Публикувана: 20 септ. 2019, 08:50 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2019, 19:02 ч.

Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №7

21 075
733
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво се обсъжда във форума?
Какви са мненията за избора между Софийския университет и Нов български университет?
Какви са мненията за професиите и образованието?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво се обсъжда във форума?
  
  Форумът обсъжда различни теми, включително избора на университет и професионалните възможности след завършване на образованието, както и въпроси, свързани с образователните практики и професионалните предпочитания.
- Какви са мненията за избора между Софийския университет и Нов български университет?
  
  Мненията варират. Някои смятат, че изучаването на право в Софийския университет осигурява по-стабилна подготовка, докато други предпочитат Нов български университет заради съвременните образователни методи и по-добрите възможности за професионално развитие.
- Какви са мненията за професиите и образованието?
  
  Форумът обсъжда различни гледни точки относно професионалните възможности и образованието. Има дискусии за обезценяването на висшето образование, както и за важността на различните професии, включително маникюристи, козметици и роботизацията на някои работни места.
- Какво представлява "есенен детокс"?
- Какви теми се обсъждат в публикациите?

# 480 19 окт. 2019, 18:42 ч.

Мнения: 5 425

"А имаше ли юнак Гюро глава?"

# 481 19 окт. 2019, 19:31 ч.

Мнения: 6 382

Нотарис, хич не искам да те отказвам. Почти 12 г. за баш евреи работих. Мъжете им си търсят еврейки. Има и "смесени" бракове, но е зор. Simple Smile

Предлагам да търсиш смесен тип с български и еврейски корени. Генетично по-добър вариант. Гарантирано! Simple Smile

И изкарал военна служба.

Последна редакция: сб, 19 окт 2019, 19:44 от .♥.Fancy.♥.

# 482 19 окт. 2019, 22:58 ч.

в страната на чудесата
Мнения: 8 635

Е ако е изкарал войниклък няма ли дъртичък да дойде??

# 483 19 окт. 2019, 23:02 ч.

София
Мнения: 20 051

E, 3 години е казармата, откога 21-22 годишен евреин или младок с друг произход е дъртичък Simple Smile

19-годишната бг мома, като се окаже в университета, ще залюби така 21-22 годишен "батко". Перфектна разлика, какво й е? Хем и двамата ще са 1 курс заедно.

# 484 19 окт. 2019, 23:45 ч.

Мнения: 6 386

Много сте готини. Сега решава момата къде ще ходи, на топло или на мокро и хладно да учи. После ще го търсим юнака, не че няма оферти, но си живеят живота сега децата. Ама проучване си трябва, защото и сестра й си мислеше, че момъкът бил бизнесмен 😀

# 485 20 окт. 2019, 00:07 ч.

софия
Мнения: 5 148

Знам, че е безсмислен този ми пост, но обещах да отговоря. Безсмислен, не защото ще убедя или не някой в нещо, а защото опре ли се до различни виждания на тема възпитание всеки има своята непоклатима вяра в безпогрешността си - поне на въпросния етап дорасналост и зрялост. (между другото зрялостта не върви ръка за ръка с възрастта, уточнявам само, та нека не разтегляме до безкрайност)
Предупреждавам, че ще бъда ужасно изчерпателна! Ужасно досадна! затова и скрит текст.
Моля ви, подминете ме!
Ежко,

Скрит текст:

Причината изобщо да напиша цитирания и разчленен от теб пост Ежко, беше ето това ти изказване и постоянните няколко внушения от твоя страна, че:
1. Родителите вредят на децата си, защото взимат решения вместо тях
2. Родителите пречат на децата си да взимат решения, защото се врат където не им е работата
3. Децата са неспособни да взимат решения, защото училището не ги учи на това.
и т.н. няма да продължавам с всички вариации...
А лично моето кипване по темата се случи заради това:

Цитат на: Ezhko в чт, 17 окт 2019, 11:46

Цитат на: Фран в чт, 17 окт 2019, 10:58

Цитат на: Ezhko в чт, 17 окт 2019, 10:44

Ако съответната гимназия не е научила до 12-ти клас чадото, как да си избере път в живота по-нататък (и то по-добре от родителското тяло) и как да поеме самостоятелно по този път - била е загуба на време.

