Натрапчиви мисли-кой ни говори

  • 3 877
  • 20
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 8
Здравейте.Аз съм момиче на 14.От около 5 години имам проблем-правя различни действия,за да не се случи нещо на близките ми-на майка ми и сестра ми,защото ги обичам много.Всичко това беше започнало след едно зелено училище в трети клас,когато за 5 дни се отделих от тях и постоянно ги мислех да не им се случи нещо,дори плаках.От тогава правя действия,за да не им се случи нещо.Те не са ми коствали нищо и даже се успокоявах като ги правех,защото имах като гаранция че няма да се случи нещо на най-близките ми.Преди около три седмици обаче както си седях на лаптопа ми скимна да си проверя симптомите в гугъл и открих че може би имам окр.Много се наплаших и споделих с майка ми и сестра ми.Плаках всеки ден първата седмица и си мисля само затова.Помолих майка ми да ме заведе на психолог,защото не знам дали мога да се справя сама.Тя се съгласи,но постепенно почнах да се отказвам,допреди ден.Сестра ми си дойде,понеже не живее в нашия град е изведнъж просто осъзнах,че ще спра действията,които съм правила,но как ще спра натрапчивите мисли.И просто през ума ми мина ,че сега само ще мисля гадни неща и така и стана.От вчера мисля само лоши неща и само една мисъл-че сестра ми ще умре.Толкова ми е гадно,защото аз осъзнавам,че няма да се случи,но не искам да го мисля,защото ме влодява.Има и друго преди,когато правех тези действия,имах като ритуал когато видя някоя гадна статия например за катастрофа в фейсбук да чукам на дърво-в моя случай на глава,за да не се случи на майка ми и сестра ми.Просто като видя някоя гадна статия или сцена във филм по навик чукам на дърво и си мисля,че ще го направя да не се случи.Вчера обаче,когато осъзнах,че не знам как да спра тези натрапчиви мисли ми се случи друго.Бях излязла и когато се прибирах вечерта едно момиче ми разказва за едно момче,което познаваме.Той е с проблеми,но тя ми каза че наскоро е разбрала,че той е шизофреник и чува гласове.Това ме побърка и почнах да се чудя кой ми говори тези натрапчиви мисли,защото мисля че хората,които имат натрапчиви мисли си мислят примерно ,,Майка ми ще умре или ,,ще убият баща ми,а аз си мисля ,,Майка ти ще умре и се чудя защо майка ти и кой ми казва това.Особено като чух за тази шизофрения се чудя дали съм шизофреничка или дали се побърквам.Почвам да си мисля че имам гласове в главата ми и примерно когато си мисля майка ти ще умре и си казвам няма и все едно някой ми отговаря с това че ще стане.Почвам да си мисля че полудявам.Представям си,че има като човече в главата ми и все едно то ми говори.Страх ме е да не съм луда или нещо такова.Съчинявам си някакви разговори в главата ми като че все едно това човече ми говори и ми казва габи или нещо такова.Много ме е страх.Сега заминавам на море и нямам възможност да отида на психолог,а и искам да си прекарам добре.Моля ви дайте ми някакъв съвет как да изкарам това ,,човече от главата ми и какво всъщност става мозъкът ли ми говори или си въобразявам и съм се наплашила.Моля ви помогнете ми.Като се върна от морето може би ще потърся психолог,но искам да пробвам и без.Sob

