Януарски бебета 2019! Тема 4

Здравейте мами на януарчета. Отдавна не съм ви чела, а още по-отдавна не съм се включвала в дискусията и се извинявам, че ще сменя темата малко, но трябва да си изкажа какво ми е. Моя Никола на 6ти стана на 8 месеца, зъби нямаме още, но за сметка на това вече седи прав сам и е като една малка фартуна вкъщи. Не мога да 2 секунди да го оставя сам, защото последния път като се обърнах за толкова вече имахме бойно кръщене (цицина на челото). Та на въпроса - аз ли не ставам за майка или вече много ми идва, но да ви кажа нямам търпение всеки ден мъжа ми да се върне да му го връча, той да се занимава с него. А бебе не спи изобщо през деня, дали му се събират 30 минути на ден сън. Много е активен, играе (не с играчки естествено, с всичко останало), пълзи, опитва да върви, очакваме да проходи до 2 месеца. Но аз вече изнемогвам, явно не съм за тая работа. 4те минути сън, които има спокойствие ми се виждат като мана  небесна да ида до тоалетна поне. Но не там е въпроса. Усещам се, че ми става малко досадно и понякога ми идва чак да му се развикал (което не правя, защото така или иначе няма да ме разбере, но усеща тона ми И започва са реве. Та въпроса ми е, само аз ли съм така и само аз ли не ставам за майка или има и други мами, като мен. Да ви кажа нямам търпение да тръгна на работа вече и малко да се отделя от него, защото ние живеем в село до Пловдив и разходките са си цяло приключение. Да се натоварим в колата, памперси, ядене, дрешки и т.н. нали знаете. И товаренето и приготвянето ни е повече от разходката. Естествено като го погледна (особено докато спи в редките случаи) е ангелчето на мама и не го заменям, но вече наистина изнемогвам. И все пак да го похваля, че вече ходим на гърне, чака ме всеки път да го сложа да си свърши работата и в 90 процента от случаите памперса е сух.
Но наистина почвам да мисля, че "всяка жена е създадена да стане майка" не е много вярно. Кажете моля, има ли като мен или трябва да ходя да се прегледам.

Спокойно ВанЧи напълно наред си си и аз на моменти се чувствам като теб.Нормално е след като сме заровени в ежедневието,кухнята,памперси да се чувстваме и изнервени.И това да се насочи към бебоците които постоянно са с нас и те милите си го отнасят.Нормална жена и майка си така че не се шашкай толкова щом си задаваш този въпрос значи си добра майка.Мисля,че всяка мама в един момент може и на тези с първо дете все още да не се е случвало.Са си задали въпросите аз ставам ли за родител,добра мама ли съм,ще се справя ли с отглеждането/възпитанието им.Сега и аз съм пред тази дилема...на ново място сме свикваме с нови хора които са ни близки а децата с ново родителско тяло.Имат си полусестра която обичат като цяла😁🤪(не звучи добре) просто винаги ще си задаваме някакви въпроси и винаги няма да имаме точните отговори.
Не знам дали ме разбра.🤪🤪

Ванчи, разсмя ме чак. Нищо нередно не виждам нито в нетърпението ти да го връчиш на мъжа ти, нито в изнемогването. При нас е долу-горе сходна ситуацията, с разликата, че аз също чакам с нетърпение мм да се върне, ама не му го връчвам. Никак не делим грижите по-равно, даже не се и доближаваме до равенство. Моят юнак спи през деня, но за да се случи това, аз трябва да съм до него. През цялото време! Вечер също спи при мен и буквално дежуря. Буди се по 100 пъти на нощ, а аз съм като зомби.
Та...нямаш проблеми Всичко е нормално. Дори, ако това ще те успокои, аз честичко повишавам тон. Не се гордея с това, но просто нервите ми не издържат. И предвид факта, че почти изцяло аз се грижа за него, а той е от много ревливите и нервните и със зверски рефлукс, иска нон-стоп грижи и внимание, нормално да изпушвам.

Мони освен рефлукса,нервниченето все едно аз съм го писала  а реването го има само ако я ваеме някой друг.Иначе всичко друго едно към едно.😋

Нормална си си, Ванчи! Аз бях самото спокойствие първите 4,5 месеца, чак ММ се учуди, че не съм нервна като първия път. Но сега вече си показах рогцата. Че и на бебето съм викала 1,2 пъти. Тя не реагира.

  И аз го връчвам на ММ, като се прибере. Сега трите почивни дни не съм го нахранила един път, май само за мен бяха почивни.
 Филип пък се смее като му повиша тон, става ми смешно и на мен и ми минава.

И аз се чувствам по сходен начин. Само не бързам да се връщам на работа.
Просто ми е изморително да ставам по 2-3 пъти на нощ, защото със захранването си върна нощните хранения. Също и не мога да мръдна от стаята, защото търси само мен. Но иначе си го обичам безкрайно и ако някой ме смени за малко - да поема глътка въздух,после пак си е най-страхотното бебе за мен   .

Аз изпуших последните седмици. Ама съм с двама. А баткото е щурчо и ревността боря.. веселба. Ще мине. А три породени? 😃чудно.

