Някой ще намери ли ретро снимки от абитуриентски балове? Аз имам една мъничка на майка ми от края на 50- те години, но нищо не се разбира на нея. Гледат ми се някакви абитуриент от типа на "Сбогом, приятели", който е гледал филма или "Момчето си отива", кскто и от по-ранен период.
- Публикувана: 26 авг. 2019, 00:51 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:50 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало
56-та година са им премахнали бала по някакви идеологически съображения, че е боржуазна отживелица. Май става въпрос само за тази година. Имали са готови тоалети и в последния момент (каквото и да означава това) е излязло такова разпореждане. Отишли са с униформите в заведение да си го отпразнуват неформално, защото са държали т.нар. "руски матури" (т.е. матури по всички учебни предмети) и е било доста тежко. Роклаята от плат, пратен от някаква леля в тогавашна Югославия и ушита при шивачка си седеше в една ракла у нас нова новеничка. Напомня ми на тази, но от лъскав розов сатен с орнаменти на рози, който аз определях като юргански палт
Веднъж в 3-ти клас реших да се правя на принцеса. Облякох я, защипах с щипки за пране презрамките така че да не ми се свлича и по телефона извиках няколко съученички да ми се насладят. Дължината (малко под коляното) и прикачената отдолу бухнала фуста я правеха идеална за моите габарити и целта на мероприятието. Как пък можа баш тогава майка ми да се прибере по-рано от работа. И докато отключваше аз какво да направя - скрих се зад една врата и зарязах дружките в небрано лозе
Майка ми си пазеше и всичките ръкавички от онези години в една торба. И с тях много обичах да се контя, че бяха в различни цветове - лилави, розови, жълти и с копченца или панделки на китката.
Веднъж в 3-ти клас реших да се правя на принцеса. Облякох я, защипах с щипки за пране презрамките така че да не ми се свлича и по телефона извиках няколко съученички да ми се насладят. Дължината (малко под коляното) и прикачената отдолу бухнала фуста я правеха идеална за моите габарити и целта на мероприятието. Как пък можа баш тогава майка ми да се прибере по-рано от работа. И докато отключваше аз какво да направя - скрих се зад една врата и зарязах дружките в небрано лозе
Майка ми си пазеше и всичките ръкавички от онези години в една торба. И с тях много обичах да се контя, че бяха в различни цветове - лилави, розови, жълти и с копченца или панделки на китката.
Майка ми има няколко снимки от 70 г. - къси, прави рокли от някаква плътна, тежка материя и къси коси с обем. Подобно на тези абитуриенти.
Скрит текст: 
За роклята не знам, но майка ми си пазеше сандалите от абитуриентския бал в продължение на 30 години. Накрая се разпаднаха и ги изхвърли. Опитвала съм се да ходя на тях, но бяха високи 12 см и много тежки. Балът ѝ е бил 1976 г.
Това са сантиментални неща и спомени. Балът ми беше преди 25 години, роклята ми е в гардероба. Чантата и обувките ги ползвах и се скъсаха. Но обувките и роклята на майка ми от сватбата и от преди 45 г. все още са в шкафа.
Е, как - разбира се, че дори моята абитуриентска рокля (брррр!) виси в гардероба в София, понякога дори я обличам, че да се уверя, че още не съм за изхвърляне, ако влизам в роклята от '94 - самозаблудата е велико нещо 
70 година роклите са с ламета- жакард, дюс, дантели, нееластични тъкани. Над коляното или по-къси, независимо какво е крачето. Изглеждаха много луксозни. Прическите вдигнати на козунаци, дори захванати с фина мрежичка да не се разрошват.На челото по средата завита лимба, също и на бакенбардите. Почти задължително -манто с широк колан , с голяма тока.
Е, как - разбира се, че дори моята абитуриентска рокля (брррр!) виси в гардероба в София, понякога дори я обличам, че да се уверя, че още не съм за изхвърляне, ако влизам в роклята от '94 - самозаблудата е велико нещо
Аз сега се успокоявам, че някое кило в повече ми опъва бръчките 😅.
Ламето и жакарда помня при какичките. За нашите балове излезе жоржета.
Преобладаваше жълто, нещо като пепел от рози, лилаво. Точно тогава излязоха и обувките на висока платформа.
Леле, почти се пребивахме с тях, а през деня имаше шествие през центъра на града.
За целта два тоалета - летен костюм за шествието и вечерна рокля с манто за вечерния.
Топло беше и не знам защо се шиеха тези манта, като изобщо не се обличаха. Обаче така беше прието
и всяко момиче си шиеше.
Преобладаваше жълто, нещо като пепел от рози, лилаво. Точно тогава излязоха и обувките на висока платформа.
Леле, почти се пребивахме с тях, а през деня имаше шествие през центъра на града.
За целта два тоалета - летен костюм за шествието и вечерна рокля с манто за вечерния.