# 1
  • Мнения: 29
Здравейте.Аз съм момиче на 14.От около 5 години имам проблем-правя различни действия,за да не се случи нещо на близките ми-на майка ми и сестра ми,защото ги обичам много.Всичко това беше започнало след едно зелено училище в трети клас,когато за 5 дни се отделих от тях и постоянно ги мислех да не им се случи нещо,дори плаках.От тогава правя действия,за да не им се случи нещо.Те не са ми коствали нищо и даже се успокоявах като ги правех,защото имах като гаранция че няма да се случи нещо на най-близките ми.Преди около три седмици обаче както си седях на лаптопа ми скимна да си проверя симптомите в гугъл и открих че може би имам окр.Много се наплаших и споделих с майка ми и сестра ми.Плаках всеки ден първата седмица и си мисля само затова.Помолих майка ми да ме заведе на психолог,защото не знам дали мога да се справя сама.Тя се съгласи,но постепенно почнах да се отказвам,допреди ден.Сестра ми си дойде,понеже не живее в нашия град е изведнъж просто осъзнах,че ще спра действията,които съм правила,но как ще спра натрапчивите мисли.И просто през ума ми мина ,че сега само ще мисля гадни неща и така и стана.От вчера мисля само лоши неща и само една мисъл-че сестра ми ще умре.Толкова ми е гадно,защото аз осъзнавам,че няма да се случи,но не искам да го мисля,защото ме влодява.Има и друго преди,когато правех тези действия,имах като ритуал когато видя някоя гадна статия например за катастрофа в фейсбук да чукам на дърво-в моя случай на глава,за да не се случи на майка ми и сестра ми.Просто като видя някоя гадна статия или сцена във филм по навик чукам на дърво и си мисля,че ще го направя да не се случи.Вчера обаче,когато осъзнах,че не знам как да спра тези натрапчиви мисли ми се случи друго.Бях излязла и когато се прибирах вечерта едно момиче ми разказва за едно момче,което познаваме.Той е с проблеми,но тя ми каза че наскоро е разбрала,че той е шизофреник и чува гласове.Това ме побърка и почнах да се чудя кой ми говори тези натрапчиви мисли,защото мисля че хората,които имат натрапчиви мисли си мислят примерно ,,Майка ми ще умре или ,,ще убият баща ми,а аз си мисля ,,Майка ти ще умре и се чудя защо майка ти и кой ми казва това.Особено като чух за тази шизофрения се чудя дали съм шизофреничка или дали се побърквам.Почвам да си мисля че имам гласове в главата ми и примерно когато си мисля майка ти ще умре и си казвам няма и все едно някой ми отговаря с това че ще стане.Почвам да си мисля че полудявам.Представям си,че има като човече в главата ми и все едно то ми говори.Страх ме е да не съм луда или нещо такова.Съчинявам си някакви разговори в главата ми като че все едно това човече ми говори и ми казва габи или нещо такова.Много ме е страх.Сега заминавам на море и нямам възможност да отида на психолог,а и искам да си прекарам добре.Моля ви дайте ми някакъв съвет как да изкарам това ,,човече от главата ми и какво всъщност става мозъкът ли ми говори или си въобразявам и съм се наплашила.Моля ви помогнете ми.Като се върна от морето може би ще потърся психолог,но искам да пробвам и без.Sob

Здравей мило момиче. Първо споко, не си шизофреник. Това си е чисто Окр. Виждам, че изпитваш страх основно за майка ти и сестрати, но нищо не споменаваш за баща. На твоята възраст преживях същото, едно към едно. Уточнявам, че баща ми почина когато бях на 6 и точно това според мен породи състоянието. Страх да не остана и без майка си. Тогава нямаше интернет и тези мисли ме побъркваха. Едва преди няколко години разбрах от телевизията, че има и други хора като мен. Съветите ми към теб са-опитай се да не спазиш някой ритуал и ще видиш, че нищо няма да стане, бъди заета и си казвай всеки път майната му щом настане време за ритуала, говори с психолог. Има и хапчета, които помагат, но не те съветвам, много си млада за тях. Успех!

# 2
  • Мнения: 8
да баща ми е добре,но просто не го обичам и не сме близки.Не правя ритуалите,но много ме е страх затова ,,човече в главата ми и не знам какво става дали си въобразявам или болестта ми говори.Не знам,но се чувствам все едно съм луда и не знам какво става

Последна редакция: сб, 10 авг 2019, 15:08 от bubanka

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
За шизофренията е характерно, че болният не осъзнава, че има проблем.
Отиди на психолог.

