Публикувана: 24 юли 2006, 14:50 ч.
Последно мнение: 2 авг. 2006, 19:22 ч.

Къде завършва границата на възпитанието с бой и започва малтретирането...

18 126
265
1

1
...
9
10
11
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мислите за дисциплината чрез бой?
Как да се справим с дете, което бяга на улицата?
Какво мислите за решението на родителите да не наказват децата си по никакъв начин?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мислите за дисциплината чрез бой?
  
  Мненията относно дисциплината чрез бой са разнородни. Някои хора споделят, че са били бити като деца и вярват, че това е ефективен метод за дисциплина, докато други категорично се противопоставят на тази идея. Важно е да се подчертае, че насилието поражда насилие и боя не трябва да се използва като инструмент за дисциплина. Вместо това психолозите препоръчват установяването на ясни и твърди правила и избягването на всякаква форма на насилие при възпитанието.
- Как да се справим с дете, което бяга на улицата?
  
  За да се справите с дете, което бяга на улицата, е важно да установите ясни правила и да обясните на детето защо е важно никога да не излиза без възрастен и винаги да държи ръката си. Други родители споделят, че използват методи като преместване на детето в друга стая или ангажиране с нещо странично. Важно е обаче да се избягва насилието като метод за контролиране на поведението на детето.
- Какво мислите за решението на родителите да не наказват децата си по никакъв начин?
  
  Отказът на родителите да наказват децата си по никакъв начин може да доведе до проблеми в бъдеще, както споделят участниците в дискусията. Някои от тях са свидетели на случаи, в които децата са използвали отказа на родителите да ги дисциплинират като предимство и са продължили с нежеланото си поведение. Важно е да се установят ясни правила и да се насърчава доброто възпитание, без да се прибягва до насилие като метод за контрол на поведението на децата.
- Какво е мнението за физическото наказание на децата, особено от страна на родителите?
- Какви са алтернативите на телесното наказание при отглеждането на деца?

# 135 26 юли 2006, 15:30 ч.

Мнения: 18 310

И според мен агресивното поведение не се определя от това дали детето е удряно или не. Да, и дъщеря ми шляпва куклите, когато "направят беля"; говори им също, както аз на нея. Това аз го приемам за напълно нормално- просто си играе на майка и й харесва да бъде авторитет. Напълно е наясно, че мама и тати плесват когато трябва. На други деца не посяга, дори обратното- тя е потърпевша Wink

# 136 26 юли 2006, 15:31 ч.

Мнения: 1 385

Цитат на: radeto в ср, 26 юли 2006, 13:29

наказанието чрез размисъл е еднакво унизително и обидно, независимо дали ще има столче за това или направо цяла стая. това никога няма да причиня на детето си.

Моят син пък доста е стоял наказан, като по-малък до вратата в хола, но с гръб към нас, после на шкафчето в коридора, сега в детската. Обикновено го пращам наказан когато не мога да се разбера с него по рационален начин. В началото се гневи и се сърди, но като постои повечко явно му минава ядът и размисля, да, и на 2 години детето може да размисли, противно на едно мнение по-горе, идва при мен, извинява се, гушва се, и точно тогава нежно и любвеобилно му обяснявам къде е сгрешил и той поема много добре. После е спокоен и се разбираме много добре.
Дали бих позволила на друг човек да накаже детето ми - да, ако това е майка ми или баща ми , защото те го гледат доста често . На чужд човек не, в детската градина или ясла - абсурд.

# 137 26 юли 2006, 15:40 ч.

Мнения: 918

Според мен понякога агресията може да бъде индикатор за това, че на детето му липсва вниманието на родителя. Затова и деца, които никога не са били удрени, могат да бъдат агресивни. Безразличието на родителите също може да бъде вид "малтретиране", ако майката обръща внимание на детето си единствено, ако то се държи лошо, естествено мъника да реши, че това е нормалния начин да общува и получава внимание.

