Много чакам "Доза щастие". Дано е разказан добре и не е поръсен с дървените стърготини на българското актьорско майсторство.
Аз ще спестя подробности - мои мисли и оценки по пресъздаването и играта. Избирам да се оставя на моментите,които ме докоснаха.
След филма си мислех, за това интервю на Весела... Исках да сравня нещата за които говори в него и начина по който са показани във филма. По-интересно щеше да ми е ако прясно си го бях припомнила преди прожекцията, така че го поставям тук за тези които ги интересува и мислят да ходят да гледат и филма :
Хероин vs. ТЪРСЕНЕ НА ЩАСТИЕ
част 1
част 2
част 3
Писмото,което Валентина пише към майка си в навечерието на тръгването на филма по кината :
Скрит текст:
Цитат
"Здравей, мамо. Това е първото писмо, което пиша в живота си. Дори не знам как да започна, но имам да ти кажа толкова много... Няма те в живота ми от няколко месеца. Месеци, които ме накараха да осъзная защо са ни се случили онези 7 години, в които търсенето на щастието те превърна в свой пленник, а на мен ми се наложи да порасна по-бързо от другите деца. Спомням си как се разболя за дълго и не можеше да живееш без лекарството си. А аз, от страх да не те загубя, се чудех как да се залепя за теб и не разбирах защо трябваше да си в другата стая, когато се лекуваш. Докато един ден не открехнах вратата и видях. Там ти ставаше друга. Очите ти посивяваха, ръцете ти бяха покрити с белези, усмивката ти беше плашещо нереална докато ми повтаряше “Здравей, мамо. Това е първото писмо, което пиша в живота си. Дори не знам как да започна, но имам да ти кажа толкова много...
Няма те в живота ми от няколко месеца. Месеци, които ме накараха да осъзная защо са ни се случили онези 7 години, в които търсенето на щастието те превърна в свой пленник, а на мен ми се наложи да порасна по-бързо от другите деца.
Спомням си как се разболя за дълго и не можеше да живееш без лекарството си. А аз, от страх да не те загубя, се чудех как да се залепя за теб и не разбирах защо трябваше да си в другата стая, когато се лекуваш. Докато един ден не открехнах вратата и видях. Там ти ставаше друга. Очите ти посивяваха, ръцете ти бяха покрити с белези, усмивката ти беше плашещо нереална докато ми повтаряше “Всичко ще бъде наред, Валя”.
Като малка чух думата „наркоман“ на няколко пъти, но никога не я свързвах с теб. Както за всяко дете, за мен ти беше най-добрата майка, нищо, че понякога заспиваше на балетните ми спектакли. Растейки започнах да осъзнавам, че всъщност лекарството те погубва. Имаше дни, в които ме беше страх да отида на училище, защото не знаех дали ще си ти, когато се прибера... Но най-големият ми страх беше да не те загубя завинаги. След време ми каза, че си го прочела в очите ми и че това е причината да се излекуваш. Лекарите го нарекоха “силна воля”, но аз го наричам Любов. За мен ти си най-силната жена на света и това е нещото, което наследих от теб.
Възхищавам се на силата ти 16 години по-късно да се изправиш отново пред миналото ни и пред самата себе си, и да разкажеш без свян за онези години. Вярваше, че ако успееш да помогнеш дори само на един млад човек значи всичко си е струвало. Това се превърна в твоята кауза.
Мамо, както знаеш, книгата, която аз те накарах да напишеш, вдъхнови създаването на филма “Доза щастие” и по ирония на съдбата аз играя теб. Криейки се в онази стаичка, пресъздадена изцяло на снимачната площадка, осъзнах, че през цялото това време уплашената всъщност си била ти.
Независимо от всичко, през което сме преминали, за мен ти си най-добрата майка. Благодаря ти, че ме научи да вярвам. Благодаря ти за любовта.
Нашата история... нашата “Доза Щастие“ тръгва по кината от днес. А твоята кауза се превърна в каузата на много хора, които се борят за нея, точно както ти винаги си искала.
С обич,
Валя ❤️
Няма те в живота ми от няколко месеца. Месеци, които ме накараха да осъзная защо са ни се случили онези 7 години, в които търсенето на щастието те превърна в свой пленник, а на мен ми се наложи да порасна по-бързо от другите деца.
Спомням си как се разболя за дълго и не можеше да живееш без лекарството си. А аз, от страх да не те загубя, се чудех как да се залепя за теб и не разбирах защо трябваше да си в другата стая, когато се лекуваш. Докато един ден не открехнах вратата и видях. Там ти ставаше друга. Очите ти посивяваха, ръцете ти бяха покрити с белези, усмивката ти беше плашещо нереална докато ми повтаряше “Всичко ще бъде наред, Валя”.
Като малка чух думата „наркоман“ на няколко пъти, но никога не я свързвах с теб. Както за всяко дете, за мен ти беше най-добрата майка, нищо, че понякога заспиваше на балетните ми спектакли. Растейки започнах да осъзнавам, че всъщност лекарството те погубва. Имаше дни, в които ме беше страх да отида на училище, защото не знаех дали ще си ти, когато се прибера... Но най-големият ми страх беше да не те загубя завинаги. След време ми каза, че си го прочела в очите ми и че това е причината да се излекуваш. Лекарите го нарекоха “силна воля”, но аз го наричам Любов. За мен ти си най-силната жена на света и това е нещото, което наследих от теб.
Възхищавам се на силата ти 16 години по-късно да се изправиш отново пред миналото ни и пред самата себе си, и да разкажеш без свян за онези години. Вярваше, че ако успееш да помогнеш дори само на един млад човек значи всичко си е струвало. Това се превърна в твоята кауза.
Мамо, както знаеш, книгата, която аз те накарах да напишеш, вдъхнови създаването на филма “Доза щастие” и по ирония на съдбата аз играя теб. Криейки се в онази стаичка, пресъздадена изцяло на снимачната площадка, осъзнах, че през цялото това време уплашената всъщност си била ти.
Независимо от всичко, през което сме преминали, за мен ти си най-добрата майка. Благодаря ти, че ме научи да вярвам. Благодаря ти за любовта.
Нашата история... нашата “Доза Щастие“ тръгва по кината от днес. А твоята кауза се превърна в каузата на много хора, които се борят за нея, точно както ти винаги си искала.
С обич,
Валя ❤️
"Говори с Ива" - Среща с Валя, дъщерята на Весела Тотевавидео
Валя, заедно с брат си, съпруга си Александър ( сина на Владо Каролев ) и малката им дъщеричка на премиерата:
Скрит текст: 
