Януарски бебета 2019! Тема 5

И на мен ми се иска по-голямо легло, защото общо взето продължава да идва при нас през нощта, през деня също го слагам на спалнята и си ходи из цялото легло. И той така става като се наспи и идва да ме търси, случвало се е да пада 2-3 пъти само, май вече се научи да не се провесва през ръба на леглото.

Леле, аз още се чудя как да го отделя в кошарата, понеже спи при мен на леглото, а вие вече в отделни стаи ги местите... Браво, момичета!
При нас последният месец е някакъв тотален ад. Даниел извади всички кучешки и предкътници, плюс един резец, чеи те не бяха излезли всички. Към момента стана с 15 зъба, чакаме последен резец, понеже долните избиха 2 в началото и дотам. Чак сега излизат другите 2. На 1.5г отказа нощното хранене, а аз бях много доволна. И не, защото почна да спи, напротив, нощният ужас си продължи, просто вече са големички да ядат нощем. И хоп, пак го върна преди седмица. Надявам седа се дължи на прословутите кучешки, понеже избиха в рамките на 2-3 дни всички. Много е крив, ревлив, неспящ и от 2 седмици с брутална хрема. Не минава от нищо и предполагам е също от зъбите, защото няма други оплаквания. Дано имаме малко почивка до последните кътници.
Много ме тревожи, че тотално спира да яде. Само хляб и бисквити. Просто е някакъв ужас и непрестанни борби за всяко ядене. Все се надявам и това да се дължи на зъбоникненето, но започна отдавна и става все по-зле положението. Имам познати с дете, което буквално яде 1-2 неща само и не искам и при нас това да се случва.
Малкият е приет на ясла. Би трябвало Ноември да започне, ако изобщо има ясли и градини.. Още опитвам да свикна с мисълта, а ми е много трудно. Не мога нещо да си представя как ще свикне там и как изобщо ще се случват нещата. Той не е гледан дори от баби досега. Надявам се все някак да се адаптира там, но ми е свито отсега.

А, споко. И Марти си спи при мен и си суче както му падне. Още няколко месеца ще го изтърпя и ще спра нощното кранче.

Миличкия беше болен преди две седмици и свали около кило. Добре, че беше добре охранен, та сега изглежда нормално. Голямо кривене и липса на апетит беше. Храненето по принцип е трудно, ама тогава - голям зор. Последният му номер е да си държи храната в устата без да я преглъща. Затова в момента го караме на една хапка храна, една глътка вода.

Излизат му и някакви кътници. Горните вече подадоха връхчета и чакаме долните да пробият. Та и затова може би яде така трудно.

Мислех да го местя в стаята при каките, но те нещо се съпротивляват. Това ще доведе и до един куп допълнителни разходи, де. Легло, нов гардероб за момичетата... А и самата стая е малка. Ще трябва още да помисля.

Да попитам и вас. Някой има ли опит с леко агресивно поведение. На мен не ми се е случвало и се чудя. Когато откажа нещо, момчето се тръшва, удря и даже се опитва да хапе. Напълно съзнателно го прави. Засега реагирам спокойно, хващам го за ръчичките и обяснявам, че така не е хубаво, боли и пр., но не виждам особен успех. Като си се тръшка сам на земята нямам проблем. Изчаквам да му мине, но не искам да свиква да удря.

Jillian, Филип е така вече от няколко месеца. Тръшкане, удряне, хапане. Случва се да идва да ме удря или хапе, защото се е ударил и се е изнервил. Не поема, че не е хубаво, че ме боли и Т.н. Честно казано не знам и аз как ще се справяме.
  Но пък едно съседско момиченце се справи доста успешно. Тя е няколко месеца по-голяма от него. Той ѝ посегна 1-2 пъти, тя го ошамари и от тогава са голяма любов. На нея повече не е посягал...
 Мисля, че като тръгне на ясла покрай другите деца ще се усети, ме не му е приемливо поведението и се надявам да спре с това.
  Иначе има вече 4 зъба, мисля че избиват още. От няколко дни е страшно крив, както стои и започва да реве. Миналата седмица изкара и вирус с Т и разстройво. За пръв път вдига Т и ни беше малко стресово, но мина за 2 дни.
 Мони, то и той си спи при нас, ама ми се струва, че кошарата просто ще я пропуснем. Дори да не спи в детската, по е да си играе там и повечето му играчки да са там, че хола е засипан и вече яко ме дразни, няма къде да се стъпи. Постоянно изсипва всички играчки на пода и ги пръска навсякъде.

Наскоро в една от групите във Фейсбук имаше точно такава дискусия за хапещи деца. Много от майките споделяха, че успешно са преборили това като са отвърнали със същото поведение към децата си - т.е., ако детето започне да хапе, захапват го и те и виждайки, че боли и не е приятно са спрели да го правят. Не знам дали действа, моята засега не хапе, само се тръшка по пода от време на време.
Как издържате с тия нощни хранения?
На ясла аз тази година няма да я пускам моята дъщеря, догодина вече ще се заема с кандидатстване, записване и т.н. Не, че съм против някой да гледа по цял ден тази фурия вместо мен, но ми се вижда малка все още.
При зъбоникнене тя също отказваше да се храни, но като видя, че положението е тежко - изобщо не яде, пищи, не спи и т.н., просто и давам Панадол и решаваме проблема. Е, друг е въпроса, че за да и дам него трябва да измисля минумум 700 начина да я излъжа да го изпие, да издържа на още 20 минути рев и писъци като от Тексаско клане и да се въоръжа с жестоко търпение.
Играчките и почти всичките съм ги преместила в нейната стая преди месец, пак ги разнася навсякъде, ама поне хола е в малко по-приличен вид.

