Скарахме се заради свекървата:(

  • 16 806
  • 575
  •   1
Отговори
# 450
  • София
  • Мнения: 24 839

Колко да е изтощен един организъм след операция? Освен ако няма сериозна кръвозагуба,  възпалителни процеси, усложнения, тежки лекарства, които сриват имунитета... Майка ми е била на химиотерапия, та имам идея какво е изтощен организъм и срината имунна система.

Какво искаш да докажеш, така и не разбрах?
Че веднага след операцията е трябвало да се върне там, откъдето е дошла, където и да е това?
Ми, добре.
Само се надявам, да не си оставила майка си по време на химиотерапията, както и баща си след операцията някъде по селата на милостта на комшиите.

# 451
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 489
дъъългото време на смяна на превръзки ме притеснява мен. Нещо раната ли гнои, не зараства добре ли, що ли?

Ако изтича гной, да. Баща ми беше така, с 8 дренажа. Почти всяка една сестра в цяла България може да сменя превръзки в тези случаи. И хирург в която и да е болница в град с 10,000 души /примерно/ да проследява раната.

Под " да ти треперят краката" имам точно това предвид- да си след операция, да си с изтощен организъм и да е нужно време за възстановяване.


Колко да е изтощен един организъм след операция? Освен ако няма сериозна кръвозагуба,  възпалителни процеси, усложнения, тежки лекарства, които сриват имунитета... Майка ми е била на химиотерапия, та имам идея какво е изтощен организъм и срината имунна система.
Мен ме оперираха миналата година и бях така - няма уж проблем, но раната не зараства, може би от лъчетерапията, така и не се разбра от какво точно. Цели 6 месеца ме возиха на превръзки и на ново шиене постоянно. Та случва се.
Вие как си мислите - пускате обява за болногледач и веднага има опашка от желаещи?
Ползвам платена помощ в къщи. То за чистене едвам намерих нормален човек след доста време търсене, та за болногледач ли така веднага се намира. Дори при високо заплащане си е голям проблем.

# 452
  • Мнения: 503
Мен ме оперираха миналата година и бях така - няма уж проблем, но раната не зараства, може би от лъчетерапията, така и не се разбра от какво точно. Цели 6 месеца ме возиха на превръзки и на ново шиене постоянно. Та случва се.

А раната изискваше ли шиене в болница в областен център или може това да се извърши в почти всеки един град?

Какво искаш да докажеш, така и не разбрах?
Че веднага след операцията е трябвало да се върне там, откъдето е дошла, където и да е това?

Нали се придържаме към казуса на авторката. Тя по описание дълго време е останала у близките си преди да би се наложило да се върне там, откъдето е дошла.

# 453
  • Мнения: 23 279
Ако ми се наложи нещо такова ,да чукна на дърво, в наше село има  дом за възрастни, таксата е според грижите, та ще ми платят , един месец и под грижи и  ще се възстановя.Но няма да стоя на 30 кв, толкова са като махнеш баня тоалетна коридор , .Посещения , лечение, щом не е на умиране.Жената сигурно се прибра ние  я нищим.
Но тези пари може да нямат никак ,та за това търсят варианти.И не е захвърлен човек за когото се интересуваш.За когото плащаш.Стига драми.

# 454
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 489
Мен ме оперираха миналата година и бях така - няма уж проблем, но раната не зараства, може би от лъчетерапията, така и не се разбра от какво точно. Цели 6 месеца ме возиха на превръзки и на ново шиене постоянно. Та случва се.

А раната изискваше ли шиене в болница в областен център или може това да се извърши в почти всеки един град?
Само хирурга, който ме оперира я гледаше и шиеше. Ходех по уговорка с него. Всеки хирург си носи отговорност за работата и чужда работа никой не пипа, лично изпитано. Ама аз съм си в София, не е било проблем. Но ходех само в същата болница и при същия лекар. Чак след половин година всичко заздравя.

# 455
  • Мнения: 503
Само хирурга, който ме оперира я гледаше и шиеше. Ходех по уговорка с него. Всеки хирург си носи отговорност за работата и чужда работа никой не пипа, лично изпитано. Ама аз съм си в София, не е било проблем. Но ходех само в същата болница и при същия лекар. Чак след половин година всичко заздравя.

Моите родители преди време се преместиха на около 300 км от тук. Та хирург в средно малък град следеше зарастването на раните и лекарите в София изобщо не са отворили дума да седи тук /не, че има проблем/. Сигурна съм, че има сложни случаи колкото искаш, но едва ли всички ходят на превръзки заради мега усложнения, които налагат софийска болнична грижа.

# 456
  • София
  • Мнения: 24 839

Нали се придържаме към казуса на авторката. Тя по описание дълго време е останала у близките си преди да би се наложило да се върне там, откъдето е дошла.

Да, ама не се придържаме, а се опитваме да докажем, че след операцията трябва да си замине набързо за там, откъдето е дошла, защото превръзки и прегледи могат да направят във всяко село и паланка, където има здравна служба.
Ще дам пример със себе си- на 25 километра от градчето съм и ако трябваше да се върна веднага след операцията, сама в къщата, нямаше как да се справя с нищо от ежедневието си.
На превръзки- с рейса....
Пазаруване, готвене, носене на дърва......
Дори и никакви специални следоперативни оплаквания да няма.
Пак ще кажа- човещината или по- скоро, силната й липса в днешно време са проблема.

# 457
  • Мнения: 6 881
Добре де, да няма някакво развитие нещо...Че не се сещам, да са изритали свеки даЙректли от боницата на улицата/ ще пусна сълза/.Безпризорна, клошарка едва ли не... Вижте, ако трябва- кампания, Коледна, записвам се. Да видите, че и аз съм човек.

Последна редакция: нд, 22 дек 2019, 23:25 от Thirteen#

# 458
  • София
  • Мнения: 12 205
Пусни сълза за авторката, пътят ѝ до кафеварката е бил възпрепятстван.

# 459
  • Мнения: 5 966
Ясно де, дадоха се сто примера, разбра се, че превръзки се правят навсякъде, операцията й едва ли е сложна, тя вероятно е бодра и не трепери, раната заздравява чудесно, но нахалството на жената стига дотам, че да лежи ненужно у сина си, а после и в приятелката.
Защо не се е качила веднага на рейса, да се чуди човек. Никъде не е по-хубаво от у дома, там и стените помагат!
Ама на, зор да се буташ у хората и да пречиш!

# 460
  • Мнения: 6 881
Различни хора- различен зор Wink
Бъръльо, стават Чудеса по това време на годината, ще взема наистина да ръсна една, две сълзи.

# 461
  • Мнения: 503

Да, ама не се придържаме, а се опитваме да докажем, че след операцията трябва да си замине набързо за там, откъдето е дошла, защото превръзки и прегледи могат да направят във всяко село и паланка, където има здравна служба.
Ще дам пример със себе си- на 25 километра от градчето съм и ако трябваше да се върна веднага след операцията, сама в къщата, нямаше как да се справя с нищо от ежедневието си.
На превръзки- с рейса....
Пазаруване, готвене, носене на дърва......
Дори и никакви специални следоперативни оплаквания да няма.
Пак ще кажа- човещината или по- скоро, силната й липса в днешно време са проблема.

Напротив, придържаме се. Нали жената е останала дълго време при сина си и жена му, а не е била отпратена веднага след операцията да си прави превръзки в нейния град/село. Нямаме информация дали носи дърва и как се отоплява и ако готви само за себе си и пак така пазарува, вероятно не е ежедневен сериозен пазар.

# 462
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 489
Само хирурга, който ме оперира я гледаше и шиеше. Ходех по уговорка с него. Всеки хирург си носи отговорност за работата и чужда работа никой не пипа, лично изпитано. Ама аз съм си в София, не е било проблем. Но ходех само в същата болница и при същия лекар. Чак след половин година всичко заздравя.

Моите родители преди време се преместиха на около 300 км от тук. Та хирург в средно малък град следеше зарастването на раните и лекарите в София изобщо не са отворили дума да седи тук /не, че има проблем/. Сигурна съм, че има сложни случаи колкото искаш, но едва ли всички ходят на превръзки заради мега усложнения, които налагат софийска болнична грижа.
Може. Аз споделям при мен как беше.

# 463
  • Мнения: 503
Ясно де, дадоха се сто примера, разбра се, че превръзки се правят навсякъде, операцията й едва ли е сложна, тя вероятно е бодра и не трепери, раната заздравява чудесно, но нахалството на жената стига дотам, че да лежи ненужно у сина си, а после и в приятелката.
Защо не се е качила веднага на рейса, да се чуди човек. Никъде не е по-хубаво от у дома, там и стените помагат!
Ама на, зор да се буташ у хората и да пречиш!

Защото може да се притеснява дали ще получи добра болнична грижа където живее, да е стресирана след операцията, фактори много, които нямат общо с това дали наистина би могла да се лекува адекватно където живее. Още в предните 20 страници се предложиха варианти, всеки според разбиранията си, за да може тази жена да остане в София. Дали при приятелка, дали в евтина квартира и да я гледа сина й, или пък да се направи разместване и снахата да си разполага с хола. Тя може да не е преценила, той може да не е преценил, или майката да е замълчала, ама нали дискутираме какво може да се направи постфактум, а не кой е за другарски съд.

# 464
  • Мнения: X
Човещина, но колко ли от пишещите в защита на дългото оставане на свекървата са гледали тяхна свекърва на 40 кв., и са работели и гледали дете, докато скъпият им съпруг лежи по цял ден на дивана? От малкото постове на авторката не личи състоянието на жената да е много тежко след операцията или пък да изисква непрестанни грижи. Освен това мъжът така или иначе не работи, може да ходи всеки ден до въпросната приятелка и да помага за възстановяването на майка си.

Общи условия

Активация на акаунт