За кои бизнеси става въпрос?
Рестриктивни заповеди бяха насочени и засегнаха директно тези бизнеси:
- туризъм (основно препитание на стотици хиляди по морето, а и на много други места, ако вземем предвид всички хотели и къщи за гости из страната);
- транспорт (още стотици хиляди работни места)
- заведения за хранене, кафенета, барове, ресторанти и т. н. (още стотици хиляди, ако не и милион, работни места);
- всякакви школи за обучение, части детски градини, училища, фитнес зали, тренировъчни клубове и зали (още стотици хиляди работни места);
- адвокатите (затворени съдилища);
- хората на изкуството (затворени театри, опери, кина, базари за ръчнонаправени продукти);
- молове и големи търговски магазини (още хиляди работни места).
Болшинството от горепосочените засегнати хора през последните три месеца или са останали без работа и са отишли на борсата, или са били в неплатен отпуск (т. е. без никакви приходи и без право на обезщетение за безработица) и разчитат на спестяванията си, доколкото са имали такива, защото разходите им не са намалели.
Тези хора, а и много други, предвид неяснотата на положението си, са свили разходите си значително, които пък води до намален оборот и в други бизнеси - най-вече в сферата на услугите, но също и в търговията, а оттам и производството. Съответно, тези бизнеси също страдат, макар и индиректно, от наложените мерки. И ефектът е като този на доминото, тепърва ще се засилва - не гледайте, че сега има хора по кафенетата, едно че към момента все още малцина са се усетили какво предстои в световен мащаб, а и второ, един от признаците на засилваща се криза, е точно решението да се живее ден за ден, т. е. да се яде и пие, като за последно.
Не знам защо в тази тема се приема, че хората "мрънкат" против мерките, защото им се ходи по кафета, на фризьор или им липсват моловете. Съвсем други са причините за несъгласието с една част от мерките (подчертавам, не с всички), а именно - неадекватността им. И, ако приемем, че туризмът и международния транспорт, също и производството, до голяма степен щяха да са засегнати от случващото се извън България, то затварянето на моловете, кафенетата, хотелите за вътрешен туризъм, съдилищата, театрите и т. н. беше излишно, предвид бройката случаи на ковид в страната ни, която така и не надвиши 100 на ден.
А, извън бизнес рестрикциите, имаше и една група мерки, които определено бяха репресивни и целяха мачката не населението - неимоверно големите глоби, забраната за разходки в парковете, КПП-тата а областните градове, маските на открито, при липса на хора наоколо.
