Публикувана: 27 юли 2006, 11:15 ч.
Последно мнение: 27 юли 2006, 15:02 ч.

Как да постъпя?

1 095
16
1

27 юли 2006, 11:15 ч.

Мнения: 3 098

Незнам дали темата е за тук,но тъй като в този форум се събираме майки да обсъждаме проблеми и радости с децата,мисля 4е Ще полу4а най_добри отговори.
Проблема е следният-наше приятелско семейство Ще идва август месец в Испания на гости на тяхна роднина.Разбрахме се да прекарат известно време и у нас,ние сме много близки с тях.
Оба4е с тях Ще идва и синът им,а той е(ужасно зву4и,но е истина)зъл.Какво имам предвид_винаги,когато сме излизали двете с децата,аз съм постоянно опъната като струна,заЩото той изпитва наслада и необходимост да наранява дъЩеря ми.Непрекъснато му обяснявам,4е тя не е игра4ка,4е не може да прави с нея каквото си иска.И до много крайни мерки стигах,но ooooh!

ефект никакъв.При него неЩата са такива,майка му му говори,но не предприема никакви други мерки,а таткото бие.
Последната ужасия,която ме изкара извън кожата ми и не можах да се успокоя дълго време беше,4е разби устата на дъЩеря ми.Бях я оставила на брат ми,за да ка4а коли4ката у дома,той се заприказвал с приятелката ми,онзи хваЩа дъЩеря ми,блъска я в бордюра и тя си помлява устата.
Слава Богу,последствия и белези няма,но шока... #Crazy

е голям.
Та такова е положението,оби4ам си ги много,но детето си не успяха да направят 4овек.
Как да им кажа да дойдат без него в къЩи?Какъв предлог да изтъкна?
Или направо да кажа от какво се страхувам?

# 1 27 юли 2006, 11:18 ч.

София
Мнения: 4 930

аз направо бих им казала, че след няколкото злощастни случки се притеснявам за децата и бих ги помолила да го държат много, ама много изкъсо.

# 2 27 юли 2006, 11:19 ч.

Мнения: 5 790

Цитат на: yanita в чт, 27 юли 2006, 11:18

И аз бих постъпила по същия начин - направо в очите ще им кажа, че се притеснявам за детето си.

# 3 27 юли 2006, 11:23 ч.

София
Мнения: 223

Много сложна ситуация!Но няма начин трябва да предприемеш нещо,в крайна сметка става въпрос за детето,а и те като родители би трябвало да те разберат!Нека поговорят с него и наистина да го държат изкъсо,а и вие може да му направите забележка с тон който не търпи оправдания,без много обяснения му дайте да разбере,че неможе да се отнася по подобен начин с който й да било във ваше присъствие иначе..........Пожелавам ви успех и безаварийно гостуване bouquet

# 4 27 юли 2006, 11:24 ч.

Мнения: 3 098

Аз съм много прям 4овек и съм го казвала,4е не искам и няма(след онази слу4ка)да събираме децата заедно,не съм го и правила досега.Но знам ли,ако решат да го вземат да си направи плаж озна4ава,4е Ще съм в ада няколко дни.

# 5 27 юли 2006, 11:33 ч.

София
Мнения: 7 247

Колко големи са децата?

Не можеш ли с нещо ти да го стреснеш или уплашиш, за да не закача дъщеря ти? Или да му измислите някакво занимание? При всички случаи бих говорила с родителите, че след серията от неприятни случки се притеснявам той да идва. Бих попитала дали смятат, че ще се държи добре, защото в противен случай не можеш да рискуваш отново да малтретира детето ти /защото май за това става въпрос/. Пък нека и те се притеснят и помислят.

На моя приятелка детето хапеше моето. След няколко подобни случки и почти никаква реакция от нейна страна, започнах да си намирам оправдания да не излизаме с децата. Отвреме навреме се виждахме само двете, но с времето и тези срещи много намаляха. От части загубих приятелка, но не мога да си позволя да правя компромиси с детето си.

