Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №7

И откъде дойде това "всеобщо мнение"? Ясно, работата пак опира до пари.

На мен ми е леко странно да има родителска организация в гимназия (тоест, при достатъчно пораснали деца, които би трябвало да научим как да се справят сами, а не да им висим в училището), но знам, че тук има доста членове на въпросната и не искам да ги обидя, така че нека мнението ми остане само така: странно е.

Лично аз не мисля, че имам квалификацията да определям това и няма как да имам реални критерии. В крайна сметка, не проверявам на лекаря диагнозата, защото не съм специалист,  макар че често има основания за това (съдейки по резултата ).Тук е ролята на средата и на нивото на училището, защото вероятно резултатът ще е различен в различни училища и при различни учители.  
Но за мен остава да го увлека и приуча към четенето на книги, които дават друг вид знания и разширяват погледа и обогатяват културата. В тази посока мисля, че е ролята на родителя. А също и обсъждания на книги, дискусии с детето на различни теми, може и от филми, и от книги, и от реалния живот. Това възпитава критично мислене и формирането на собствено мнение и критерии, според мен. Така се учи да анализира, да изгражда своя теза и да я защитава в диалога.
Училището е работата на детето, на мен никой не идва да ми върши работата, затова и на него няма кой да му я върши. Възпитава в поемане на своята отговорност за действия или бездействия. И да, приучава към организиране на времето и приоритизиране на задачите.

Релни, колко да са реални - реални според програмата? При положение, че си образован човек, с много добра обща култура, то твоят критерий със сигурност ще е по-висок от този на МОН
 и със сигурност знаеш за някои неща много повече от някоя от учителките - тогава защо да не го предадеш на детето си?
Училището е система, през която децата трябва да минат и която има свои-собствени критерии, които не е задължително да се припокриват с родителските. Моите критерии често се разминават с тези на системата, защото утре училището свършва и младежите тръгват по широкия бял свят и в този смисъл за училището децата са "приключен случай" от момента на издаване на дипломата, но на мен са ми деца цял живот и трябва да мисля И за времето след училището. Дори и по отношение на професията си, моята задача е да помогна на детето да се справи със затрудненията си и да навакса каквото е нужно, често въпреки очакванията към него в училище, защото днес ще е в това училище, утре в друго, а критериите на училището ще се променят през три години.

Да, Бърди. Защото си с предразсъдъците създадени от подобно звучащите организации в ДГ. Тази има съвсем различни цели, задачи и подходи.

И как работиш, за да може да се приближат критериите?

Хм, практиката показва, че за сериозните заболявания диагнозата на лекаря е добре да се проверя при още един-двама плюс човек да се информира сам за конкретния проблем. Това за мен значи да си активно участващ в процеса на излекуването.
Не го намирам за добър пример.
С всичко останало за книгите и дискусиите съм напълно съгласна.
Затова и писах, че не може родителят нон-стоп да е зает с учене заедно с детето. Няма да остава време за нищо друго.
Обаче и съвсем да остави всичко на училището-как би бил сигурен, че нивото не е посредствено (примерно) и че тези шестици са с покритие?

А за началното училище или прогимназията не се изисква кой знае каква експертиза, за да провериш знанията.

Ние и от намеци разбираме.

https://www.feg.bg/category/nastoyatelstvo/

https://www.ibbcervantes-bg.com/?cid=28

https://smg.bg/nastoqtelstvo.php

Разбира се, но според мен основната роля на родителя, както казах вече, е в четенето и дискусиите на различни теми извън учебниците. Това няма общо с МОН и техните изисквания, които са задължения и трябва да се изпълняват самостоятелно от детето. И ако не си ги изпълнява, ще си носи последиците. За мен това разграничение е важно, затова и смятам, че родителят не трябва да учи с детето по учебниците на МОН или на който и да било друг. Виж, свободни дискусии по книги или филми е друго нещо.
Всъщност, според мен точно за началното училище експертизата е най-голяма и нагоре става все по-малка, защото съм  най-далеч от тази възраст, нейната нагласа и възможности за възприемане За гимназията е най-лесно, защото вече е близо до зрелия човек.
Като избере добро училище и като научи детето си да чете редовно и да се интересува, и да осмисля прочетеното, и да търси връзките между явленията и процесите, и да прави изводи от тях, за да допълва училището. Тогава и с, и без шестици в училище детето ще знае и може.

За личните си деца дори не съм се опитвала да сближавам критериите, ако са тотално в разрез с моите, а моите са интересите на децата ми. От мен системата е искала децата да ходят редовно на училище, да присъстват и да участват в часовете, да си учат уроците и да имат домашно. Аз исках от системата да осигури нормален учебен процес и децата да са живи и здрави, докато са на училище и на финала да издаде съответния документ. Към момента смятам, че дори училището повече е спечелило, защото част от постиженията са плод на личните усилия и труд на децата извън училище. Високите точки по обичайните олимпиади са колкото благодарение на труда на свестните учители, работещи с децата, толкова и труд след училище на децата и на личните им качества. Останалото са степените на свобода за мен като родител. Никога не съм очаквала училището да е алфата и омегата на знанията, дори смятам училището до гимназия за едно средно ниво, над което задължително се надгражда извън училище, за да има стабилност на знанията, плюс достатъчно свобода, за да могат децата да се развиват извън училище (тоест да не висят децата по цял ден в училище).

