Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Аз на новата работа ( финанси), за инфо ще кажа, че предишната беше свързана с директни продажби (8год.) . Иде ред да се обадя на клиент и да му разясня как може да печели по- добре от активите си- вдигам телефона :
 - Добър ден, г-н Х, обаждам се от ... - и изтърсвам името на старата компания, но съвсем не отчитам грешката и продължавам нахъсано- желаем да Ви разясним как посредством вашите активи при нас, ще постигнете висока доходност и реално... ит.н. То клиента си мълчи и се чуди, нали, ма как така Енергото( примерно) знаят какви пари имам и как да ги увелича?! След някоя минута чувам: - Ма как така, бе?!! Вие чувате ли се?

Имах предвид телефон... Малката ми беше звъняла по време на зъболекар, за да й отключа телефона, за да влезе в зуум от него, вместо от лаптопа, по известна само на нея причина...

Минавам само да ви информирам, че законът за земното притегляне действа с пълна сила.
В резултат имам мъъъъъничка синка на коляното.
А, и малко ме боли лакътят. Е, доста ме боли....
 А котката като я приближа и бяга... сигурно реши да се предпази като видя как се спънах в нищото и се пльоснах по корем като отсечена (даже и ръцете не можах да си подложа).
Обаче на Земята все още има гравитация. Да си знаете.

Учебната година за малкия приключи, вчера след като открихме липса преди дни реших да прегледам учебниците и ако трябва и друг да купувам да с време. И какво да видя, понеже част от облеклата от миналата година бяха здрави ги използвахме , но не съм залепила етикет и си стоят с етикет на ....( името на баткото и клас, в който ще бъде след 3 години)

Е, като започне серията и няма спиране

1-во: Едно мъничко Мунско изпълненийце от вчера - в магазина съм пред ядките и си купувам кашу. Опитвам се да затворя кутийката, когато изведнъж отнякъде изпълзява... една семка. Ама докато разбера, че е семка нададох писък. Хората до мен се сепнаха, вероятно тези в края на магазина също...


2-ро: От днес:
На първата снимка е решетестата ми лъжица преди 10 минути.
На втората е решетестата ми лъжица сега.
Изобщо, хората имат нужда от промени.
Перемен, мы ждём перемен!
https://www.youtube.com/watch?v=FU8csnZxdPA&list=RDFU8csnZxdPA&index=1

Да знаете, че вратите не могат да се отключват с дръжката на близалката за детето. Дори близалката да е била прибрана в джобчето на дамската чанта, което служи само за ключовете, то тя все още си е единствено и само близалка с проста пластмасова дръжка, която не е прихванала възможностите на ключовете.

Мойта история не е тривиален битовизъм и е по-дългичка, ма на който не му се чете - да не чете. 😎

Миналата седмица мой много скъп авер си идва от Варна в Софенцето и респективно веднага ни събира в тях, само наши хора, дето едно време обикаляхме софийските и варненските калдъръми по цяла нощ и се смазвахме по баровете. Е, последното, за жалост, нямаше как да се случи предвид тия тъпотии с вируса, повисяхме си в Борисовата, заваля ни и се мръднахме към Иван Асен да жулим водки на завет. Някъде измежду всичките водки и локации, които сменихме, мойто аверче спомена, че по-късно ще дойдат и некви други, спомена и още некви неща, но най-силно впечатление ми направи думата "аутист", ма бях толкова концентрирана с други по-интересни неща, че тотално не разбрах нищо. По едно време някой звъни по телефона, аверът му обяснява, че нищим конспиративни теории и пием некви секви работи. Оказва се, че тва е някъв негов съученик от гимназията, щял да дойде скоро. Верно си беше, цъфна след малко, целият екипиран с некви каски, наколенки и т.н., оказа се запалянко колоездач. Средно симпатичен бастун, дойде с некъв ром (напитката), запозна се с всички, които не познава, и седна на масата да си събуе чорапите??? Питаме го кво ще пие - тоя вика нищо?!? Бахмааму, що го донесе тоя ром бе, човек??? Ние си разляхме доволно и всички във възможно най-лежерно състояние сме се втренчили в него в очакване да каже туй-онуй. Блажено мълчание, след което тоя изцепва: "вие мислили ли сте този кът тук да се премести ето там?" Пояснявам, че "този кът" е огромна маса осмица, на която ние всички стоим, а "ето там" е позиционираният на 4м от нас огромен масивен диван. 🤣 Ние всички избухнахме в смях и домакинът му обясни просто и ясно, че няма такива филми да се местят маси и дивани и че ако е изморен - да вземе един стол и да си опъне краката. 😂 Тоя обаче не прие идеята добре и тръгна да се обяснява как диванът бил голям и можело да се поместят поне трима души в легнало положение и не-знам-си още какво, домакинът му се изсмя и вика, че направо може да го разпънем и да легнем всичките, след което поведе нова тема и тоя разговор се забрави. Говорим си сладко-сладко, когато виждам с периферното си зрение как наш Стоил прави нещо около дивана - нещо като напъване, все едно те е пресякъл стомахът в гората, ама не точно. Аз по принцип пия относително много рядко, но за сметка на това винаги с огромно удоволствие и в обилни количества, та си викам може нещо да не виждам както трябва, че се бях цъкнала на мотика, ма мъжът ми до мен, с гръб към Стоил, се хили и ми вика: жне искам да знам какво прави, чувам го от 5мин., че нещо размества" 🤠 Пуля се аз - а бе, хора, тоя кво прави там?!!!?!? Домакинът вика "за€би, сигурно иска да опъне дивана" и си продължи темата, ма в тоя момент аз вече имах мисия - да не изпускам Стоил от поглед - и какво да видя?!?!? Тоя явно беше решил да се води по приказката за Мохамед и планината, щото следващия момент, който помня е как се опитваше да избута дивана към масата, а диванът е долу-горе с габарити 4×2 🤣 И просто промълвях - хора, тоя мести дивана, а в следващия момент домакинът беше прав на дивана в опит да спре Стоил с това местене 🤣🤣 Тук аз за малко не колабирах от смях и отидох до банята да се намокря, но на връщане чувам от коридора как мъжът ми му обяснявя - "не искам да идвам на дивана, на стола ми е добре" 🤣 Влизам в стаята и що да видя?!? - явно бяха постигнали консенсус, щото Стоил беше опънал кълки на дивана, а до него, но не успоредно, а под ъгъл от 45° бяха изплескали масата със столовете, с оглед на това да стоим всички заедно 🤣🤣 Общо взето банда без команда 🤣 Най-потресаващото е, че този бе единственият трезвеник в къщата 🤣🤣

