Фентъзи и фантастика – тема 18

По случайност знам(абе не е много случайно), че я има на много места. На всичкото отгоре, книгата е още в тираж (проверих на сайта). Не знам защо не са ти предложили да ти я поръчат.

Дочетох Крилете на Масклин на Тери Пратчет. Много ми хареса, не знам защо съм се съмнявала, че ще ми допадне. Лека, приятна, има философия, има и забавни неща (не толкова преднамерен хумор, като в някои от книгите за Диска). Много интересен поглед върху темата за извънземните (и извънземните в древността).

Мислех, че като е ранна творба и не е за Диска, ще остави различно впечатление у мен (въпреки, че съм чела за Джони и не са лоши), но стана точно обратното. Книжките са страхотни, изпипани, за мен въобще не си личи, че са ранни. Някои от първите книги за Диска изглеждат малко недодялани, например Магизточник и Еманципирана магия, но тук няма такова нещо. Определено ще ги чета пак
Сега се чудя, дали Пратчет е щял да напише поредица за номите, вместо за Диска, ако книгите са имали по-голям успех?

Освен това се чудя на българския превод на заглавията - Масклин, Грима и Доркас и Крилете на Масклин, докато на английски са: Truckers, Diggers и Wings - Шофьори, Копачи и Криле. Геният на българския преводач в действие?!

и аз проверих, че я има в наличност, но така ми отговориха - първо една лека взе да се суети около копютъра, после дойде втора, накрая и трети, обявиха че въобще не идвала, питах ги ще идва ли, те казаха "не" имало изчерпани тиражи и само единични бройки запазени. Не съм питал в кварталната книжарница, защото е много малка и рядко зареждат с книги, които са със проблемни наличности. Като охлади малко времето може да Хеликона да се разходя, там и от пиле мляко има, ама защо в Сиелата ми отговоряха така  - идея нямам .Имах ги за голяма книжарница, въпреки че на два-три пъти са ми правили подобни проблеми, за книги,  на които не име изчерпан тиража, но те не ги пускат.
П.С. оставам с впечатлението че една част от книжарниците работят с определен контингенет от автори и не пускат нищо извън тях, ако ще да е световна класика

Петя,
 на мен личноОт Пратчет има такива книги които много ми харесват и такива които не ми харесват. ДА речем първите му за стражите (Стражите! Стражите, Шовинист, Петият Слон, Глинени Крака, Нощна Стража) са много хубави, цялата поредица Смърт-Сюзън, както и "Захапи за врата" - също. както и книжките за Тифани, макар да са леко детски

Обаче сега Фантастична светлина, Еманципирана магия, Ерик, Добри почби, както и късните му книги, като чудовищна Командва, Туп и т.н. ми тъпеят. В Съвсем различен стил са, все едно не ги е писал той.
Чел съм и други негови работи, и само Страта и "Само ти можеш да спасиш света" ми направиха истински добро впечатлени, докато "Тъмната страна на земятя" ми направи пък много лошо впечатление.

Много се радвам, че филмираха "Дядо Прас" всичко е както си го представях.

На мен книгите за Олян/Мойст са ми любими, а те са от късните.
Харесвам и Ерик, както и книгите за Ринсуинд, след Магизточник. Изобщо - харесвам го като персонаж, не ми пука, че е страхливец.
Харесвам и Узоп от Уан пийс и Кинг от Уан пънч ман (също страхливци) - по начало това не е нещо, което може да ме отблъсне у един персонаж. Нормално е да се страхуваш и да се бориш със страховете си. Не е нормално да не изпитваш страх - в буквалния смисъл. Хората, които не изпитват страх, са ненормални и нямат право да упрекват нормалните. Не съм убедена, че и лудите по адреналина са много нормални...

Първите две книги - Фантастична светлина и Цветът на магията, са писани през 83-та година, като Пратчет тогава въобще не е мислил да пише поредица, не е обмислил предварително нещата (за разлика от Роулинг), и затова са различни. Въпреки това, на мен те ми харесват, имаше много неща, които ми бяха смешни, а и точно техният успех е станал причина за съществуването на поредицата.

П.п. Искам да колонизирам Марс!