# 138 26 юли 2006, 15:49 ч.

Мнения: 712

Позволявам на майка ми и баща ми да го наказват и да го пошляпват. До второто не се стига, понеже той им има респект. Направо ме е яд като виждам как с 2 думи го усмиряват и го карат да си събира играчките или да престане да се глези. В същото време наблюдавам с огромен възторг. Е, все пак 3 деца са отгледали.

# 139 26 юли 2006, 15:55 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 509

Цитат на: звезделина в ср, 26 юли 2006, 15:40

Подкрепям това изказване- за мен малтретирането по този начин е доста по- жестоко от 5-6 кила бой за 18 години Grinning

# 140 26 юли 2006, 16:28 ч.

Мнения: 3 447

Прави ми впечатление, че бихте позволили друг да наказва децата ви, ако този "друг" е някой от вашите родители... А как стои въпросът със свекърите? Любопитно ми е просто Simple Smile

# 141 26 юли 2006, 16:36 ч.

Мнения: 18 310

Позволявам и на свекърва ми да наказва, да плеска и т.н. До момента не се е възползвала Mr. Green

# 142 26 юли 2006, 16:58 ч.

Мнения: 11 509

Понеже темата е за границата между боя и малтретирането, ще ви кажа от личен опит. Докато не сте посегнали към колан, пръчка или тръбата на прахосмукачката, докато не унищожавате детето си с мълчание - всичко е наред.
Стигнете ли обаче дотам - това вече е малтретиране.
Всичко останало е непрестанно опипване на границите, които сте поставили от страна на детето, доколко сте последователни, търпеливи и обичливи майки.

# 143 26 юли 2006, 17:12 ч.

Мнения: 712

Цитат на: Dona в ср, 26 юли 2006, 16:28

Бобо почти не контактува с другите баба и дядо, освен ако не се засечем на улицата. Това е мое желание след няколко скандала с дядото. Сега "дядо" е баща ми, а другия дядо е "чичо".

# 144 26 юли 2006, 17:17 ч.

Мнения: 3 447

За себе си си давам сметка, че ще вдигна голям скандал, ако някой от свекърите го удари, и не чак толкова голям, ако някой от нашите го направи Simple Smile

Затова ми стана интересно дали има такава закономерност - че на собствените си родители позволяваме повече "волности" по отношение на детето.

# 145 26 юли 2006, 17:22 ч.

Мнения: 18 310

А тази закономерност( ако я има) не е ли във връзка с отношенията, в които се намираме със свекърите...?

# 146 26 юли 2006, 17:38 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Венера в ср, 26 юли 2006, 17:22

А тази закономерност( ако я има) не е ли във връзка с отношенията, в които се намираме със свекърите...?

До голяма степен - да. И все пак - ако майка ми го удари, няма да го възприема като удар от "чужд човек" - тя по някакъв начин е продължение на мен самата. Но свекървата винаги ще си остане за мен чужд човек, независимо колко са ни добри отношенията.

# 147 26 юли 2006, 17:41 ч.

Мнения: 14 651

не мога да си представя свекърите да пердашат внук си- те са толкова мили и толкова го глезят, не съм се замисляла дори по въпроса

# 148 26 юли 2006, 17:54 ч.

Мнения: 18 310

Ясно, Дона, съгласна съм. Аз изхождам от факта, че свекърва ми е майка на баща й- значи има толкова права, колкото моите родители. Все едно съпругът ми да има претенции нашите да не правят това или онова...Разсъждавам по тази схема не само по отношение на детето и си спестявам доста ядове Wink

# 149 26 юли 2006, 19:54 ч.

Мнения: 4 392

Противник съм на възпитанието чрез насилие и ми е време да започна да се замислям,какви прийоми и педагогически тънкости трябва да приложа на дъщеря ми,защото отсега усещам ,че ще е "костелив орех" като майка си и доста зор ще видя. ooooh!

Ще трябва да посещавам този подфорум по-често. Wink

Препоръчани теми

🐑Фермата сезон 6 Тема 11 /15.11-22.11/

На почивка без мен?

ИСТАНБУЛ и лалетата [тема 29]

На море в Гърция - 7

Причина:

Причина: