- Публикувана: 12 окт. 2019, 22:50 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2019, 10:43 ч.
ОСМОКЛАСНИЦИ шестици редят, мама и татко в Школо ги следят
Светкавица- усмихна ме 😀; споделям твоите ценности. МС тоже си беше за чисто “4” по ИИ заедно с голяма група от класа в 7-ми. И въпреки че момчетата (предимно) си бяха съвсем ОК с тази оценка, накрая госпожата беше решила да им повишава оценката и им беше дала да оцветяват предмети / по шаблон; на набора му се беше паднало “яйце”😜
Рисуването е пълна скъб. 
Скрит текст:
Не знам дали има друг случай като нашия. Миналата година по музика - първи срок 5, втори - 5, за годината - 6. Първи час по рисуване тази година - задачата била да рисуват известна личност, вероятно е имало и допълнително условие, което не разбрах. Моят син решил, че ще рисува Левски. Не знам къде и каква снимка е гледал, но като ми показа творбата, от там ме гледаше един образ, който имаше много по-общо с Делян Пеевски, отколкото с Левски. 
Госпожата му казала, че пише само шестици, а неговата не е за 6. Просто не виждам как изобщо ще изкара някаква оценка по този предмет. 
Госпожата му казала, че пише само шестици, а неговата не е за 6. Просто не виждам как изобщо ще изкара някаква оценка по този предмет. 
Моята с рисуването е скарана, теорията все ще я научи. В 6 и 7 клас сестра й рисуваше рисунките, а тя само носеше да оцветява в час )
Наборката най-сетне влезе в колектива, учителят по фвс я вербува за скок височина за училищните игри, можело и без тренировки, че тя е 6 от 7 на басейна
Иначе ви чета, нещо ме е хванал поредния Меркурий, а и имам разни притеснения...
)Наборката най-сетне влезе в колектива, учителят по фвс я вербува за скок височина за училищните игри, можело и без тренировки, че тя е 6 от 7 на басейна
Иначе ви чета, нещо ме е хванал поредния Меркурий, а и имам разни притеснения...
И според мен рисуването, музиката, дори физическото, трябва да са глътка въздух за децата. Да има дисциплина в час, да. Но часовете да са занимателни и ориентирани към творческо развитие. До четвърти клас Нети беше скарана с рисуването, а после се отприщи. Тази година не им изискват никакви материали по предмета. Попитах какво правят по време на час, а тя отговори, че господинът им е трябвало да следва психология. Говорят на различни теми, обсъждайки нарисувани картини и авторите им. Който иска, просто прави скици с молив. Листовете, които донесе вкъщи, ме шокираха. Никога не сме говорили за изобразително вкъщи. Но, тези листове, наистина ме впечатлиха. Отидоха в папка яслено-градински- училищни творби на Невена ( и Дея има такава) .
Говорят на различни теми, обсъждайки нарисувани картини и авторите им. Който иска, просто прави скици с молив. Листовете, които донесе вкъщи, ме шокираха. Никога не сме говорили за изобразително вкъщи. Но, тези листове, наистина ме впечатлиха. Отидоха в папка яслено-градински- училищни творби на Невена ( и Дея има такава) . 
Adora, много се смях с рисунката на сина ти. Къде е Левски, къде е Пеевски.
Ама аз да не се смея много, защото едва ли има друг инвалид като мен на тема рисуване. Нищо не мога да нарисувам и голям зор виждах като бяха малки децата и като ме караха да им рисувам нещо. Особено малкият много навътре го приемаше и само го разплаквах детето, че вместо конче, му рисувах нещо като мечка. Като ми кажеше "Мамо нарисувай ми горичка", се изприщвах, защото знаех, че моите неумели опити ще го доведат до истеричен рев. Добре че идваше сестра му на помощ и спасяваше окепазената от мен горичка. Интересно, че дъщеря ми рисува красиво и точно и рисунките й винаги са били на показ в училище. Да се неначудиш откъде, но със сигурност не го е наследила от мен.
Ама аз да не се смея много, защото едва ли има друг инвалид като мен на тема рисуване. Нищо не мога да нарисувам и голям зор виждах като бяха малки децата и като ме караха да им рисувам нещо. Особено малкият много навътре го приемаше и само го разплаквах детето, че вместо конче, му рисувах нещо като мечка. Като ми кажеше "Мамо нарисувай ми горичка", се изприщвах, защото знаех, че моите неумели опити ще го доведат до истеричен рев. Добре че идваше сестра му на помощ и спасяваше окепазената от мен горичка. Интересно, че дъщеря ми рисува красиво и точно и рисунките й винаги са били на показ в училище. Да се неначудиш откъде, но със сигурност не го е наследила от мен.
Добре, че все още никой не се е сетил да изнамери помагало и учебна тетрадка по физическо.
Шегата на страна, обаче си има амбициозни родители, които не приемат друга оценка освен “6”. В 5 клас на родителската станах свидетел на предложението на такива към учителя по физическо, щом като някои деца не могат да покрият норматива за 6 , да въведе тестове по физическо, та белким да вържат шестицата🙄😁😜😜
И в моите ученически години си имаше нормативи по физическо, но някак си по-постижими, или така ми се е струвало. Няма да забравя обаче, часовете по безопастност на движението. Единият норматив се състоеше в това, да се мине определено разстояние с колело на зиг заг между колчета. Да, ама за деца като мен, които не умееха да карат колело, си беше цяло изпитание. И до ден днешен, не съм се научила да карам колело. Като кажа на някой за това, ме гледа втрещено.
И аз винаги съм твърдяла, че не мога да карам колело , докато не се качих на първото колело на децата (не с три гуми) и установих, че всъщност мога.
Малко ми беше, но се получи.
Мога да плувам, но не плувам много.
Много беше смешно това с Делян Пеевски.
А пък да нарисуват известна личност ....- пак добре се е справил.
Да рисувам можех някога (гените на мама), но остана в детството. Сега обичам с разни арт дейности да се занимавам, но не и да рисувам.
Дрънкам, щото ме ядоса тийнката. Аман вече. Добре, че мъжото поддържа хубавото винце.
Малко ми беше, но се получи.
Мога да плувам, но не плувам много.
Много беше смешно това с Делян Пеевски.
А пък да нарисуват известна личност ....- пак добре се е справил.
Да рисувам можех някога (гените на мама), но остана в детството. Сега обичам с разни арт дейности да се занимавам, но не и да рисувам.
Дрънкам, щото ме ядоса тийнката. Аман вече. Добре, че мъжото поддържа хубавото винце.
О, и аз неможех да карам колело до 30+ годишна. Обаче ММ, каза "да ги нямаме такива" и бам подарък колело...с огромни гуми, а аз съм късокрачко. Едва се научих, но всеки път ме беше шубе. Като се появиха децата се упражнявах на техните малкоцолажни колеленца и даже взех да изпитвам удоволствие. Но практиката си е практика да карам с една ръка или без ръце е мисия невъзможна.