Срам ме е да влизам в скъпи магазини

Аз пък, ако си харесам панталона, не бих се поколебала да си го купя. В крайна сметка съм влязла в магазина заради панталона, а не заради продавачката... Това, че е нелюбезна може да ме накара да не влизам повече там, но не и да променям избора си заради нея.

Като бях по-малка се притеснявах. Нахално е да оглеждаш човека от главата до петите. След това реших, че ще го преодолея. Сега си влизам навсякъде. Но не мога да си позволя някакво раздърпано, оръфано потниче за 200 лева, например. Отношението на продавачките е такова защото имат доста комплекси. Ако ме издразнят, даже нещо да ми харесва, не го купувам. А и има толкова други хубави магазини с качествени и модерни дрехи с нормални цени.

не съм само аз останала с такова впечатление.
истината е, че ме амбицирате да отида в проклетия магазин и поне да видя колко струва въпросният костюм, защото аз сега си тъжа за него, но не знам мога ли или не да си го купя. то на мен ми е проблемът, че нямам представа от нивото на цените.

Хич не ме е срам-влизам,ако ми харесва меря.Ако ми стане си мисля да го купя,почвам да го оглеждам и обръщам и едно конче да не ми харесва го връщам.

На бул."Хр.Ботев" има един бутик, в който понякога има много хубави костюми.Един ден влизам,харесвам си един и го меря.И не мога да закопчея сакото като хората,щото е един номер по-малко от моя.Питам за по-голям номер и продавачката с цялата си наглост ми казва- "Ама нямаме по-голям номер от този цвят,купете си от друг или този номер с този цвят,ама не го закопчавайте, то и без друго сега не е модерно".
И аз и казвам,че според последните модни тенденции,точно саката трябва да са затворени и малко и е демоде информацията,та затова няма да си купя от тях.
Как ли пък не, тя ще ми каже какъв цвят и кой номер.Аз плащам,аз решавам.

За сватбата с мъжа ми влизаме в магазин на ул."Калоян".Питам "имате ли смокинг?"Отговарят ми убедително,ама ме оглеждат и мене и мъжа ми от главата до петите.Дават ми един,мъжа ми го мери и крачолите ми стигат до глезените,а ръкавите малко под лактите.То,че мъжа ми е 2 метра е едно на ръка.Ама да ми правят забележка,че бил много висок,при условие,че един смокинг е 1200 лв,аз не съм виновна,че са си заредили само размери на мутри без вратове.А обяснението- ами за по-дълъг панталон и ръкави много плат ще отиде и много скъп ще стане смокинга и затова не сме взели по-големи размери Е, та един метър габардин колко по-скъпо излиза за официална дреха?Добре,че мога да шия,та като почнат да ми обясняват разни глупости за шев и кройка ги режа и изобщо не се занимавам.Когато искаш да ти плащат скъпо, трябва да предлагаш скъпи удоволствия, не да унижаваш хората,щото имат 2х5, а ти 1х10 лв.

От какво да ме е срам? Продавачката е обслужващ персонал - ни повече, ни по-малко. Демек, нейната заплата зависи от това дали аз ще благоволя да си купя нещо от нейната смяна.
В момента, когато усетя и най-малкия намек за троснато отношение просто си излизам и отивам в следващия магазин.

 
Точно така е !

А по темата, не, не ми пука от никакви продавачки, влизам, разглеждам, ако ми е по-джоба меря и ако се харесам купувам, ако не, благодаря и излизам, това е 

Изобщо не ме е срам и ако недай си Боже се намери някоя надута продавачка,която ме гледа отвисоко и се заяжда не ме е срам да й го кажа и дори да се скарам с нея за да я поставя на мястото й      и   

Като бях по-малка(млада ) изпитвах известно притеснение,но сега изобщо не ме интересува.Те от къде знаят колко пари имам в джоба,за де ме преценяват по външния вид(един приятел вдигна луд скандал заради такова пренебрежение в един бутик и въпросната служителка вече не работи отдавна там),може да съм дошла примерно да изкупя половината магазин,те са длъжни да ми обърнат нужното внимание,защото клиентът винаги е на първо място и има право...Така поне е на всякъде,но не и у нас,за съжаление.Да,нашите продавачки определено има какво още да научат по отношение на добрите обноски...

Изобщо не ми дреме, притеснявах се в началото, когато започнаха да отварят такива маркови магазини, но сега даже се дразня от прекалено любезни и услужливи продавачки, обичам да разглеждам без някой да ми виси на рамото и да ми суфлира.

Определено го има този момент с критичното оглеждане и опитите да се прецени какъв ти е размера на портфейла До преди известно време изпитвах известно притеснение, още повече, че не можех да си позволя много скъпи изцепки. Сега вече не ми дрем. Да си ме гледат както си искат и да си мерят каквото си искат. Портфеила няма как да ми го преценят - плащам с кредитна карта Като правило вече не пазарувам от магазини, където са се държали с мен нелюбезно. Пример. Има едно магазинче, от което обикновено си купувам часто от козметиката.  Мацката е много любезна, услужлива и компетентна. На скоро открих едно друго, където цените са по- ниски. Помолих жената да ми покаже едни лакове и след като ги разгледах всичките, казах че няма точно прасковения цвят, който търся. Онази ме изглуда на криво и ми каза, че ако съм я попитала предварително щяла да ми каже, че няма и нямало нужда да я карам да вади всичките лакове (цели 8 разбираш ли). А аз просто исках да видя дали нямат и нещо друг интересно. Повече не отидоха там. Ходя си в малко по- скъпото магазинче с любезната продавачка:)

Изобщо не ме е срам - те са там, за да обслужват МЕН, не аз тях.
Направо са жалки тези, които гледат преценяващо. И какво ще преценят?! Никога не могат да имат ясна представа колко богат човек влиза, някои богаташи си ходят неглиже нарочно и на мен много ми харесва, защото това те прави свободен.

Хахахаха, това изказване искрено ме разсмя! Точно това си е истината!

Преди може и да ми е било неудобно да влизам в такива магазини, но сега хич не ми дреме, е разбира се дразня се на някои продавачки и тъпите им въпросчета от рода на "Нещо определено ли търсите", а също адски ме дразни в магазин да се залепи за мен някоя кака и дрехите, които пипна тя непосредствено след мен да ги приглажда и тупа, ужасно неуважително ми се струва.



Аз съм горе-долу със същите размери, не се имам за слаба, никак даже, но в един магазин питах за някакъв панталон май беше, дали има други размери и продавачката ми отговори: "Нямаме ТОЛКОВА големи размери". Е как да не и фраснеш една на такава  джофра

liu, така ами , едвам влизаме през вратата, а дрехи искаме да мерим даже 

И аз не се имам за слаба, но дебела със сигурност не съм, а дори и да съм 100 кг, какво, нямам ли право да нося дънки?

Като влезеш пък, те едни стоки в т.нар. "бутици" - от парцал нагоре. Не че гроздето е кисело, просто тези сезони парцалките са в пълната си сила на мода, а и качеството е ужасно.
А и много малко от марковите дрехи се продават в автентичен вид и цена   

Вчера минах през Том Тейлър- доплака ми се от "избора". До момента винаги съм си купувала тенисли от намаление там- 25-30 лв. , качеството в момента ме втрещи, а тениските с намаление са 40-50 лв.

За какво да влизам?!