Глупости./без извинение/

И докога смяташ (важи и за останалите мами), че следва да се кърмят "децата" (също без извинение)?
И в кой етап следва да почват да се опитват "да прохождат" самостоятелно? И как самостоятелен избор на път в живота се свързва с родителската "помощ" по въпроса? И каква следва да е ролята на гимназията в процеса?

ПС И относно момчетата - как предлагате да се разреши противоречието между снахи и свекърви относно кога един мъж е достатъчно зрял да се пусне от полата на мама? Joy

Отговорът на въпроса ти КОГА считаМ за правилно "прохождането" на децата (в преносен смисъл) е същият който бих дала и за буквалното такова - Когато му дойде времето. Всеки с темпото си, всеки с обувките си, всеки с преборените си страхове и набраната информация от заобикалящия свят - едно е да се стъпва на асфалт, съвсем друго на трева, трето е стъпването в пясък и съвършено различно стъпването в море и река.

Отговорът на въпроса ти КАК самостоятелен избор на "път в живота" се свързва с родителска помощ се съдържа именно в думата "живот" - всичко, което един млад човек е научил до този момент, го е научил И заради родителя си.

Що се отнася до ролята на гимназията (в наши дни) в процеса на изграждане на самостоятелност в един млад човек с удоволствие ще ти напомня, че този процес е тристранен. Той никога, ама НИКОГА не е бил грижа на само една от страните! Ролята е дотолкова, че да даде онова, което родителя не може - академични знания, разностранен реален опит натрупван с години от проучвания и анализи на философи и педагози, споделени мъдрости на преподавателите, изобщо синтез на знанието през годините. Онова знание, което притежава науката, и в частност учителя. И нито грам повече!!!
Защото няма двама учители на тази земя, които да имат еднаквия житейски опит. Няма двама ученика, които да имат нужда от еднаквия житейски съвет. Не случайно съществува израза "в моите обувки". И в този ред на мисли, като добавиш различните ученици и различните им родители с различните им опитности.......все още ли смяташ че има някой в системата способен да ти даде точната рецепта за очила, с които да виждаш добре напред и да взимаш решенията си?!
Да, можеш да се довериш на някой, но това е също толкова субективно, колкото да се консултираш с родителите си. Аз просто, за разлика от теб не противопоставям едно на друго - училище и родители.
Разбира се, че могат да ти дадат карти и каквото още там си измислиш за да те обогати и насочи, но за мен това е просто бонус информация, която ако си достатъчно умен ще разгледаш безпристрастно и най-важното - честно! Много е важно един млад човек вътре в себе си да претегли честно решенията. Например:
"Да, това е много яка специалност, много як, ултра мега престижен университет, сигурен ли съм, че искам да съм точно там, въпреки, че е толкова престижен?" или пък "Да, супер добър кадър съм, но наистина ли искам да завърша тази супер модерна специалност, която ще ми осигури 3 пъти по-високи доходи, но аз всъщност не обичам това, което ще правя". А аз, обратно на теб смея да твърдя, че такива размисли се чуват главно на глас вкъщи....Просто избирането на университет и посока не става за една консултация. Даже бих казала, че всъщност не се случва конкретно избиране, обикновено подсъзнателно е ясна посоката. Все пак това е голям човек с интереси.Хайде да не ги подценяваш толкова тия "деца". не са толкова неориентирани.

Цитат на: Ezhko в пт, 18 окт 2019, 10:46

Благодаря за отговора.

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Хоризонта независимо колко е широк сега, дори най-тесния хоризонт на света , е по-широк от преди 100, 200, 500, 1000, 2000 години. И това постепенно разширяване включва знанията на целия ни заобикалящ свят и извървяно време.

