Суна е непреклонна. Решила е на всяка цена да не допусне Фърат да се качи на ринга. Този инат, това желание да налага решението си, за мен не е загриженост за живота на Фърат, а болна амбиция да го задържи, да го закриля, да го има само и единствено за себе си. В желанието си да не изпита същата болка, причинена от смъртта на брат й, самата тя причинява болка у другите.
Непокорството на Фърат я изкарва от равновесие. Хвърля се в манипулативни действия и под влиянието на Тансел предава папката с документи на един журналист. Пресата гръмва - Фърат е болен и не може да участва в мача срещу Щайгер.
Фърат и Зафер са в недоумение кой и как е разбрал тези подробности. Но двамата приятели много умело опровергават новината и потвърждават участието на Кафкас в този мач.
Суна вижда репортажа в момента, в който един от лекарите й казва, че проблемът на Фърат може да бъде решен само за 2 седмици. Това обаче не я спира. Отива в спортната зала и пред всички започва да крещи на Фърат.
Избива го на чувства, плаче и настоява Фърат да се откаже от бокса. Обвинява го, че не мисли за Гюнеш, че може детето да остане без баща. Признава си, че тя е разказала на журналистите за болестта му, за да го спре.
Фърат се опитва да запази спокойствие, уверявайки Суна, че нищо няма да му се случи. Но тя е категорична - ако се качи на ринга - ще я загуби. Тя ще си отиде!
Фърат й каза: „Не го причинявай на себе си, не го причинявай и на Гюнеш и мен.”
Нищо не може да спре Суна - тя трябва да докаже на Фърат, че е права, че е "загрижена" за живота му, че прави всичко от любов. Извратените й чувства ще я тласнат към дъното. Ще използва Гюнеш, ще манипулира детето, за да постигне своето...