Има и продължение, ма ще стане много дълго. 😀

Не ми пука, че е дълго. Искам продължението!

Стоил е аутист ли?

Продължението е следното:

След тая история аз бях толкова екзалтирана, че тръгнах да го ръкостискам и да му благодаря за целия този спектакъл, щото реално в последната 1г. не се бях смяла толкова много!!! Стоил обаче никак не прие благодарствата ми радушно... 🙄 Верно, че бях малко тип „ти мен уважааш ли ма“, но тук трябва да вметна, че аз съм доста емоционална и както каза мъж ми - май проблемът беше точно че много го харесах, щото ставам като малко дете 😏 След едно определено време, като осъзнах, че той си мисли, че го еб@вам, тръгнах уж да „оправям“ нещата, ма те станаха 5 пъти по-зле 🤦‍♀️... тоя тръгна да говори едни глупости, другите взеха да се смеят, аз се мъча да го изкарам принц, той пък не вярва – а бе, трагедия! Накрая тръгна да ни натяга отново – тоя път да играем игра! Кво ще играем – асоциации!!! 💡 Едни листи се вадиха, късаха, химикали се мятаха по тая маса, Стоилчо засича с часовник кой колко време си мисли думите, че сме били много мудни, за капак се падна в отбор с мъжа ми, който не се слави с особена бързина и бяха толкова нелепи и смешни, досущ като учител-ученик 🤣🤣 Накрая домакинът тръгна да се оправя, че трябваше да пътува обратно за Варна, при което оставаме останалите в стаята и аз пак тръгнах да му благодаря и да му обяснявам колко много ме кефи и че е супер пич и тоя се издразни и вика – не мога така, аз си тръгвам!, взе си наколенките и драсна. Ние всичките се чудим ко става и защо 🤷‍♂️, при което един авер явно получи някаква ретроспекция и вика – а бе, тва дали не беше аутиста? После питахме домакина и той каза, че е той, ама не бил истински аутист, а просто така му викал, щото е супер социално неадекватен и натяга всички ужасно много, ма явно в мен си е намерил майстора 😵 Както и да е – нещата не приключват тук! Оправяме набързо и тръгваме всички да се изнасяме в малките часове на нощта и ко да видим – Стоил си забравил каската за колелото, а тя няква тузарска за 200-300$. И кой да я вземе – АЗ, разбира се 😊! Както каза едно аверче: от каквото бягаш – то те настига! 😎 Звъня му на другата сутрин в ранни доби (9ч.), че може да му е спешно – тоя ми се сопна, било рано, ма мен дядо ме е учил много умна приказка: „Денят, Стоиле, започва в 8!“ Тоя каза, че ще се обади по-късно, ма така и не звънна. Мъж ми вика – не му звъни, остави го, измислил съм нещо страшно. Ако не звънне до 3 дни, ще я пуснем в olx, прайм един скрийншот и му я пращаме с текст: „за теб на половин цена“. 🤣🤣 А-ха да изтече и третия ден и тоя звъни – щял да дойде. Цъфна баш в най-големия порой, викам му влизай тука да пием по нещо, таман ще си поговорим, че разпитваше некви работи, тоя вика – не мога, долу ме чака момиче!!!
И ние двамата с мъж ми ей така - 😲😲, викам му – ай не лъжи, влизай да ти сложа нещо за хапване, ма нашто момче е категорично – Не! ☝️☝️ Долу ме чака Ева Георгиева! ☝️☝️ Пожелах му успех и му казах да се обади някой път, той уклончиво отговори нещо нечленоразделно и го изпратих. Накрая излязох на терасата и като първо либе в далечината подир него извиках – Стоилеееее, чаооо!, помахвайки като истинска лейди 🙋🏾 Тоя се фрасна по главата 🤦‍♂️ и това вероятно беше последната ни среща, но дори и така - аз винаги ще я помня!!! 😊

Фаина, определено имате талант да разказвате увлекателно!

Фаина,продължениято беше по- интересно. Много се смях.

Беше ли с момиче Стоил?

коя ли би му се вързала да го чака в дъжда?

Е, как коя - фенка на колоезденето с каска