Чий хоризонт? На човечеството като цяло?(вярно е) На отделния родител?(зависи) На младежа в 7-ми клас на ДУ в България и сега? (силно се съмнявам - НВО затъмняват всичко без БЕЛ и МАТ в най-сухия им вид).
Някъде преди новата ера в Гърция (може да е било и по-рано и другаде) са открили, че хоризонтите са станали необятни за покриване от отделния родител и са създали гимназии като Лицея и Академията. Къде 17-ти век в Западна Европа са сметнали, че и простолюдието не може да мине съвсем без гимназии, само на родителски ентусиазъм.

Отдавна простолюдието не е толкова простолюдие. Освен това те връщам към редовете малко по-горе, за да ти напомня, че в наше време процеса изисква вниманието и на родителя.

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Предполагам, че заради това натрупано знание, все пак си възпитавал и отглежда децата си в духа на топло облечени, добре нахранени (всеки според възможностите, определено стремеж в тази посока) и образование.

С цел да станат самостоятелни личности към определена възраст. С постепенно прехвърляне на отговорностите, съобразно развитите умения. И образование, подкрепящо развитието на тези умения навреме.

Разбира се! Всички правим това.

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Така величествено спрягано пълнолетие не е нищо особено като възраст, а чисто и просто легализиране на собствената отговорност пред света. И ако за теб тя е преломен момент, то за мен е просто рожден ден. Тази отговорност е възпитавана дълго преди това и усвоени базови морални навици са се случили много преди нея и точно поради тази причина за мен великите 18 не са нищо особено.

Законът не е съгласен с теб. Това, че ти не си съгласна с него е потенциален проблем. Отговорността не е само морална категория, а практическо последствие от индивидуалната свобода. Но ти пак не ми отговаряш на посочения въпрос - коя възраст считаш за подходяща за пълно освобождаване на чадото от опитите на родителското тяло да ограничават свободата му, поемайки неговите отговорности (често без да питат и без да са канени)?
Чудесен пример за манипулативен отговор! Благодаря ти! Къде оспорвам закона?
Законът не се съгласява с никого! Той си съществува! Аз и да не се съгласявам с него съм длъжна да го спазвам. И ако си забелязал, не само не отричам това, ами и се съгласявам, че "децата" трябва да са готови с поемането на тази си новопридобита привилегия да отговарят пред закона, дори преди навършването на 18.
Как така "пак" не ти отговарям> Ти си ме питал 2-3-4 10 пъти? Попита веднъж и сега с това "пак" е втори път. Айде не използвай пресилено ораторство.
иначе отговорът на въпроса КОГА е - Всеки според обувките си. както ясно ти казах - някой и на 15 стават самостоятелни, някой и на 20 им е трудно. А и самостоятелни не означава успешни... _{А мъжете пък цял живот питате жените си} това за смешка.[/color]

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

И ако си мислиш, че си направил някакво чудо с това, че детето ти на 18 живее на квартира (но да отбележим - не самостоятелно, щом му се дава издръжка) си в голяма грешка. има деца, които живота ги е накарал да работят още на 15. Хайде да анализираме чии уроци са по-интензивни и чии изводи по-правилни? А кой учител е по-добър? Ти или Живота? Извинявай, но това че пресъздаваш разни модели от живота "в лаборатория" (тоест детето го вкарваш в модел на самостоятелност) не те прави успешен учител. Даже не те прави учител. А да се отрича еволюцията и натрупания опит на хиляди години извървян път, подсъзнателни изводи, и елементарният опит от родител е съвършен цинизъм! Освен разбира се, ако не искаме да сме със широко затворени очи и не държим да се чувстваме про!

И ти ли Бруте? И после искате някой да дава примери от личния си живот?
Но по същество:
- на 15 години в момента може да си изкарваш прехраната и покрива само нелегално. Законът все още защитава детството (и може би с основание). Но същият този закон слага и граница на детството - 18 години.
В миналото границата е била различна. Но граница винаги е имало.
- не разбирам противопоставянето на живота и родителя. И двамата дават уроци. Единият - предимно теоретически, другия - практически. И двата типа уроци могат да съдържат грешки, както и да бъдат грешно разбрани. Не виждам също като как съм отрекъл еволюцията. Още нещо - младежът беше на квартира не за да се учи да живее самостоятелно, а защото се е научил да го прави и няма основание да го задържам вкъщи повече. Да не говорим, че осъществявам на практика твоя призив да предоставя обучението на по-добрия учител Simple Smile