Топло беше и не знам защо се шиеха тези манта, като изобщо не се обличаха. Обаче така беше прието
и всяко момиче си шиеше.
Така е, Reunion, ужасна съм, но не защото съм на същите кг, не съм, а защото много удобно пропускам да спомена, че не бях най-стройната абитуриентка в училището
Аз дори в сватбената си ще вляза, въпреки, че съм +10 оттогава... както казах дяволът е в детайлите - и корсетът и полата на сватбената ми рокля бяха на корсетни връзки, баш като на Скарлет О'Хара и нейната талия след като я е стегнала Мами :roll_eyes:
Но абсолютно подкрепям, че 2-3 кг в плюс чудно опъват бръчките - затова вече не съм на диета от цигари, кафе без захар и броколи на пара и съм много по доволна от живота, а ММ е много по-доволен от моите хмммм форми
Аз дори в сватбената си ще вляза, въпреки, че съм +10 оттогава... както казах дяволът е в детайлите - и корсетът и полата на сватбената ми рокля бяха на корсетни връзки, баш като на Скарлет О'Хара и нейната талия след като я е стегнала Мами :roll_eyes:
Но абсолютно подкрепям, че 2-3 кг в плюс чудно опъват бръчките - затова вече не съм на диета от цигари, кафе без захар и броколи на пара и съм много по доволна от живота, а ММ е много по-доволен от моите хмммм форми
Със сигурност ще се побера в моята рокля от бала, но не съм сигурна къде е! Не помня да съм я изхвърлила, ще питам майка ми.
А относно старите мамини одежди от бал и сватба се бяха запазили до моето съществуване само тия от сватбата. Обувките бели на високи квадратни токове ги съсипах да ги тътря като бях 5-6 годишна фръцла, а сватбената й рокля бе с дълъг ръкав с кройка горна част по тялото и надолу разкрояваща се в не много широка пола. Цялата извезана с ламе. След време домашната ни котка се бе окотила в долната част на роклята, т.е. съсипала се е. В четвърти клас имахме тържество в училище, нещо като бал с маски. И на мама роклята бе подкъсена и стесена, а аз бях Снежанка.
А относно старите мамини одежди от бал и сватба се бяха запазили до моето съществуване само тия от сватбата. Обувките бели на високи квадратни токове ги съсипах да ги тътря като бях 5-6 годишна фръцла, а сватбената й рокля бе с дълъг ръкав с кройка горна част по тялото и надолу разкрояваща се в не много широка пола. Цялата извезана с ламе. След време домашната ни котка се бе окотила в долната част на роклята, т.е. съсипала се е. В четвърти клас имахме тържество в училище, нещо като бал с маски. И на мама роклята бе подкъсена и стесена, а аз бях Снежанка.
На майка сватбената рокля беше до коляното, ръкавите 3/4 тип камбана, обувките бели, лачени, на широк нисък ток,отпред с катарама с камъни. Чантата в същия цвят, малка, лачена, с къси дръжки. Отвътре подплатата беше от много фин хастар на цветя. Даже сега си представям всичко с най големи подробности 
И аз си влизах последно до скоро в абитуренската роклА. Кг са същите, но фейса стана трагедия. Като си ходихме преди 3 години тъкмо я изхвърлих за ужас на сина ми, че той малко Плюшкин си пада. Всичко събира и нищо не хвърля, а особено такива сантименталности, абсурд.
Тези балове вече са такава отживелица, че чак се чудя защо съществува тази традиция все още. Едно време всички ученици са били наистина ученици, с хиляди забрани и ограничения, униформи, и бала е имал смисъл за него си време. Сега никой няма ограничения за нищо, ходят където си искат, както си искат облечени, пият, пушат, че и дрога на днешно време. Отделно с напредването на технологиите децата са толкова информирани и напред във всяко едно отношение, че това завършване на средно не е дори и минимум някакъв за нашето време. Като гледам сина ми на 18, че той е като възрастен човек вече - ходи на училище, на работа, има си негова кола, негови доходи...Какъв бал, какви пет лева. Самия той не го намира за необходимост. Каква е тази повсеместна еуфория..?
Тези балове вече са такава отживелица, че чак се чудя защо съществува тази традиция все още. Едно време всички ученици са били наистина ученици, с хиляди забрани и ограничения, униформи, и бала е имал смисъл за него си време. Сега никой няма ограничения за нищо, ходят където си искат, както си искат облечени, пият, пушат, че и дрога на днешно време. Отделно с напредването на технологиите децата са толкова информирани и напред във всяко едно отношение, че това завършване на средно не е дори и минимум някакъв за нашето време. Като гледам сина ми на 18, че той е като възрастен човек вече - ходи на училище, на работа, има си негова кола, негови доходи...Какъв бал, какви пет лева. Самия той не го намира за необходимост. Каква е тази повсеместна еуфория..?