Изтъркаля се и ОСМИ клас, за ваканция настъпи час

Един ден, преди 7 години, се налага да се прибирам с градски транспорт и решавам, че ще ползвам метрото за по-бързо. Качвам се аз на служебния автобус от Бизнес Парка, който върви до метростанцията в Младост 1. Докато пътувам, виждам, че рейсчето минава по нов маршрут, по нов булевард, мисля си как много по-бързо се стига така и т.н.

Стоварва ни автобусът на метроспирката, а аз въобще не отчитам факта, че слизам в подлеза от вход срещуположен на този, който винаги съм ползвала до сега. Не отчитайки този факт, аз лежа на знанието, че трябва да се спусна до перона по стълбита в дясно, защото от там идва влака за центъра. В този час обаче много хора пътуват, една тълпа се изсипва в метростанцията, аз си взимам билетче и чинно с тълпата слизам по стълбите в ляво, защото на там ме повличат бързащите хора.

Слизайки на перона, се сепвам, това не е моята посока, влакът ми идва от съвсем друга страна (чукча не читател, за чукча табели няма). Качвам се бегом обратно при касите, като вече билетчето ми е невалидно, не мога да мина с него от другата страна. Обяснявам на жената на касата, че съм объркала посоката, не съм пътувала и я питам с умолямащ тон, дали не мога да се промуша просто между бариерите и една колона, за да не ми се налага да давам още 1 лв. за билет. Жената  явно ме съжали и вика "минавай". Слизам аз по "правилните" стълби този път, доволна и сядам да чакам.

Идва влакът, качвам се, сядам, вадя си книгата и се започвам да чета. Следващата спирка в посока центъра е "Мусагеница".  Това, което излиза от уредбата във влака обаче е "Следваща спирка Младост 3". Единственото, което ми мина през главата в този момент, беше, че им се е развалила уредбата нещо и подава грешна информация!. Много добре знаех от къде съм се качила, така че няма как, вместо към центъра, това чудо да пътува в обратна посока. Естествено упорито продължих да си седя вътре.

Спирката на Младост 3 изобщо не я отчетох, защото знам, че имам да си пътувам около 10-12 минути и съм потънала в някакви екшъни от книгата. Това добре, но в един момент до  съзнанието ми стига глас "Следваща спирка - Интер Експо Център" и този път се сепвам...плаха мисъл се прокрадва в главата ми - Аз май съм объркала посоките. Става ми леко досадно, че съм такава блейка и си мисля, че ще сляза на Интер Експо (това там е последаната спирка, не е продължено метрото напред. Нужно уточнение за последвалото) и ще се прехвърля във влака в обратната посока.

Слизам аз, гледам няма влак в другата посока, няма и хора от другата страна да чакат, викам си, скоро е минал явно, ще трябва да почакам 5-7 минути. Пак на бегом на горе по стърбите, отивам до касата, купувам  си билет минавам през бариерите като редовен пътник и слизам долу, за да се озова... отново от същата страна, на която бях слязла преди малко и празният отсрещен перон все още е насреща ми. И изпаднах в няколкосекунден ступор...

Почувствах се като в някакъв филм, в който героя се опитва да отиде някъде и на края все на едно и също място се озовава. В същия този момент можех да се кача на един влак и не посмях, защото не бях сигурна в коя посока ще тръгне! (а там, на тази спирка, понеже е последна, не се разминават два влака естествено). Като лудите попитах една жена, дали от тук трябва да се кача в посока центъра (все едно има друго възможно място), кой знае, как съм и се видяла...Да не говорим, че упражнението ми с качването и купуването на нов билет е било абсолютно излишно.