Лекият компромис с финансирането докрая на учебната година (4 месеца), идва от несъответствието в датите според закона и на края на учебната година. Сумата - от средните доходи на млад човек с добро средно образование в София.
И аз Бруте!
Когато разисквам нещо, никога не го правя с цел да подценя нечий опит. Но определено когато някой дава нещо за пример като голямо постижение и умен ход, а аз не споделям изцяло стратегията или виждането, или просто смятам, че не е непременно задължителна посока или пък просто смятам, че темата не се изчерпва с това, за мен е нормално да споделя гледна точка.
Знаеш, че преди да споделиш в отвореното пространство, дори да съм имала мнение, не съм си позволявала да коментирам решенията ти в темата.
Противопоставянето започна от теб. Аз винаги съм застъпвала важността на всичко, което ни заобикаля. Просто ми се иска да си малко по-обективен когато говориш за възпитание, защото на практика и ти като повечето родители имаш свои си подходи. Свои, не означава верни и валидни за всички други, а точно това- свои - валидни за вас си.
И понеже за теб закона стои над всичко - никъде в закона не е казано, че на 18 трябва да си самостоятелен.
Казано е, че получаваш право да излизаш без придружител след 22 часа.
Придобиваш задължението да плащаш здравни осигуровки
Придобиваш задължението да подаваш сам данъчна декларация

И още много неща, предполагам, че си ги чел, но не са така смешни като тези. Извинявай, ама децата в България масово от да не казвам кои класове са по клубове, купони, паркове и т.н. (не моите, моите са води ненапити и тотално несамостоятелни:) )
Тъй че, айде да не намесваме закони. Елементарно е, че за друго иде реч.

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Няма програма в училищата, няма и да има ...

Да си чела документа, предшестващ правилника, който подписваш всяка година?
Договора ли? И? Риторично беше. Не ми отговаряй! Аз ще подскажа, че това е цялостно виждане, мисия, стремеж! Не гаранционна карта за успех. Мога много да приказвам защо, ама ти не схвана основното и най-красивото в моето предно мнение....а именно:

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

в класната стая пред един учител застават 20 различни учебника. Докато той ги прочете, за да си направи изводите и да даде на всеки нужното, учебната година е свършила. Учителя може единствено да има даде няколко формули по математика, няколко книги да прочетат и да се разсмеят на някоя нелепа случка, спомен, разказан виц. Останалото е илюзия и спазаване на закони...

Сигурна ли си, че виждаш това в АК?

АК е прекрасно училище! Аз вероятно съм от най-големите му фенове. Дори са ми казвали, че съм с твърде розови очила и въпреки всичко аз отказвам да ги сваля. Но дори с типичния си захарен поглед към училището аз мисля, че е неправилно да поверявам изцяло изграждането на погледа и мирогледа на детето ми. Смятам, че АК е мой партньор в отглеждането и възпитаването. Нито повече, нито по-малко! За сега се разбираме чудесно Simple Smile

Освен всичко, Ежко, аз пък, като друг родител смятам, че е супер егоистично от един родител да не казва мнение на детето си и после да може да плесне с ръце и да каже "А, ама ти така си избра". Какво? просто ще си играем на "не съм виновен"

Нагледала съм се на примери, в които млади хора правят всякакви промени по време на висшето си образование. Включително създаване на семейства. Ми то това само по себе си вече е отклонение от плана....Ама всъщност е огромно щастие, за който го иска!

Всяка година се случва да обяснявам разлики и прилики между разни училища (в конкретна сфера), понякога дори директно ме питат кое училище да изберат...Никога не си позволявам да отговарям еднозначно, но за сметка на това давам всичкото знание което имам.......и въпреки очевадните изводи и избори, до които трябва да стигнат, доста често, ако питаш мен се правят мега грешни избори.....ама са си техни! И имат право на това.Едните казват "детето ще си реши" (и на мен ми настръхва косата) други казват " ще пробваме навсякъде, пък каквото стане"...И всички приказки, които си изговорил за поставена цел заминават на вятъра.....Защо? Защото си е тяхна работа!!! Точка! После ги виждаш щастливи и доволни. Толкова! End of story!