# 4
  • Мнения: 29
да баща ми е добре,но просто не го обичам и не сме близки.Не правя ритуалите,но много ме е страх затова ,,човече в главата ми и не знам какво става дали си въобразявам или болестта ми говори.Не знам,но се чувствам все едно съм луда и не знам какво става
Не си луда, гарантирам. Ако желаеш можеш да се присъединиш в групата Тревожни разстройства във фейса. Там има доста хора с такива проблеми.

Последна редакция: сб, 10 авг 2019, 15:09 от bubanka

# 5
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Лошото се случва или не се случва, независимо от твоите действия. Ако назрее момент, в който можеш да помогнеш някакси за справяне с дадена ситуация, тогава ще им нужда от реакция от твоя страна. Успокоявай се, повтаряйки си това. Освен това, бъди на 100% сигурна, че това не се случва само на теб и фактът, че вече си споделила означава, че ще ти олекне до дадена степен. Можеш да минеш през това и ще го направиш, просто трябва време! Simple Smile

# 6
  • Мнения: 8
И също така,ако някой от вас е имал такъв проблем какви мисли сте имали можете ли да ми кажете какви мисли сте имали.Под какви мисли сте имали имам предвид не какво сте си мислели,а как сте си го мислели.Тоест,ако например сте си мислели,че майка ви ще почине как сте си го мислели.Майка ми ще почине или майка ти ще почине,защото в ума ми изскача мисълта-Майка ти ще почине и се чудя защо майка ти,а не майка ми.Все едно някой ме заплашва в ума ми и ми казва майка ти ще почине.Както казах преди малко заради това си мисля,че полудявам.Чудя се ума ли ми го казва или не знам.Моля ви кажете дали при вас е било така:sweat:

# 7
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Със сигурност е натрапчива мисъл. Важното е да си сигурна, че това, което ти се появява в ума НЯМА да се случи, дори ако направиш някакъв ритуал. Съгласна съм с мнението, че вероятно ще е полезно да отскочиш в темата за тревожно разстройство. Попрочети, ще ти олекне. Simple Smile

# 8
  • Мнения: 8
Със сигурност е натрапчива мисъл. Важното е да си сигурна, че това, което ти се появява в ума НЯМА да се случи, дори ако направиш някакъв ритуал. Съгласна съм с мнението, че вероятно ще е полезно да отскочиш в темата за тревожно разстройство. Попрочети, ще ти олекне. Simple Smile
да аз знам че няма да се случи и вече не правя тези действия,но натрапчивите мисли се увеличиха след като спрях да правя тези действия,защото си помислих,че те са част от заболяването и не искам да си мисля за тях,а попринцип,когато не искам да си мисля за нещо винаги си мисля за него.И някак все едно някой живее в мозъка ми и ме заплашва с тези мисли.Не знам как е при останалите,които имат окр и как те си мислят.Както казах по-горе при мен тези мисли са все едно някой ми ги казва и живее в ума ми, при другите мисля че е просто те да си мислят лошите неща.При мен е все едно някой ми казва например твой близък ще почине,а при другите не знам как е точно,но мисля че е все едно те си мислят,че техен близък ще почине.Например си мислят:,,Майка ми ще умре",а при мен е все едно някой ми казва:,,Майка ти ще умре" и всякаш някой живее в ума ми.При другите не съм сигурна точно как е,но мисля че при тях е по-различно от моето.Не знам чувствам се като луда

# 9
  • Мнения: 11 337
Няма смисъл да се мъчиш сама да се пребориш. Психолога знае как да ти помогне. Потърси психолог и после психотерапевт.