Ванчи, и аз бях пуснала сходен коментар в предната тема. Надявам се, че ще ти поолекне като видиш, че повечето сме така. Мисля, че с времето периодите и предизвикателствата се променят, но въпроса дали съм добра майка си остава. Правим най-доброто, на което сме способни, пък нормално е да имаме нужда понякога и от време за себе си, това не означава, че не обожаваме децата си. И аз броя часовете до момента, в който мъжа ми ще се прибере от работа, за да си пусна един душ, да отида до тоалетна или просто да погледам малко в пространството

Ванче, споко. Както виждаш повечето сме така. И аз, за съжаление, повишавам тон понякога. Рядко по бебето, де.. щото няма много полза. 😂😭 Но каките си го отнасят. Разбирам как се чувстваш, но нека ти кажа от опит, че бебешките моменти са толкова мимолетни, никога не се връщат и се забравят. Наслаждавай се сега. После стават човечета и всичко се променя. Опитай да гледаш на бебешките задачи като на нещо приятно. Излизайте повече, срещи с приятели или друго което обичаш.

За разходките - хм, нямаш извинение 🤣🤣🤣. Да ти опиша ли днешната си програма - станах и правих палачинки за закуска, тамън успях да накарам всички да се облекат и дойдоха племенниците ми. С бебето и едното дете ходихме да разпечатваме изследванията на бебето и бегом до личната за консултация. Пазарувах. После водих едното дете на пиано, бебето остана вкъщи с майка ми, но като се върнах, за да взема и другото дете се наложи да си грабнем и бебето с нас. Върнахме се всички след уроците, сложихме на децата да обядват в 16 ч. и около час по-късно успях да ги изритам навън с обещание за сладолед. Прибрахме се в 19:30.

Утре ще водя всички на фризьор. Разбирай четири деца + беб и ще видим какво можем да забършем от алеята на книгата.

Другата седмица започва училище и ще имам ежедневно готвене и кутии за обяд, водене и взимане на децата до училище, тенис, пиано и балет. Баща им е командировки... хмм, между 10 и 15 работни дни седмично.

Ванчи, мисля че много майки се чувстват така. Аз се смятам за голяма късметлийка, защото ММ работи на смени - Дневна, нощна и после два почивни. Когато малката беше с колики и татко ѝ го няма 12-13часа наистина чаках с нетърпение да му я връча. Сега малко се позаиграва и мога да си изпия кафето сутрин ама пак това е Но не мога да се оплача наистина от таткото. Още преди да родя бяхме говорили че както и двамата се грижим за състоянието на апартамента, така и за детето ще е същото. Естествено на мен като майка и източник на голяма част от храната (все още) се пада по-голямата част. На мен друго ми е странно- голяма част от хората покрай нас очакват са даваме беба да я гледат баби или лели. Аз нямам нищо против да я виждат, ама не я давам. Близките ми казват че така" ще дели". Аз им отговарям че е естествено да иска да е при мен или при баща си, пък и сега е във фаза " стикер съм на мама/тати". Не ми се иска детето ми да го гледат бабите, особено при положение,че все още разполагам с лукса да съм си вкъщи,а бабите все още си работят. Тъкмо се отървали от децата, да си починат
П.С. последните дни нещо храненето с пюре не се нравеше на госпожицата и днес я храних навън. Доста повече изяде, чак се очудих. Преди не искаше да се храни ако не сме си вкъщи...

ВанЧи, след като вече се успокои и увери, че всички сме за един доктор, моите адмирации, че ходите на гърне! Може ли да споделиш как го постигна, а ако има и други успешни майки, моля споделете   На колко месеца и как започвате да ги учите?

Jillian, ти си нечовек! Всеки път като ти чета постовете, направо онемявам. С цели 3 деца и наистина не съм чула мрън от теб Добре, че сподели за алеята на славата, че каката е голям книгоман. Толкова много книги чете. На седмица по две и то с обем 300, 400 страници. Ние дойдохме за малко на Сандански, но ако разбере за книгите, ще ни пришпори наобратно.

Ванчи , аз също те поздравявам за гърнето, как разбираш кога му се пишка с нещо го показва ли , нашия само се замисля и хоп пуска оставям го понякога без памперс и знам 😃 а за акането понякога успявам да го сложа на гърне но не винаги го разбирам само ако пръцка преди това.
На моненти и на мен ми писва особено когато се инати за приспиването  и го погледна строго и той ми се усмихне и ми минава . То от викане наистина няма смисал той не те разбира.
Напоследък все нервничи и е беспокоен , чакам да избие зъбче но все още нямаме . 💙

За гърнето - още не е научена дъщеря ми, но правим успешни опити. Слагам я от 7+ месеца, първите 10 дни не бях много редовна, но от седмица и нещо я слагам всеки ден и вече няколко пъти имаше малки и големи открития. Просто сядам до нея, говоря и нещо, забавлявам я, а накрая, ако има резултат и казваме браво. Не мисля, че е научена все още, но се радвам, че засега има някакъв напредък.