# 486 20 окт. 2019, 00:44 ч.

София
Мнения: 20 051

Еха, Амели, прочетох всичко Simple Smile

Постът не е безсмислен въобще.

# 487 20 окт. 2019, 01:13 ч.

Мнения: 6 386

. Безспорни истини. Благодарност за труда, ще бъде полезно.

# 488 20 окт. 2019, 02:40 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: Амели в нд, 20 окт 2019, 00:07

Безсмислен спор между честни и добронамерени хора с поне средна интелигентност няма. И що се отнася до възпитанието се опитвам да се опирам не на вяра, а на убеждения. Едно от които е, че безпогрешни хора няма.

Скрит текст:

Цитат на: Амели в нд, 20 окт 2019, 00:07

Ще се опитам да уточня горните тези, за да отговарят на написаното от мен и на разбиранията ми:
1. Родителите ЗЛОСТНО вредят на ПЪЛНОЛЕТНИТЕ си "деца" (схващам и другото значението на деца), когато вземат РЕШЕНИЯ вместо тях. И особено когато извиняват това с "те не са съвсем зрели още".
2. Когато родителите поемат отговорности вместо децата си, те ги лишават от съответните на тези отговорности права. Което е оправдано, когато на децата липсва подготовка да поемат същите. Но отговорност на родителите е тази подготовка да бъде предоставена навреме. Изборът на път в живота след гимназия засяга живота на конкретния пълнолетен индивид и е нейно/негово право да го направи самостоятелно. Задължение на родителя е да му осигури съответната подготовка. Ако това задължение е изпълнено като хората, младежът/девойката ще са далеч по-подготвени от родителите си да направят осведомен избор, отговарящ на ТЕХНИТЕ желания. От какъв зор тогава следва да се меси родителя?
3. Гимназията е мястото (и времето), където младежът/девойката да придобият един по-широк поглед върху различните сфери на човешката дейност, както и върху прогнозите за тяхното развитие. Да се преборят за базови знания и умения в колкото се може повече области, преди да преценят, в кои от тях имат способности и кои от тях са им реално интересни. Има и знания и умения, които са универсално необходими. Например тези, които спомагат за изграждането на стройна ценностна СИСТЕМА от досегашното си възпитание. Или пък похватите за целенасочено събиране и обработване на информация с цел вземането на решение по даден въпрос.
Възоснова на горното:
а) никой родител няма нито широката експертиза, нито времето да осигури сам горното. Затова даже хора с интелекта на Кен Робинсън и културата на английското кралско семейство разчитат на съответните училища.
б) тясната специализация за сметка на широката образователна основа от 10-ти клас (да не говорим от 5-ти) е престъпление (с изключение на единиците изключения).
в) образованието в държавните гимназии в момента не е способно да покрие изискванията по-горе.

Цитат на: Амели в нд, 20 окт 2019, 00:07

Само че животът не се съобразява с темпото на никого. Ако не си готов навреме за нещо, времето му отминава. Понякога безвъзвратно, понякога в опит за догонване се трупат закъснения в следващите етапи. Или се цикли безкрай в комфортния етап: "детето" на 25+, вечният студент с пет висши и три магистратури, отдаващият цялото си време на кариерата ерген на 35, сетилият се да купонясва тепърва на 40, и т.н.

Цитат на: Амели в нд, 20 окт 2019, 00:07

Но определено когато някой дава нещо за пример като голямо постижение и умен ход,

Написах, че съм постъпил спрямо разбиранията си. И споделих че по моя опит подхода работи и резултатите са положителни.
"Голямо постижение и умен ход" е твоя трактовка.

Цитат на: Амели в нд, 20 окт 2019, 00:07

И понеже за теб закона стои над всичко - никъде в закона не е казано, че на 18 трябва да си самостоятелен.