Моята хапеше, но спря. Без нищо да сме правили. Продължава да удря и то обикновено от радост. Всички се пазим. Удря стабилно по нас включително и с предмети и хилки за федербал. Четох, че когато не умеят да се изразяват, хапят и удрят. Това е начинът им на изразяване. Сестра и говореше от съвсем малка и е нямала такива прояви.

Благодаря на всички за мненията. Не ми се иска да отвръщам със същото, защото може един вид да му валидирам поведението и да си продължи така.

При нас удрянето и хапането (то е по-рядко) не е невъзможност да се изрази, а от чист яд, че не се случва неговото желание. Ако му взимам някакъв особено желан предмет или ако го спирам да тръгне нанякъде. Даже знае, че не е ок, защото понякога се спира и гледа за реакция от моя страна.

Яслата и ние ще я пропуснем. Личната му лекарка препоръча да не ходи, че добре си поболедува тази зима. Ще видя как стоят нещата следващата есен и ще решаваме тогава.

Jillian, това е нормална реакция, точно защото не умее да се изразява. И според мен не трябва да се отвръща, ще отмине и това. Само може да им се обяснява, че така боли и се чувстваме зле. Те разбират всичко. Едно време бях възмутена как съседчето, на 1-2 години, налага майка си, щом тръгне да го взима от люлката. Сега е едно много добро момче. От 4 дни не я кърмя, баща и спи с нея. Вече забравя да ми тършува в пазвата. Приеха я в държавно ОДЗ и октомври тръгва.

По повод на неприемливи за нас реакции и ние си имаме нашите моменти и ние реагираме с обяснение и той много добре разбира какво прави, но се опитваме да му отвлечем вниманието с нещо друго, рев и тръшване в последните няколко дни са ежедневие  , бавачката е във ваканция и се гледаме в къщи. Той тръгна на градина на 10 месеца без особени драми, като от днешна гледна точка там хич не ги пазеха и боледуване доста, но откакто го преместихме при бавачка е много добре, ходят боси по тревата, в най-топлите дни цапат в студена вода, със супер тен е все едно е изкарал 3 месеца на морето и откакто е при нея и течащ нос не е имал (до чукна на дърво).
Толкова са забавнив тази въвраст, като цяло.не може да говори,  но толкова смешни фрази "изръсва" и все на място
Вчера се катери по един стол и аз го питам, къде отиваш, а той отвръща, да падна:D

Сама ли спря да търси? Ние от 2 месеца сучим само за приспиване но нещо напоследък вече не се сеща и тогава. Много ми е странно, не мога да приема, че е порастнал . На ясла не ни приеха, но аз закъснях с документите де. Сигурно като навърши 2г, ще кандидатсваме за детегледачка по бюрото. Знам за такава опция, ако детето не е на ясла а се налага връщане на работа.
Моето е кротко за сега откъм хапене и удряне, но си налага исканията. Плаче докато не получи желаното нещо. Вечер не се събужда, спи непробудно

Някоя от вас още да не е махнала бибата? Бях се заканила, че като излязат 16те зъба, ще я махна. Остава 1 само. А и ми се иска преди яслата да сме се отървали от нея, че там ми е много съмнителна ситуацията с тея биби. Коя на кого е, надали някой следи... Умувам сега схемата каква да е. Сякаш клоня към поетапното махане. Да я ползваме известно време само за сън, а после изцяло да я скрия. Или поне да опитам. Не знам имам ли толкова нерви и сили. Даниел е от доста пристрастените. Чувала съм майки да казват, че след махането на бибата приспиването ставало по-дълго. Леле, та, ние с нея удряме час и половина-два понякога, какво ли ще е без нея?!

И моята кукла се тръшка,налага бие не хапе,но то и това остава само.Не търпи критики и баща и да и се кара веднага посяга да го шляпне.Все още сучи през ноща не и давам не,че не се опитва,но категорично и отказвам гушва се и заспива.

Ние сме с биба и отдавна с всички 16 зъба, да не е с нея постоянно и няма драма като му я взема, но като се размрънка в 6 сутринта, аз доброволно му я давам
Откровено казано при обстоятелствата в момента,  предпочитам биба пред ръце в устата, особено когато сме вън от къщи. Говорих и с бавачката по въпроса, тя каза, че през деня не я търси и я ползват само за сън и че няма да отнеме много за да спре да я търси.
Не знам вие как си спасявате пералните,  но у нас е голям купон, върти програматор,  натиска копчета, ужас на ужасите и това при работеща пералня

Няколко пъти пусна пералнята и съдомиялната когато са празни. В чудо се видях. Или пък като набара някое дистанционно. Спира климатика, пуска писле пак спира и т.н. Само да не види нещо ново и не мирясва докато не го разучи .

А това с пералнята е ужас. Най-любимо ми е като е на края на програмата и той завърти програматора. Направо откачам. Гледам да няма много достъп до кухнята, но вече като цяло ми е трудно да го ограничавам толкова. Като лудите заключвам и отключвам вратите, понякога забравям, че някъде е отключено и се блъскам...
  Да ви се похваля, че успя да ме заключи на едната тераса. Нея я ползваме по-рядко, а вратата е малко по-ниска. Виждала съм го да пипа дръжката, но изобщо не съобразих. Пуша на терасата на хола, но там дръжката е високо и съм свикнала да се затварям. Е, излязох на другата тераса да събера едни буркани и той дръпна дръжката надолу. Ключа е на вратата, телефона ми е в него... Голям адреналин. Добре че тази тераса е пред стая, чиито прозорец стои отворен на ножица. С повечко блъскане успях да го отворя и да си вляза. Доста се стресирах, то и той се постресна, като видя, че не мога да дойда. Гледам от тогава не е пипал вратата.