Какви са отношенията с майките ви?

  • 35 316
  • 571
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 3 233
Доста бях привързана към майка ми. После заминах за чужбина и още повече ми липсваше. Постоянно се чувахме, споделях й абсолютно всичко и каквото и да ми се случеше, тя беше първия човек, на който звънях. Наскоро претърпя доста лични драми, разведоха се с баща ми и тя доста се промени.Озлоби се много, сякаш изведнъж остаря, започна лека полека да не се интересува от мен, от внучето си. От една страна я разбирам, защото цял живот е била в брак, който не е вървял и тя накрая взема решение да се разведе и на стари години да сложи малко ред в живота си. Не е от типа жени дето ще седнат да плетат по цял ден и да се жалват, тя работи нон стоп, активна е, но просто явно реши да се отдаде изцяло на себе си и така започнаха все по-често да оредяват позвъняванията й. Когато я потърся тя е или изнервена, често ми казва, че няма време, телефона я измарял много, когато питам и се интересувам за нея, за тях ми казва, че съм много далеч и не може всичко да ми се казва. Всеки път когато искам да науча нещо за близките си - било баща ми, сестра ми , започва да се изнервя, че я питам, не ми дава информация и ме държи настрана. В момента съм бременна и направи коментари за едни дрешки на бебето, от което ми стана още по-болно. Нямала време да се занимава, била купила дрешки, но хич не ги е гледала и разни такива.
Дали, защото съм бременна, но този път вече много ми дойде. Нещо сякаш се пречупи, още повече, че винаги ми е повтаряно, че не съм била желано дете и ме е родила само, защото баба ми и дядо ми са настоявали. Не казвам, че не е правила всичко за мен през годините, обич не ми е липсвала.Но тези думи за нежеланото дете винаги ще си останат. Онзи ден казах на мъжа ми, че може би така е по-добре. Сега има възможност да живее далеч от детето, което не е искала.
Не ви ли минава през ум колко сама и самотна е майка ви? Значи работи, минава през развод след дългогодишен брак, тя си знае здрава ли е, добре ли е, но не е откликнала с ентусиазъм на мига за някакви дрешки.. Не давала информация за бащата и сестрата!? Ами звъннете им лично. Дали й се говори на майката пък за бившия съпруг, дали не спестява на дъщеря си неприятни неща, за да не я натоварва? Съжалявам, егоистично звучите. Не била желано дете... Преди колко, 35 години? Ами обстоятелствата може да са били такива, може да е смятала, че е по-разумно да ражда по-късно, кой знае. Нали сама казвате, че сте били много близки, значи е имало доверие и обич между вас. Какво всъщност искате от майка си? Защо за миг не се поставите на нейно място?

# 466
  • Мнения: X
Djaky, да кажеш на собственото си дете, че е било нежелано, е отвратително и садистично. Такова нещо е непростимо.

# 467
  • Мнения: 3 233
Няма как да знаем точно как е било казано. Дали не е споделила майката, че точно онзи момент не е считала за най-подходящ да ражда. Ама не е направила аборт, отгледала си е дъщерята с обич. Обачеее, дъщерята И сега очаква 24/7 мама да е на линия с ентусиазъм. Ами не, и майките са хора, остаряват (при наличие на късмет!), боледуват, изморяват се, понякога са тъжни и разочаровани.

# 468
  • Мнения: X
Такова нещо няма как да се каже по приемлив начин. То е не просто неприемливо. Да кажеш такова нещо е отвратително. Както и да е казано, е отвратително.

# 469
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, неприятно е, че й го е казала, при това няколко пъти, има нещо мътно в цялата история, но я е отгледала с любов и внимание. Това не може да се пренебрегва. В такъв труден период, през какъвто минава майка й, човек може много да се промени, защото много трудно възприема и не може да се справи със ситуацията. Една реакция е раздразнителност, изолация от близките, негативизъм и какво ли не друго. Потребителката сама описва през какво минава майка й, така че и тя малко да й влезе в положението.

# 470
  • Мнения: 3 233
Е, явно до един момент не в било такава драма. Обичали са се, споделяла е дъщерята, близки са били. Сега е бременна и очаква майка й да е на линия постоянно. Но, изненада, майката не е в най-добрия си житейски период. Дъщерята би трябвало да се държи като възрастен човек. Защото  Е възрастен.
Писали сме с Анди едновремвнно.

Последна редакция: сб, 27 авг 2022, 21:41 от Djaky

# 471
  • Мнения: X
Да, би трябвало да се държи като възрастен човек, но бременните хормони не прощават.

# 472
  • Варна
  • Мнения: 2 099
Кога децата порасват и може да се говори с тях за нещата от живота? Допустимо ли е да кажеш това на 25- годишната си щерка?

Иначе, да - бременността и хормоните обясняват реакцията. Но само обясняват...

# 473
  • София
  • Мнения: 62 595
Бременните хормони не изтриват всичко останало. Бременната не е 3-годишно дете, а възрастен човек. Колкото и да се вдетиняваме пред майките си, все пак сме възрастни хора и разбираме, че понякога те имат нужда от подкрепа в трудни периоди.

Има неща, които понякога е по-добре децата никога да не научават, дори пораснали. Но понякога се казват, ако е имало някакъв конфликт или обвинения към родителя, че нещо не е направил или е направил грешно. Затова понякога родителите казват неща, които биха премълчали, защото се чувстват несправедливо обвинявани.

# 474
  • София
  • Мнения: 38 393
Самотната майка да се наблюдава изкъсо, защото често така започват едни неприятни изменения.
Дъщерята да не се държи като обидено дете.

# 475
  • Мнения: 90
На мен ми се струва, че майката на Елиза страда от депресия... много често хората се държат точно така и колкото и да е трудно да изпитваме съчувствие и да не се обидим на по-резки думи, е добре да се опитате да сте до нея... колкото и както ви позволи... за мен подобно изменение в поведението би било червен флаг...

# 476
  • Пловдив
  • Мнения: 1 098
Много обичам мама. Тя мене също.

# 477
  • Мнения: 85
На мен са ми казвали, че когато мама e забременяла е била много малка на 19г, не са живели заедно с баща ми. Щяли са да сключват брак, но не същата година. Е, аз съм променила плановете. Не съм била желано дете, в смисъл, че не са искали да ме направят. Майка ми се е чудила дали да ме остави. В крайна сметка е решила да ме роди. Не и се сърдя, не се чувствам зле, никога не съм се приемала като нежелано дете, и не са ме карали да се чувствам така. Има различни ситуации, зрели хора сме и можем да се поставим на мястото на другия.
Съвсем друго е да ти кажат, че си грешка и съжаляват, че си на този свят. Това вече е много грубо и непростимо и аз смятам, че е различно.

# 478
  • Мнения: 1 514
На мен ми се струва, че майката на Елиза страда от депресия... много често хората се държат точно така и колкото и да е трудно да изпитваме съчувствие и да не се обидим на по-резки думи, е добре да се опитате да сте до нея... колкото и както ви позволи... за мен подобно изменение в поведението би било червен флаг...
Да, вероятно. Само, че през годините, особено сега след развода исках да съм постоянно до нея макар и отдалеч, предлагах и помощ и морална подкрепа, но ми беше отказана с обяснението, че аз нищо не разбирам. Както и да е, идеята на предния ми пост не беше някой да ме анализира, просто взех отношение директно по самата тема. Иначе се опитвам всячески нищо от това , което се е случило да влияе на връзката майка-дъщеря, но е много трудно, особено отдалеч и когато липсва комуникация.

# 479
  • Мнения: 1 106
Възхищавам се на хора, които имат близки отношения с майка си. Аз не съм от тях, за жалост. Всмисъл отношенията ни са по скоро формални... Не чувствам, че съм получила нужната любов и подкрепа за когато и да е през живота ми от нея. За нея винаги са били приритет мъжете и (не визирам баща ми, той не). Дори когато ни напусна, тя не го сподели нито с мен, нито с брат ми, просто си обра багажа и се изнесе с новия си мъж. Цял живот всичко се е въртяло около нея, как все тя е нещастна, как никой не я разбира и някъде измежду нейния нещастен брак (с баща ни), забрави, че има деца и трябва да се грижи за тях. И те така, аз с годините се научих вече дори да не ми пука и съм доста претръпнала в отношенията си с нея... И все пак винаги съм давала шанс на отношенията ни и съм вярвала, че нещо ще се промени. Уви, хората не се променят.
И само един пресен пример от това, колко са ни здравословни отношенията - До преди 2 месеца бях бременна в 17г.с. когато тя дойде от Русе (с мъжа си разбира се) на гости в София. 3 дни по-късно те заминаха на почивка в Хисаря, а веднага след това аз влязох в болница, защото получих оплаквания се оказа, че съм с пролабирал мехур. Звъннах и да и кажа, че не съм добре и че трябва да и споделя нещо, а нейната първа реакция беше "Що? Да не загуби бебето". Е да, така и стана загубих го, и лежах 4 дни в Майчин дом, а тя дори не си направи труда да дойде да ме види.... И така, нямам представа какво са здравословни отношения майка-дъщеря, но съм сигурна, че някой ден когато аз стана майка, ще съм в пъти по-старателна детето ми да не се чувства така.
Сори за романа, май имах нужда да споделя.

Общи условия

Активация на акаунт