# 10
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Не си луда. Потърси помощ, но ако ти предложат медикаменти, според мен е по-добре да не приемаш такива.
Аз също имам проблем с тревожно разстройство и никога не съм пила каквото и да е. Справям се сама. Трудно е, но не е невъзможно.
Първото, което трябва да приемеш е, че страховете/мислите ти не са реални. Нищо от това, което чувстваш/мислиш/усещаш няма да се осъществи.
След това е нужно да убедиш себе си, че ще успееш да се справиш сама. Дори и да бъдеш подпомогната от психиатър/психолог, най-голямата част от решението на проблема се пада на теб.
И не на последно място - занимай ума си. Ключов момент при решението (до голяма степен, не напълно) на моя проблем беше намирането на работа. Колкото повече ангажира тази работа мисленето ти, толкова по-добре за теб. Нека те уморява. Това подейства за мен, ти си различна, с различен проблем, но предполагам, че има много сходни неща.

# 11
  • Мнения: 9 276
Това много прилича на посттравматичен стрес.

Цитат
Посттравматично стресово разстройство (от английски: Posttraumatic stress disorder, PTSD), или накратко посттравматичен стрес (на английски: posttraumatic stress; изписването "пост-травматичен" не е коректно) (ПТС) е силно тревожно разстройство, което може да се развие след излагане на каквото и да е събитие, водещо до психологическа травма.[3] Това събитие може да включа смъртна или друга физическа, сексуална или заплашваща психологическата цялостност, заплаха на пострадалия от травматичното събитие или за някой друг в неговото присъствие, при което са нарушени и преодолени психологическите механизми за защита на индивида. Симптомите могат да включват смущаващи мисли, чувства или сънища, свързани със събитието; умствено или физическо безпокойство, свързано с травми, опит за избягване на травми; промени в начина, по който човек мисли и усеща.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Посттравматичен стрес

Ето още за това:

https://pulsehealth.bg/kakvo-e-posttravmatitchen-stres-i-kak-da-se-spravim-s-nego/


Спокойно не си луда, абсолютно всеки може да развие такова разстройство след преживяно травматично събитие. Сега най-важното е да разбереш какво ти е и най-вече как да го преодолееш.  Моето мнение е, че специалист ще ти помогне най-добре.

# 12
  • Мнения: 8
Това много прилича на посттравматичен стрес.

Цитат
Посттравматично стресово разстройство (от английски: Posttraumatic stress disorder, PTSD), или накратко посттравматичен стрес (на английски: posttraumatic изписването "пост-травматичен" не е коректно) (ПТС) е силно тревожно разстройство, което може да се развие след излагане на каквото и да е събитие, водещо до психологическа травма.[3] Това събитие може да включа смъртна или друга физическа, сексуална или заплашваща психологическата цялостност, заплаха на пострадалия от травматичното събитие или за някой друг в неговото присъствие, при което са нарушени и преодолени психологическите механизми за защита на индивида. Симптомите могат да включват смущаващи мисли, чувства или сънища, свързани със събитието; умствено или физическо безпокойство, свързано с травми, опит за избягване на травми; промени в начина, по който човек мисли и усеща.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Посттравматичен стрес

Ето още за това:

https://pulsehealth.bg/kakvo-e-posttravmatitchen-stres-i-kak-da-se-spravim-s-nego/


Спокойно не си луда, абсолютно всеки може да развие такова разстройство след преживяно травматично събитие. Сега най-важното е да разбереш какво ти е и най-вече как да го преодолееш.  Моето мнение е, че специалист ще ти помогне най-добре.
благодаря,но мисля че моето си е окр само че сега не правя действията,а просто си мисля гадни неща.Може би ще потърся психолог.Благодаря за съвета

# 13
  • София
  • Мнения: 5 198
Ти си на 14 хормоните лудуват в момента.
Може да потърсиш и ендокринолог , да пуснете някакви хормони .

Всеки сигурно в някакъв период от живота Си е имал натрапчиви мисли .
Според мен те минават с времето .
Гласът всъщност си е твоят глас.

Аз казвам така.
Да  , случват се лоши неща на всеки , те са навсякъде около нас. Приеми го и се съпротивлявай на тази мисъл .
Като “чуеш” майка ти ще умре” помисли “майка ми ще живее “ и я повтаряй.
Гласчето винаги го има. Просто го контролирай , игнорирай .

На 14 си , има още бая неща да се случват.