Олян не е лош, но чак смешен - не ми е.
Ринсуинд ми е адски антипатичен персонаж, той само бяга. Малко по-интересни за него са ми книгите за Последният континент, където трябва да се прояви едва ли не като чудотворец и Интересни времена - главно заради Коен Варварина .Ако можеше Ринсуинд да го няма в интересни времена, най-добре щеше да е.
Фантастична светлина, Еманципирана Магия и Ерик много ме издразниха в  тях си личи че идеите на Пратчет не са добили завършен вид. Патрицият е описан по-скоро куриозно няма нищо общо с Ветинари, и едва по-късно той се измъква че това е предният Патриций. Същевременно ако е бил Щракникуфар той използва някои реплики като "не ми позволявайте да ви губя времето", които по-късно са запазени за Ветинари. личи си, че Пратчет е обмислял ранен вариант на Патриция.
По същия начин във Еманципирана магия, Баба Уедърсекс (Вихронрав) в много отношения е пародийна фигура, няма нищо общо с дъртата и мрачна Вихронрав-
Туп пък, е много мрачна книга, също и Смрък, в нея на много места се усеща че Пратчет се изчерпал, и че е тежко болен. И на двете липсва специфичният му хумор .На Чудовищна командва - също. Е, добре, когато стана ясно че има повече от една жена преоблечена като мъж ми стана смешно. Но когато този номер го направи 20 пъти  в една книга(още повече че темата за пола вече я бе зачеквал в Шовинист и Петият слон) определено ми стана тъпо. Да бе, разбрахме намека, не сме идиоти. А за капак тази тема я повториха още веднъж и в Овчарската корона.
Като разкажеш една шега повече от веднъж определено не е смешна. също така веднъж разказа за добрите  тролове, веднъж - за добрите орки и после - за добрите гоблини. Естествено. Как иначе. накрая щях да умра от скука.

А и Сам Ваймс в последните книги го изкара някакъв идиот, който само се зъби - например в Чудовищна команда.

ако има "чернова" на Света на диска това безспорно е Страта. Дори там си пише, че главните герои започват да създават Диска, макар в по-друго вид.


П.С. Похвално желание.  Пък и Марс ти е наблизо. Но дали ще можеш да се справиш с високите температури?

Луната е по-изгодна. Видимата светлина е подходяща за земни растения, има подходящ източник на енергия, близичко е, комуникациите не са със забавяне, температурата може да се контролира в затворена среда, само гравитацията е неподходяща (не е малко, сериозно предизвикателство ще си е, но останалите плюсове ги няма другаде).

Имам чаша, на която пише, че ще колонизирам Марс (награда от игра) - трябва да превърна надписа в реалност...

На мен Ринсуинд изобщо не ми е антипатичен и не мисля, че само бяга. Ако той не се спираше да помогне от време на време, историите щяха да са по-различни. И като цяло е добронамерен.
Патрицият в първите книги определено не е Ветинари. Имаше странни забележки за това какво яде - Ветинари яде предимно хляб и вода - това се споменава на няколко места из книгите. Не е и Щракникуфар. Ветинари като себе си, се появява за първи път в Стражите!Стражите! и дори там е различен от завършения образ, който виждаме по-късно.

Еманципирана магия също е доста откъсната, защото както написах, първоначално отделните сюжетни линии не са планирани. В истински вид Баба и въобще вещиците, се появяват в Посестрими в занаята - тя би трябвало да се брои за първа от поредицата за Вещиците.

Аз не твърдя изобщо че е злонамерен.
Само че от добронамереност може да сътвориш невероятни поразии. При Робин Хоб (Живите кораби) Кайл Хейвън от добронамероност, понеже искаше да контролира кораба  и да постигне успехи с него накрая превърна сина си в роб.
Да, Ринсуинд се спира отвреме -навреме, но обикновено го принуждават - я го арестуват, я попада в заговор, я му открадват багажа. Никога - по свое желание. Той не е герой, и това ме дразни у него. Ветинари се появява за първи път Стражите! Стражите! като Ветинари, но смятам, че Патрицият, който е описан преди това е някакъв пред-образ на Ветинари, просто Пратчет не е бил обмислил нещата и е знаел само, че ще има Патриции. точно както и с баба Вихронрав има пред-образ.

По принцип не съм почитател на Вещиците, но за мен най-добрата книга там е Захапи за врата и на второ място слагам Вещици в Чужбина.
Да, иначе за за първи път имаме оформена Баба в Посестрими - за това говоря.

П.С винаги се чудя как един автор може да пише  поне без общ план. На няколко пъти съм се опитвал да пиша фентъзи  - не, че претендирам, че съм голяма работа, правя го като хоби- и винаги съм идея какво идва нататък.

Е, да, но той постига само хубави неща. Няма абсолютно никакви лоши последствия от действията му.

Въобще не мисля, че всички книги за Диска трябва да са смешни. При някои - пародийният елемент е силен, при други - не и това е преднамерено, не е грешка. Колкото до Ваймс - идеята е, че Ваймс изглежда страшен от страни. Когато четем книгите, в които той е главен герой, се поставяме на негово място и разбираме как той наистина се чувства. Но за всички, които не го познават, той е страшен, опасен и строг. Затова и го виждат по този начин в книгите, в които има малко участие.

Пратчет е имал план от един момент нататък - просто няма план за първите книги. Това си личи по това, че в следващите нищо и никой не е забравен.

