Да не говорим, че съобщението за изневяра може и да е добронамерено.
Извинявай!
- Публикувана: 27 авг. 2019, 17:47 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2019, 16:28 ч.
ПОМОЩ! Баща ми изневерява на майка ми
Е, не, Тайничка тук ме закопа. Безмълвна съм.
Извинявай!
Според мен, ако потърпевшият иска да знае, има право да получи информацията от всеки възможен свидетел. И обратно, ако предпочита да си живее в блажено (!?!?!?) неведение, то съобщаването на истината не е оправдано.
Понеже аз съм от първите, бих искала да ми се каже - независимо от кого: дете, комшийка, самата любовница, По света и у нас - все едно ми е. Не бих обвинила вестоносеца, след като аз самата искам истината. Защото в един момент хората, които искат да разберат истината, се оказват в абсурдната ситуация да не могат да я получат заради всеобщата мания да се уважава "личното пространство" на изневеряващия. И се почват едни съмнения, едно преследване....защо? И все не знаеш със сигурност - въобразяваш ли си или наистина "разбираш последен". Така че хората, които знаят за изневяра, е добре да се съгласят с нагласите на потърпевшия и да действат според тях. Защото пазенето на подобна чужда тайна и лъженето в очите, когато лъжата изначално ти е противна, е огромно бреме. Знам го от личен опит.
Понеже аз съм от първите, бих искала да ми се каже - независимо от кого: дете, комшийка, самата любовница, По света и у нас - все едно ми е. Не бих обвинила вестоносеца, след като аз самата искам истината. Защото в един момент хората, които искат да разберат истината, се оказват в абсурдната ситуация да не могат да я получат заради всеобщата мания да се уважава "личното пространство" на изневеряващия. И се почват едни съмнения, едно преследване....защо? И все не знаеш със сигурност - въобразяваш ли си или наистина "разбираш последен". Така че хората, които знаят за изневяра, е добре да се съгласят с нагласите на потърпевшия и да действат според тях. Защото пазенето на подобна чужда тайна и лъженето в очите, когато лъжата изначално ти е противна, е огромно бреме. Знам го от личен опит.
И как да знаем предварително кой какво иска?! 
Има си начини - в теоретични разговори, в обсъждане на аналогични случаи с познати - може да се разбере какви са нагласите.
Понякога потърпевшият директно пита хората, които знаят, а пък те си мълчат гузно от някаква криво разбрана деликатност. И мъчението е много по-голямо, отколкото просто да получиш потвърждение на това, което и без това подозираш. Пък и така човек е в състояние да вземе информирани и адекватни решения - в случай че изневярата изобщо му е фактор. Защото явно за доста хора не е.
Според мен, ако потърпевшият иска да знае, има право да получи информацията от всеки възможен свидетел. И обратно, ако предпочита да си живее в блажено (!?!?!?) неведение, то съобщаването на истината не е оправдано.
Понеже аз съм от първите, бих искала да ми се каже - независимо от кого: дете, комшийка, самата любовница, По света и у нас - все едно ми е. Не бих обвинила вестоносеца, след като аз самата искам истината. Защото в един момент хората, които искат да разберат истината, се оказват в абсурдната ситуация да не могат да я получат заради всеобщата мания да се уважава "личното пространство" на изневеряващия. И се почват едни съмнения, едно преследване....защо? И все не знаеш със сигурност - въобразяваш ли си или наистина "разбираш последен". Така че хората, които знаят за изневяра, е добре да се съгласят с нагласите на потърпевшия и да действат според тях. Защото пазенето на подобна чужда тайна и лъженето в очите, когато лъжата изначално ти е противна, е огромно бреме. Знам го от личен опит.
Понеже аз съм от първите, бих искала да ми се каже - независимо от кого: дете, комшийка, самата любовница, По света и у нас - все едно ми е. Не бих обвинила вестоносеца, след като аз самата искам истината. Защото в един момент хората, които искат да разберат истината, се оказват в абсурдната ситуация да не могат да я получат заради всеобщата мания да се уважава "личното пространство" на изневеряващия. И се почват едни съмнения, едно преследване....защо? И все не знаеш със сигурност - въобразяваш ли си или наистина "разбираш последен". Така че хората, които знаят за изневяра, е добре да се съгласят с нагласите на потърпевшия и да действат според тях. Защото пазенето на подобна чужда тайна и лъженето в очите, когато лъжата изначално ти е противна, е огромно бреме. Знам го от личен опит.