Законът е ни повече ни по-малко едно от обективните условия на средата, в която живеем. Ако пълнолетният и дееспособен човек носи лична отговорност според закона, следва да се ползва и със съответната свобода. А нима един несамостоятелен човек е свободен наистина?

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Няма програма в училищата, няма и да има ...

Да си чела документа, предшестващ правилника, който подписваш всяка година?

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Договора ли? И? Риторично беше. Не ми отговаряй! Аз ще подскажа, че това е цялостно виждане, мисия, стремеж! Не гаранционна карта за успех.

Ще отговоря обаче. Не говорим за гаранционна карта за успех. Говорим за предоставяне на "инструменти", без които постигането на успех е по-скоро случайност, отколкото вероятност. Програма за предоставянето на такъв инструментариум АК има и ти го знаеш. Едно време такива програми имаше и в няколко от държавните гимназии. Ако си любопитна - ще ти ги покажа като се видим. И преди и сега тези програми не са (били) за "простолюдието". Това е тъжен факт, а не хвалба.

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Но дори с типичния си захарен поглед към училището аз мисля, че е неправилно да поверявам изцяло изграждането на погледа и мирогледа на детето ми. Смятам, че АК е мой партньор в отглеждането и възпитаването. Нито повече, нито по-малко! За сега се разбираме чудесно Simple Smile

Нима твърдя нещо различно?

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Мнение (поискано) винаги. Решение - никога (след 18). И мнението ще е по-скоро проверка на факти или на последователност при изграждане на решението.
Свободата идва на определена цена. И тя е поемането на отговорност за направените избори и взети решения.
Не на вина, а именно на отговорност. Синовете ми са възпитани да бъдат свободни и биха реагирали много остро на всеки опит някой да поеме техни отговорности.

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Нагледала съм се на примери, в които млади хора правят всякакви промени по време на висшето си образование. Включително създаване на семейства. Ми то това само по себе си вече е отклонение от плана....Ама всъщност е огромно щастие, за който го иска!

Изборът на път в живота не се състои в съставянето на железен план, който да бъде следван досконално и на всяка цена. Кое образование ще се преследва зависи от този избор. Ако се окаже, че не съответства, то е нормално да се потърси алтернатива. И понеже такава промяна има сериозна цена, необходимо е да се знае как да се намали вероятността за нея и как да се ограничат щетите ако тя се случи.
Колкото до създаването на семейство, то за да бъде стабилно същото, освен влюбването (което често се бърка с любовта) трябва и желанието да се върви съвместно по един и същ път.

Цитат на: Амели в пт, 18 окт 2019, 09:16

Едните казват "детето ще си реши" (и на мен ми настръхва косата)

Ако с детето е говорено и е установено, че знае какво иска и решението му не е базирано на каприз, защо не?

Последна редакция: нд, 20 окт 2019, 05:52 от Ezhko

# 489 20 окт. 2019, 08:08 ч.

София
Мнения: 7 378

Огромни благодарности за всичко написано!

Ежко, тясна специализация под друга форма в 10 клас имаше и навремето в ЕГ. Не си спомням някой кандидатстващ право например да е имал интерес да се напряга по физика или по химия през последната година (май даже не се изучаваха тези предмети в 11 кл., освен в ЗИП). Така казано - “преди и сега” - е много ангажиращо, но дали е вярно? Иначе разбирам тезата ти, но има някои фактически неточности.

Ами за днешно време? Нямаш дете в ДГ - гледаш съдържанието на учебниците и статистика за заплатите на учителите, и вадиш изводи за това какво е образованието там. А и на база СМГ 5-7 клас какво може да се прецени толкова за периода 7-12? Да, не учат чужд език като в ЧУ. Е, това са ясни предимства на ЧУ (заедно с по-високите заплати на работещите там, по-хубавите библиотеки, ако щеш с таблетите, клубовете и т.н.), но по мое мнение не са достатъчни, за да се вадят генерални изводи за широкия поглед, свободата, живота, вселената и всичко останало Grinning

. Както и да е, това е мое мнение само.