# 14
  • София
  • Мнения: 38 476
Отиди на лекар. Много е вероятно да са хормони, вероятно от хипофизата.

# 15
  • Мнения: 8
Ти си на 14 хормоните лудуват в момента.
Може да потърсиш и ендокринолог , да пуснете някакви хормони .

Всеки сигурно в някакъв период от живота Си е имал натрапчиви мисли .
Според мен те минават с времето .
Гласът всъщност си е твоят глас.

Аз казвам така.
Да  , случват се лоши неща на всеки , те са навсякъде около нас. Приеми го и се съпротивлявай на тази мисъл .
Като “чуеш” майка ти ще умре” помисли “майка ми ще живее “ и я повтаряй.
Гласчето винаги го има. Просто го контролирай , игнорирай .

На 14 си , има още бая неща да се случват.


да когато чуя ,,Майка ти ще умре" казвам че ще живее,но сякаш гласа ми отговаря с няма да живее или нещо такова.Този глас ме тормози и все едно каквото и да правя ми говори.Не знам кой или какво ми говори.Болестта или аз си въобразявам.Може би това е умът ми и моите мисли,но си въобразявам,че е някакъв човек,който живее в умът ми.Не знам вече какво е

# 16
  • Мнения: 11 337
Това си ти, няма никой в ума ти. Най-трудно е да воюваш със себе си.

Всеки от нас има такива гласове/мисли, но не им обръщаме много внимание. Нормално е да се страхуваме за близките си и за нас самите. Много хора също "чуват" как съдбоносно гласът в главата им съобщава "този ще умре", "на онзи ще се случи нещо ужасно" и понякога някой пада, удря се или пострадва и вътрешния глас тържествува гръмовно "Нали ти казах жено! А ти не ме слушаш!" и ако се поддадеш ще почне СТРАХЪТ да те контролира. В повечето случаи нищо не се случва дори и забравяш как съдбоносния глас с прокобна нотка "те е предупреждавал".

Първо трябва да разбереш, че всеки си има съдба и ти нито можеш да я промениш, нито пък гласът в теб знае какво ще се случи на любимите хора. Ако щеш вярвай в Бог или в каквото искаш, че той се грижи за всички и понякога имаме трудни изпитания. Ти ще поемеш своите и ще си до близките си в техните такива.
После да спреш толкова да обръщаш внимание на "гласът" в главата ти. Това си ти и твоите страхове и така наречениете "черни мисли" /почети за тях/. На подобни неща отговаряй с убеденост "Каквото е писано, това ще стане".
Ако обаче нещата излязат от главата ти - започне да ти се струва, че във физическия свят започват да те преследват, да отговарят на гласовете, които чуваш, трябва по-сериозно медикаментозно лечение.

Писах ти по-горе да посетиш психиатър и после психолог. Психиатъра ще ти изпише лекарства, за да намли тревожността ти. Надявам се да не пиеш кафе, коли и тонизиращи напитки. Ще те успокои с лекарства. А психолога ще ти покаже как да не се вторачваш в гласовете и как да реагираш в стресови ситуации.

И ще ти кажа нещо весело - една позната също като теб има силен и доста досаден глас в главата си. Той все я предупреждава какви лоши неща ще се случат, как някой ще умре, катастрофира, вижда го за последно, няма да се върне и разни съдбоносни неща с дълбок тембър и кратки изречения. Тя обаче не му се връзва и не е тревожна и в очакване, а го напада с майтапи. Ако чуе нещо такова почва - що не я предупредял, че манджата загаря или, че де си е загубила ключовете, или като знае бъдещето кво толкова все гадости говори, а не вземе да и помага истински. Simple Smile Разбираш ли? Тя го омаловажава, за да избегне тревогата която тези "предсказания" и носят.

Потърси помощ при специалист. Ако един не помогне, при втори и трети. Недей да живееш в този ад и не чакай да отмине сам.

