София е 10 дена с камили по „автомагистрала” Хемус, ами и в София... Лудница, лудница.

Не Диорела не искам да знам От различни светове сме На мен и милиони да ми дават и премиер да ме направят и Лили Иванова да ме нправят не бих си причнила това . Живота е красота, спокойствие любов и песента на щурците Опитвам се да накарам един пикльо до мен да ми качи снимка от днес да видиш как дищам и поемам въздух с пълни гърди когато се прибрах в моя край ...Издирвам хора от форума които са като мен , които гледат на живота като мен Има ли жена тук във форума която изпитва паническа атака само в София ?Много ми е лошо и така е всеки път когато се налага да отида . Бяхме до Витошка после до Царско село , минахме през квартали много и все си казвах "виж в теб е проблема , тук живеят хора и са щастливи " а аз треперех от шума , бученето мръсния въздух Ако има как не бих стъпила никога там но се налага понякога ...

Това, трябва да го преживее човек, не може да се преразкаже. След едноседмична командировка в София, прибирайки се при Балкана и розите имах усещане за възкресение.
Има прекрасни места по света, но завръщането у дома ми носи емоция и чувство, където никъде другаде не могат да се изпитат, може да е сантимент, ама на.

Обожавам да пътувам. Независимо от вида транспорт. Редовно го правим и добре,че и мъжът ми обича, та нямаме проблеми с това и семейно ходим редовно на екскурзии и почивки.


Така добре те разбирам...
...
На другия въпрос от темата - майка ми, например не обича да пътува. Имам и други такива познати и те не са малко.
Понеже се пита за причините, ще ги споделя така, както от тях съм ги чувала лично - някои хора обичат да са там, където е домът им, там всичко им е под ръка, свикнали са с въздуха, с миризмите, с шумовете и не искат да рискуват на друго място, особено такова, което не познават. Няма ги любимите им вещи и наредбата, с която са свикнали, не обичат да спят на друго място, на чуждо легло, на чужда възглавница. Някои буквално не могат да заспят първата нощ изобщо. Други имат проблеми със стомаха и перисталтиката, съвсем буквално ги хваща запек или разстройство при пътуване и отиване на чуждо място с дни.
Има хора, които не се интересуват от нови места, от музеи, от природни забележителности, от архитектура. Не се впечатляват от такива неща и, съответно, за тях не си струва да се бие път и да се зяпа нещо, което не им е интересно.
Не обичат и самото пътуване, измарят се, отегчават се от стоене на едно място. Някои имат страх от пътуване с обществен транспорт, особено с българските гадни автобуси, в които няма тоалетна и не се спира на пътник в нужда. Това е наистина ужасно. Други имат фобии от катастрофи, преживели са такива, изгубили са близък в тях и т.н.
Различни сме хората и всеки има право да си определя сам живота и приоритетите в него. Щом така се чувстват по-добре, според мен да се изнасилват да правят обратното е вредно за тях. Няма никакъв смисъл. Когато е по задължение - ще пътуват, да, но когато не им се налага не го правят и толкоз.

И аз не мога да заспя на чуждо място, мятам се, бълнувам, винаги възглавниците са кофти (като сме с кола и има място, си нося моята възглавница ). За перисталтиката не ни се говори... хваща ме запек с дни, даже последния път беше'12 дневна екскурзия и си взех разхлабителни, за да не се пръсна... Полудявам на дълги преходи с автобус, целия гръб ме боли. Освен, че ми се пикае през 30 минути и все едно непрестанно чакане за почивка и тоалетна
Разбирам ги хората, много е кофти.
Обече мен това не може да ме спре да пътувам, даже виждам някакво мазохистично очарование в тия несгоди.

Само да кажа по темата :брагодаря ви Джуди и мама Нана , така да зобичвам хора макар и една на един милион които са като мен . Днес бях себе си , говорех много и без да си правя контри защото бях сред хора които знам че ще ме разберат В София губя себе си, разпадам се на атоми ... . Днес макар и скапана и пак пътувала до съседен град кипя от енергия Toлкова малко ми трябва ... Обичам ви ...

Обичам да пътувам, ако ще до съседния град. Зарежда ме. И дългите пътувания харесвам, но ме изтощават. Последното по-дълго пътуване ми беше 17часово, през албанските баири - никога повече. Но пък крайната цел си заслужаваше.
Ако имах финансовата възможност и време, щях да пътувам всеки месец, но уви...

Обожавам всякакви пътувания. Има ли възможност, не пропускаме да се разходим до където и да е. С автобус не бих си го причинила, както и с друг обществен транспорт. Защо по дяволите няма тоалетни на такива места и също се пести от климатик. За условията във влак пък да не говорим. Аз имам сериозен проблем с гръбнака и затова предпочитам да си пътуваме с колата. Спират ме понякога финансови причини, иначе хич и не ме свърта на едно място. Мразя да стягам багаж и да разопаковам също. В отличие от мен, брат ми пътува само и единствено по работа. Не можеш да го изкараш от къщи, освен ако не е съвсем задължително. Домошарство на ента степен е неговото. Работи много и добре платена работа, но  през останалото време е хвърлил котва.