# 6 27 юли 2006, 11:38 ч.

София
Мнения: 1 352

Ами говори с родителите да си държат изкъсо детето. А на твое място честно казано не бих поканила тези хора в дома си, щом не могат да го озаптят. Според мен малко или много е въпрос на възпитание.

# 7 27 юли 2006, 11:50 ч.

Мнения: 3 098

До възпитание си е,наистина.Сдве думи изтърван влак. Rolling Eyes

Не мога,наистина не мога да направя компромис с детето си,затова Ще ги помоля те да направят.Тоест да не го доведат у дома.Аз не съм в състояние да превъзпитавам 4ужди деца,пък и не ми е работа.
Лекси,моето дете е на две и половина години,а тяхното на осем.Разликата е огромна и би трябвало да е отговорен за постъпките си,но не е така.
ДъЩеря ми е буйно дете съЩо,умее да се заЩитава,но тук става въпрос за огромна разлика.
И оЩе пове4е,4е не го е провокирала,напротив,тя дори не се интересува от него,нямат явно допирни то4ки.А сега ако пристигне у нас,както има ве4е развито 4увство за собственост малката ми,предполагам някакъв кошмар Ще да е.

# 8 27 юли 2006, 11:54 ч.

София
Мнения: 7 247

Да, на 8 г. наистина е недопустимо такова поведение към двегодишно. Направо им кажи да заповядат без него или.. да не идват. И хич да не ти пука. Не ти, а родителите му трябва да се притесняват.

# 9 27 юли 2006, 12:16 ч.

Мнения: 4 664

Щях да им кажа , че не може да идват в домът ми при това положение и , че не желая да събираме децата ...
Какво значи да го държат изкъсо newsm78

няколко секунди са достатъчни за да стане беля ! Thinking

А и те щом не се усещат ... или не могат да се справят с него си е техен проблем .
Няма защо да си тормозиш детето ! А и аз на тяхно място , ако веднъж съм допуснала подобна случка , нямаше да имам очи да искам да идвам у Вас !

# 10 27 юли 2006, 12:53 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Не мисля, че решението е никакво виждане преди разговор с родителите. Защото те може от кулата на родители да не отчитат сериозността на проблема, примерно, а и критика отвън действа по-силно понякога. Пък и щом са ти близки, може да си позволиш да бъдеш искрена, а те как ще реагират-божа работа, детето е по-важно.
Ако те, обаче настоят да се видите и с децата, може просто да преместиш детето да игре встрани от голямото, в друга стая или да разделиш игри за малки и големи и при първия опит за агресия да кажеш на детето, че постъпката му е лоша и не си съгласна да играе с дъщеря ти или нещо такова. При втори опит, можеш да го помолиш любезно да напусне стаята, да отиде в някой друг ъгъл или при родителите си.
Ама недей да прекъсваш контакта без обяснение. Peace

# 11 27 юли 2006, 13:08 ч.

Мнения: 3 326

Ако родителите проявяват такова нехайно отношение ( с каквото впечатление останах ) към постъпките на детето си - по добре изобщо откажи срещата . Имали сме подобни ситуации в които след много намеци на които никой не обърна внимание се принуждавах да накажа моето дете макар че беше ясно чия е вината . Родителите уж вземаха мерки но само за 5-10 минути и преставаха да обръщат внимание. В последствие за съжаление разредихме контактите но реших че не може да наказвам невинния , а техния да се наслаждава на ситуацията. Но поведението ми беше продиктувано от това детето ми да е по близо до мен за да мога да го защитавам , а не буквално да го накажа. Малко объркано стана дано да сте ме разбрали.

# 12 27 юли 2006, 13:10 ч.

зад парка
Мнения: 1 586

Тъй като са ти близки приятели, можеш да споделиш с тях какво те притеснява и как да решите този проблем. Надявам се да те разберат и това да не е причина да спрат контакти с вас (някои родители са много чувствителни по въпроса за възпитанието на децата си)

Както ти описваш ситуацията, ако някое дете съзнателно нарани моето, аз ще го възпитам веднага, с риск от разправия с родителите му след това.