Не визирам конкретно теб, познавам такива жени, напр майка ми.
Впрочем, и аз съм от тези, които за нищо на света не искат да знаят. Даже и да ми каже някой, аз ще повярвам на мъжът си. Аз съм на принжипа" ако не знам нещо, значи не се е случило " или нещо от сорта беше, но смисълът е този.
А ако поискаш да призовеш свидетели за изневяра на бракоразводното дело?
В пъти предпочитам да ми се кажат нещата директно, отколкото да ми се налага да "ровя до дупка". Последното е доста нелицеприятно занимание. Но при сериозен повод е за предпочитане пред идеята да съм част от някакъв харем. За щастие не се е налагало досега.
Дори бих се разсърдила на близки хора, ако са знаели, но са си мълчали.
Така че във всеки конкретен случай трябва да се подхожда според човека. Ако е някой като мен, то криенето би било удължаване на агонията. Ако е някой като Тереза, истината би била съвсем ненужна, че и вредна.
В пъти предпочитам да ми се кажат нещата директно, отколкото да ми се налага да "ровя до дупка". Последното е доста нелицеприятно занимание. Но при сериозен повод е за предпочитане пред идеята да съм част от някакъв харем. За щастие не се е налагало досега.
Дори бих се разсърдила на близки хора, ако са знаели, но са си мълчали.
Така че във всеки конкретен случай трябва да се подхожда според човека. Ако е някой като мен, то криенето би било удължаване на агонията. Ако е някой като Тереза, истината би била съвсем ненужна, че и вредна.
А ако поискаш да призовеш свидетели за изневяра на бракоразводното дело?
В пъти предпочитам да ми се кажат нещата директно, отколкото да ми се налага да "ровя до дупка". Последното е доста нелицеприятно занимание. Но при сериозен повод е за предпочитане пред идеята да съм част от някакъв харем. За щастие не се е налагало досега.
В пъти предпочитам да ми се кажат нещата директно, отколкото да ми се налага да "ровя до дупка". Последното е доста нелицеприятно занимание. Но при сериозен повод е за предпочитане пред идеята да съм част от някакъв харем. За щастие не се е налагало досега.
И ако от това зависи примерно единият да загуби домът си ? Или ако и 2-мата са ти приятели ?
Този, който изневерява, не ми е приятел.
Бих свидетелствала, ако ме помолят, и ако от това няма да пострадам аз или децата ми.
Ако изневеряващият ще си губи дома, това си е негов проблем. Да е мислил.
Бих свидетелствала, ако ме помолят, и ако от това няма да пострадам аз или децата ми.
Ако изневеряващият ще си губи дома, това си е негов проблем. Да е мислил.
Този, който изневерява, не ми е приятел.
Бих свидетелствала, ако ме помолят, и ако от това няма да пострадам аз или децата ми.
Ако изневеряващият ще си губи дома, това си е негов проблем. Да е мислил.
Бих свидетелствала, ако ме помолят, и ако от това няма да пострадам аз или децата ми.
Ако изневеряващият ще си губи дома, това си е негов проблем. Да е мислил.
Прошка винаги има - след ИСКРЕНО разкаяние и упорита борба за отстраняване на последиците.
Работата е там обаче, че и първото, и второто се случват много рядко, да не кажа никога.
Работата е там обаче, че и първото, и второто се случват много рядко, да не кажа никога.
И аз мога да разцъкам:
http://rechnik.info/%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81
Да не говорим, че съобщението за изневяра може и да е добронамерено.
http://rechnik.info/%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81
Да не говорим, че съобщението за изневяра може и да е добронамерено.
И като се разъка къде видя,че "донос" означава невярна информация,както твърдеше в предходния си пост?
П.п
А тая простотия с "добрите намерения" ме подсети за лафа,че "Пътят към ада е постлан с добри намерения"
