Разказах на майка ми за двете дами с аптеката и тя също смята, че това не е никак случайно, защото и двете са имали нужда от помощ, която са получили свише.
По този повод ми разказа една нейна случка:
През 2009 или 2010, когато в Бургас още имаше само Мол Плаза, майка ми отива след работа да се разтуши и да разгледа магазините сама, защото имаше много неприятности и на работа и вкъщи, чувстваше се на предела на издръжливостта.
Влязла в супермаркета, за да разгледа спокойно, защото по това време е бил почти празен (иначе винаги беше претъпкан с хора). Супермаркета на партера тогава беше на френската верига Карфур, а вътре имаше смесени стоки - промишлени, битови, хранителни, канцеларски, техника и т.н. и винаги събираше тълпи от хора.
Майка ми се насочила към частта с книгите и канцеларските материали и тъкмо си разглеждала спокойно, когато изведнъж зад себе си чува мъжки гласове, които говорят на подчертано висок тон. Отначало се стреснала и подразнила - на фона на празния магазин, защо им е било нужно да викат така, помислила си колко са невъзпитани и се обърнала да види кои са.
Оказало се, че са трима мъже на видима възраст около 60-70 години, с побелели коси, и тримата със слаби и жилави тела, но това, което най-много я поразило и накарало да замръзне, били очите им.
Не просто сини, а най-яркото, наситено, почти искрящо синьо, което била виждала - но никога като цвят на нечии очи.
Майка ми видяла, че са застанали близо един до друг, направило ѝ впечатление, че докато говорели, единият често я поглеждал и сякаш това викане не било, защото имат проблем със слуха, а за да се чуе.. Когато се заслушала, единият мъж казал: "Абе, ти чувал ли си за книгата ЛЕЧЕНИЕ С АНГЕЛИ? Трябва да я прочетеш, непременно я прочети!"
На майка ми ѝ станало още по-сюрреалистично, защото не била свикнала някой да говори на такива теми на публично място на висок тон, особено пък възрастни мъже - тогава езотеричната литература не беше така достъпна и популярна, самата тематика дори беше някак скришна - защото дори хората, които вярват в такива неща, се опасяваха да не ги помислят за смахнати, ако някой непознат чуе.
След това мъжете тръгнали към останалата част на магазина, а на майка ми ѝ станало любопитно да чуе какво още ще кажат, затова тръгнала след тях, но в момента, в който се скрили зад една от алеите ги изгубила от поглед. Когато миг по-късно и тя завила зад същия ъгъл, вече ги нямало.
Огледала се, нямало ги и на нито една от касите - изобщо, за няколкото секунди, които ѝ били необходими за да завие след тях, със сигурност не биха били достатъчно време да стигнат до касите, какво остава да минат през тях, дори и да не са си купили нищо.
Просто изчезнали, и гласовете им, които преди това ехтяли в празния магазин, вече не се чували.
Майка ми почувствала как цялото ѝ тяло настръхва и решила, че това е някакъв знак, затова се върнала при книжарските материали и какво мислите? Книгата, която мъжете по-рано обсъждали на висок тон, била извадена от всички останали, оставена отгоре на рафта, сякаш нарочно отделена, за да я намери и купи.