За децата, с които работя важен фактор са и нещата, които уточняваме с родителите им като цели на работата и връзката с училище. Много често целта ни е да се борим за самостоятелно изкарана обективна тройка наравно с другите деца, вместо лежане на ухото, че детето е със СОП и толкова си може, дай да не бутаме надълбоко. Друг път се надявам, ако учителите не помагат, поне да не пречат на това, което правим, и без това за децата е достатъчно трудно. Детето е първо и основно на родителите си, а не на системата, затова с родителите обсъждаме какво и доколко може да отговори на критериите на системата.
Като извод - и с отличниците, и с децата с проблеми нещата са горе-долу едни и същи - критериите на системата рядко отговарят на потребностите и целите на тези деца.

Попея, децата с в позиция на относително некомпетентни, те са като новия служител във фирмата - имат някакви знания, но няма как сами да се ориентират какво и как, затова се зачисляват на по-опитен служител, който да ги води известно време.

Разбира се, тук не дискутираме това, а начините, по които опитният служител води

Спасяваш се поединично? С други думи, показвала си с личен пример, че системата е нещо чуждо, което не контролираш, а предизвиканите от нея загуби на време и лични ресурси са неизбежно зло, с което следва да се примирим, а не да се борим да си го върнем обратно?
Отнасяме се към собствената си държава като към чужда и вражеска, а после се чудим, защо нямаме икономика, здравеопазване, университети и училища и защо децата ни бягат в чужбина с 200?
Е, това е задачата на РУА в АК. Да бъдем партньори с учителите и училището, вместо в най-добрия случай клиенти, а в най-лошия - противници. Но създадените навици (както мързела, егоизма и високомерието) умират трудно.

В начална и почти до седми клас един образован родител е напълно в състояние да провери и да помогне на детето най вече с българския - грамотност и начин на изразяване, също и по физика и математика, по биология, география и история. Да речем, че химията е по-особена, също и по езикознание с разните там подробности, с които се започва от пети клас и са излишно задълбаване. Няма нужда да му виси на главата, а да хвърля по едно око на тетрадките и тестовете. Много често изникват някакви неясноти от съвсем невинни въпроси, когато самият родител иска да разбере за какво става въпрос.

Да, спасявам се поединично, защото системата по дизайн съществува сама по себе си, независимо дали аз съществувам или не. Нещата ми се изясниха кристално още когато учих за организацията на производствените и административните системи и т.н. - хората са го описали в учебниците много добре от философска, организационна и практическа гледна точка (ето, от образованието има смисъл, както и от това човек да си чете учебниците в университета ). Дори да тръгнем от теорията на системите  като фундаментална идея - всеки човек, семейство и т.н. са системи сами по себе си и всяка система се стреми към намиране на своята равновесна точка. Както се казваше в една реклама, "моята не е като твоята". Виждаме как образователните системи навсякъде по света имат някакви свои виждания и цели, а ние се съобразяваме с тях в качеството си на граждани на съответната държава и защото сме длъжни да запишем децата си на училище и да осигурим присъствието им в училище. Партнирането е дотолкова, доколкото и двете страни желаят да партнират. Ние не сме партньори на системата, защото няма как да си партньор с административна система, която издава запъведи и те задължава и санкционира. Да, с някои неща се примирявам, както примерно с изпитите след седми клас, защото се видя какво стана с грешните въпроси на изпитите.  Не мога да контролирам системата, но мога да направя всичко по силите си децата ми да извлекат ползите от минаването през нея. Държавата нито е чужда, нито е вражеска - тя е такава, каквато е по дефиниция във фисолофски, правен и административен смисъл. Аз съм гражданин на държавата във философски, правен и административен смисъл. Няма какво да му се чудя.
Ето, в момента въвеждат двустепенното гимназиално образование. Аз тотално не съм съгласна с него и се радвам, че моите деца вече завършиха по старата система. Аз като родител какво бих могла по идеята за партньорството да направя като не съм съгласна детето ми да учи по този нов модел? Нищо. Едно голямо нищо.

Въведоха обществени съвети в гимназиите. Не знам как точно те ще помогнат с нещо.За момента се спряга участие на този ОС в избора на профили за втория гимназиален етап. Имам големи съмнения от ползата му в случая. Училището трябва да направи избор на профили по няколко критерия, които не са много ясни и съвместими. По интереси на учениците, някои не са се определили още ; Трябва да се ангажират допълнителни учители - но не се знае за колко, понеже за следващия випуски може да излязат други обстоятелства, след като завършат първите ; Университетите нямат понятие как точно ще тълкуват тази система с два набора оценки от двата гимназиални етапа. И насред тези догадки, идва родителски актив, който няма по-задълбочен поглед върху нещо, което още не е решено на никакво ниво.

Не знам как става така, че все съм съгласна с Ежко по принцип, но не и на практика Ами то и записването на детето в ЧУ само по себе си е спасяване по единично. Дори и да приемем, че всичко, което пише Ежко за АК е вярно, то пак АК е едно училище в цяла България и няма как всички да учат в него, ако ще и 100 родителски организации да се създадат. Та си е спасяване по единично и записването в АК.

Ежко, защо АК е чак на четвърто място, а на първите три места са държавни гимназии? П.П. https://www.danybon.com/obrazovanie/klasacia-gimnazii-maturi-2019/