# 490 20 окт. 2019, 08:29 ч.

София
Мнения: 20 051

Aш, какво се случва до 7 клас в СМГ и в ЧУ не е свързано с конкретната тема за самостоятелността, понеже Ежко твърди, че въпросната програма за изграждане на способност у младия човек да прави самостоятелен избор и да носи отговорност за решенията си трябва да я има в гимназията и такава отсъства в ДГ. Дори да предположим, че в АК я има и прави чудеса, обобщението му как в ДГ отсъства води до извода, че едва ли не във всяка ЧГ я има. Глупости на търкалета.

И още нещо, подходждал той по своите разбирания с децата си и положителните резултати били налице. Когато обаче друг родител с дете в ДГ дръзне да сподели, че е действал по-различно (което далеч НЕ означава, че е диктувал избори на детето си) и резултатите също са налице, той почва да говори по-скоро за щастлива случайност. Проблемът е обаче, че в толкова хулените от него по всички параграфи ДГ се оказва, че изобилства на щастливи случайности със самостоятелно избиращи пътя си млади хора. Дали тогава не се връщаме на факта, който и Амели, и преди това Change my mind, както и доста други споменаха, а именно, че И това качество с редом други се възпитава най-често у дома. Да не говорим, че е и до човек, точно като прохождането при малките, едно бебе прохожда на 9-10 месеца, друго и доста след годинката пристъпва плахо едва-едва, едно почва да се храни само доста по-рано от друго. Така е и с порасналите деца, 18 години не са магическа граница. Едни на тази възраст са по-зрели, достатъчно самостоятелни, отстояващи мнението си, а други имат още път да извървят в тази посока и няма нищо лошо да разчитат на помощ И от родител. Деца от двата типа има навсякъде, дори в АК, каквото и да говори Ежко. И като има, какво, програмата в Колежа ли не действа при вторите или ПАК стигаме до извода колко индивидуални са нещата и от колко много други фактори зависят. Голямата ми дъщеря завърши гимназия не на 19, нямаше и 18 даже (навърши ги близо 4 месеца след финала на гимназиалното си образование) и въпреки всичко беше по-самостоятелна, по-събрана в действията си по избора на посока и кандидатстването от едната близначка, която завърши на почти 19. А училището беше едно, с или без такава програма. И семейството е едно. Какви изводи да направим?

Последна редакция: нд, 20 окт 2019, 08:45 от пенсионирана русалка

# 491 20 окт. 2019, 08:46 ч.

София
Мнения: 7 378

Изводът е да ходим да пием кафе, да си направим палачинки и да се радваме на хубавото октомврийско време Blush

. Днес ще съм спокойна, че животът на децата ми в БГ гимназия ще е хубав, ако изберем такова място.

# 492 20 окт. 2019, 09:21 ч.

София
Мнения: 62 595

Ежко, мен от цялата работа ми е най-интересно какви са тези инструменти, дето ги дават специалистите. Ако може да разкажеш, за да разбера дали знанието ни съвпада в общи линии.

На теория родителят може да даде мнение, но да не вземе решение, но на практика може да направи достатъчно много, за да насочи решението на младежа много твърдо в определена посока. Първият и най-лесен начин е най-брутален - пускаш или спираш финансовото кранче към една или друга специалност. Младежът или се съобразява, или прави революция и тръгва да си троши главата въпреки спрялото кранче. Другият начин е не по-малко брутален, но изглежда по-софт, но по същество е психологическа обработка. Повечето младежи така или иначе са зависими от родителите си на етапа след гимназия и постъпване в университет, за да не могат да пренебрегнат "мнението", материализирано в някаква форма. Светът е виждал всичко. Малко са родителите, които съвсем честно да кажат "така и така, хубаво си мислиш за тази специалност, обаче няма да има какво да работиш, не искам да ставаш такъв и т.н.", защото рискуват влошаване на отношенията, ако младежът е на друго мнение. Трудно е преглъщането на хапа да се подркрепи неособено синхронен с родителското мнение избор на младежа и въпреки всичко да се подкрепи. Но в повечето случаи младежите вървят по определена пътека, за която родителите са подготвени, защото въпреки всичко нещата се решават в семейството.

Последна редакция: нд, 20 окт 2019, 09:29 от Andariel