# 17
  • Мнения: 8
Това си ти, няма никой в ума ти. Най-трудно е да воюваш със себе си.

Всеки от нас има такива гласове/мисли, но не им обръщаме много внимание. Нормално е да се страхуваме за близките си и за нас самите. Много хора също "чуват" как съдбоносно гласът в главата им съобщава "този ще умре", "на онзи ще се случи нещо ужасно" и понякога някой пада, удря се или пострадва и вътрешния глас тържествува гръмовно "Нали ти казах жено! А ти не ме слушаш!" и ако се поддадеш ще почне СТРАХЪТ да те контролира. В повечето случаи нищо не се случва дори и забравяш как съдбоносния глас с прокобна нотка "те е предупреждавал".

Първо трябва да разбереш, че всеки си има съдба и ти нито можеш да я промениш, нито пък гласът в теб знае какво ще се случи на любимите хора. Ако щеш вярвай в Бог или в каквото искаш, че той се грижи за всички и понякога имаме трудни изпитания. Ти ще поемеш своите и ще си до близките си в техните такива.
После да спреш толкова да обръщаш внимание на "гласът" в главата ти. Това си ти и твоите страхове и така наречениете "черни мисли" /почети за тях/. На подобни неща отговаряй с убеденост "Каквото е писано, това ще стане".
Ако обаче нещата излязат от главата ти - започне да ти се струва, че във физическия свят започват да те преследват, да отговарят на гласовете, които чуваш, трябва по-сериозно медикаментозно лечение.

Писах ти по-горе да посетиш психиатър и после психолог. Психиатъра ще ти изпише лекарства, за да намли тревожността ти. Надявам се да не пиеш кафе, коли и тонизиращи напитки. Ще те успокои с лекарства. А психолога ще ти покаже как да не се вторачваш в гласовете и как да реагираш в стресови ситуации.

И ще ти кажа нещо весело - една позната също като теб има силен и доста досаден глас в главата си. Той все я предупреждава какви лоши неща ще се случат, как някой ще умре, катастрофира, вижда го за последно, няма да се върне и разни съдбоносни неща с дълбок тембър и кратки изречения. Тя обаче не му се връзва и не е тревожна и в очакване, а го напада с майтапи. Ако чуе нещо такова почва - що не я предупредял, че манджата загаря или, че де си е загубила ключовете, или като знае бъдещето кво толкова все гадости говори, а не вземе да и помага истински. Simple Smile Разбираш ли? Тя го омаловажава, за да избегне тревогата която тези "предсказания" и носят.

Потърси помощ при специалист. Ако един не помогне, при втори и трети. Недей да живееш в този ад и не чакай да отмине сам.
и откакто ми казахте това да не се превърне в реалния ми свят имам чувството че се побърквам и ме е страх да не се побъркам и сега сигурно това ще мисля-че се побърквам

# 18
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Абеее, естествено, че страховете ти няма да се превърнат в реалност. Те НЕ СА истински. Не се безпокой за това, някои хора не разбират и никога няма да те разберат, най-вече, защото не искат. И е възможно да ти кажат, че си луда, че имаш нужда от психиатър, преживей го и т.н. Не ги слушай, лесно е да се говори, когато всичко им е наред.

# 19
  • Мнения: 11 337
Виж, да седиш и да се страхуваш как точно си помагаш?
Вземи се в ръце и действай - търси помощ и живей нормално и щастливо. Психиатъра не е за луди, а за всички! Такъв специалист се посещава като начало - той е и лекар. Психолога не е лекар.
Не си перефразирай думите ми и не си ги доизмисляй в търсене за какво да се тревожиш. Родителите ти и близките ти знаят ли как се чувстваш?

Rochellka, Вашият съвет какъв е? Ще и мине?

Последна редакция: пн, 12 авг 2019, 22:37 от the Дорис

# 20
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Аз вече я посъветвах. И то не от страната на човек, който предполага какво й се случва, а който знае.
Подобни състояния изискват огромна работа върху себе си и това е най-добрия съвет, който мога да й дам. Никой не може да й помогне така, както тя на себе си. Изпробвано.

Общи условия

Активация на акаунт