Пратчет се води пародиен жанр. става изестен с пародийният си стил.
Затова смятам, че книгите му, които не будят жанр, все едно не са от него (а последните книги можe и семейството му да са ги дописвали, но да не са си сложили имената - те са коренно различни)
Да си строг е едно. Но това предполага някакъв ред и дисциплина. В Петият слон дори враговете на Ваймс забелязват, че колкото и да не им харесва той, то той се подчинява на правила. В Чудовишна командва враговете му си го представят като самовластен тиранин, а при диалозите личи само че се зъби, но не и че го прави с цел. Не е представен характерът му.
Нямам нищо против това, че за близките не може да е същият като за враговете, но в Чудовищна командва е представен гротескно.
Пратчет според мен няма план за първите книги, но в последните болестта яко го е натистнала и той видимо е писал без желание, това просто се усеща. силните са му "средните" книги - книгите за Смърт, книет за Стражите докъм Нощна стража, книгите за  вещиците от вещици в Чужбина нататък включително серията за тифани.
За Олян съм със смесени чувства. Не е точно смешен, но е увлекателен. Ако не бяха първите  книги на Пратчет, които бяха шедьоври, щях да кажа, че е хубав.
Смрък определено ме издразни според мен за Ваймс след като се пенсионира не бива да се пише. Още повече ме издразни че пак имаше убиец за главен персонаж, след Нощна Стража - тази повтаряемост в късните сюжетни линии много ме дразни.

Това за пародийния жанр е твое мнение. Никъде не го пише. Конкретни неща са пародия, други не са.
Повечето врагове на Ваймс си мислят, че той е сляпо подчинен на Ветинари, което не е вярно. Но те така го възприемат. На мен Смрък ми хареса. Ваймс не е пенсионер, просто е във ваканция. Къде си прочел, че се е пенсионирал?

По същия начин - До там и обратно на Толкин е детска книга, а Властелинът е тежка и не е предназначена за деца. И действието се развива в една и съща вселена.

Този "отпуск" е учтив начин да му кажат, че искат той постепенно да се оттегли от работа. ваймс не е взимал отпуск от 20 десетилетия  (изключвам триседмичния му отпуски в Петия слон) и  това не му е навредило, а сега искат от него да предаде командването на Керът и да излезе в дълъг отпуск.
Ясно е, че готвят пенсиониране, но Ваймс и   като цивилен си е Ваймс
това за пародийния жанр не е само мое мнение, милиони хора смятат че  Пратчет е създал чисто нов жанр- пародийното фентъзи- И в Уикипедия е посочен като пример за пародия.
Не бих казал, че повечето врагове на Ваймс го възприемат като сляпо подчинен на Ветинари, например Ваймс на цели два пъти арестува Ветинари. Повечето му врагове знаят, че той е сляпо привързан към буквата на закона и към правилата, гилдиите разчитаха на това в "Истината". Разсъждаваха, че дори да симпатизира на Ветинари, пак ще го арестува, защото е неподкупен и не се излъгаха- наистина го арестува. Дори Карсър знаеше, че Ваймс следва правилата и не нападнал невъоръжен човек, затова искаше да му създаде илюзията, че се е разоръжил.
Ваймс сам казва за себе си, че в други времена символът му бил боздуган, но в тези е полицейска палка.

П.С.не знам дали няма да досадим не Не-Пратчет феновете? ако искаш да сменим темата.
П.П.С. Естествено че Хобит е детска книга, а Властелинът -не. Ако не си много як фен на Толкин, е трудно да харесаваш и двете наведнъж.

 Имах предвид, че не пише само в пародиен жанр. Никъде не е заявил, че няма да сменя жанровете - нито пък е длъжен да пише само в един жанр.
Не съм убедена, че преди него е нямало пародийно фентъзи - Монти Пайтън има пародии на фентъзи, Дисни има пародийна версия на Мечът в камъка, а има и други, няма смисъл да изброявам.
В Смрък ясно си пише, че лейди Сибил е поискала Ваймс да бъде освободен, за да му покаже имението си в провинцията. Никога не е ставало дума за пенсиониране.

Нищо против да сменим темата - нито аз ще те убедя в нещо - нито ти - мен. Тези неща, които според теб са много ясни, са твое субективно мнение, за мен са неверни. Ясно е само това, което е написано черно на бяло - в книга или в някое от допълнителните издания (енциклопедии, интервюта и др.).

не че е нещо важно, ама "мечът в камъка" не беше ли анимация? малко е несериозно да сравняваме с книги, освен ако няма книга по нея.
Иначе сигурно и преди него е имало опити за пародино фентъзи, но Пратчет е първият който посвети огромни сили на този жанр и мнозина го считат за един вид негов дойен.
То и  преди Толкин сигурно е имало хора, които са писали епично фентъзи, но го отъждествяваме с него.

Да, ясно е самото това, което е написано черно на бяло, другото е въпрос на тълкувания, така е.

Ето, има книга: https://en.wikipedia.org/wiki/The_Sword_in_the_Stone_(novel)

Фентъзита с комедийни елементи си има от край време. Друг пример за книга - щом искаш само книги - "Един янки в двора на крал Артур". Между другото, самият Тери Пратчет твърди (мога да намеря линк, ако искаш), че творчеството му е повлияно от Марк Твен - може да е имитирал него, когато е започнал да пише за магьосниците.

В момента много хора настояват, че Джоан Роулинг е създала янг адълт жанра, което не е вярно. Просто тя го направи популярен.