СЕДМИ клас 2019/2020 - Първо класиране - (13.07. - 19.07)

Така е, децата често имат други мотиви, които са емоционални, нелогични и продиктувани от моментно настроение. Аз, например, след 11 клас исках да кандидатсвам в НАТФИЗ, защото ми се видя страхотно да съм на сцена, а родителите ми настояха за право. Безкрайно съм благодарна, че ме спряха с всички сили. Само че преди това им бях обидена няколко години. Ей така, че не стана на мойта.

Според мен, има голяма разлика между техникум по електротехника и такъв по икономика (т.нар сега професионални гимназии). С техникум по електротехника можеш да работиш занаятчия-жичкаджия, с техникум по икономика нищо не можеш да работиш. Отделно че много от техникумите по електротехника после учат ТУ и стават инженери.

За езика, специално за немски, има програми на немски и в ТУ, и в УАСГ, където се учат предмети на немски и издават съвместни дипломи с немски/австрийски университети. Тоест, не е нужно да иде в чужбина, за да има инженерна диплома, призната в Германия/Австрия. Имат входен изпит по немски, но признават и ДаФ с определен езултат, а също мисля и диплома от ЕГ с немски (по спомен). Това като пример, че езикът не е цел, а само средство. За другите езици не знам как стои въпросът.

Попея, в Търговските гимназии се дава основата и на тези деца им е по-лесно след това във висшето образование. И другите се научават - това е безспорно.

Не е нужно да искаш да станеш лингвист, за да се интересуваш от определен чужд език.
Малкият ми син има интерес към един определен език и култура от три години. Писала съм в тази тема, че има едно желание, в тази връзка, което не епроменял през тези години. Сега за първи път ще му се отдаде възможност да се занимава с него и да си удовлетвори интереса. И записа паралелката, която искаше, с най-голямо удоволствие. Без да мисли от сега дали ще ходи да учи или да работи в чугжбина с този език. Просто му харесва и толкоз. Без да се интересува от резултати ДЗИ и балове на останалите му съученици. Има много високи, има и ниски /за мен, лично, това е най-добрият вариант на клас, естествена разнородна среда/.
Големият син пък искаше да учи история, интересна му беше, харесваше и литературата. Записа си хуманитарен профил, въпреки, че имаше бал за всичко друго в областта. Също записа паралелката, без на тази възраст сам да си прави илюзии, че може и знае след пет години и още по-натам какво ще учи и/или работи.

Обяснението на профили и учебни планове е предоставяне на информация. Това е задължение на родителя.
Вмешателство, при това грубо и погрешно, е родителят да направи избора сам, да заяви желанията, без да се съобрази с изразените такива от детето, които се отличават от неговите. Да, има такива случаи не малко, при това. За мен това е поведение - табу, като родител.

Във връзка с горното, написано от мен, това е невярно или поне не важи за всяко дете. За мен не важи дори за повечето деца. Нито дава правота по необорима презумпция в решението на родителя по този въпрос. Светът е пълен и с родители, които трепят комплекс на гърба на децата си, с неинформирани родители, със следващи мода родители и т.н.
Много често "споровете" са за места, които не са кой-знае колко различни, освен това.

Имам познати с икономически техникум, които работят в счетоводни къщи точно със средното си образование, висшето им не е  икономическо.
С икономическите техникуми /гимназии - без значение поредната форма на изказ/ също много ученици си доучват в икономически ВУЗ-ове.

Шарен е светът.
Лично аз се старая по тази причина да бягам от обобщения.

Аз тук не съм съгласна. Ако човек иска да се занимава с икономика/счетоводство/бизнес, знанията от средното са много по-практически и по-полезни в практиката от тези в икон. университети.
Въпросът е, че масово децата не знаят какво искат да правят в живота и затова  - хайде в езикова, да има време да мислят.

Не мисля, че и без търговска гимназия на някого му е трудно в ик. ВУЗ. Може да ти е лесно и по-лесно, по мое мнение. И после, след УНСС, накъде?

Светкавица, твоят пример е от ЧУ. Изрично съм написала, че не важи за АК и други ЧУ.

По отношение на икономическите гимназии не съм съгласна , че са ненужни. Завършила съм НФСГ, изключително силен клас бяхме. Половината завършиха УНСС, но другата половина се реализираха във всякакви области медицина, журналистика, инженерни специалности. А хайде сега си представете един такъв човек дали, развивайки се в кариерата си няма да му е полезно да може да прочете един баланс, да знае как се случват нещата по отношение на финансови показатели. Там, както съм учила в УНСС не ми се е случило, даваха много сериозна подготовка, до трети курс нищо ново не научих в УНСС.

Навремето исках да уча в МГ, но майка ми настоя за средно специално икономика. Причината беше, че не се знаело дали ще могат да ме издържат да уча висше и съответно да имам поне средно специално.
В последствие записах ТУ в София, а петте години в икономиката бяха напълно пропилени за мен. Така и не ми хареса нищо свързано с икономиката, както и не си паснахме с останалите деца, единствено с децата с които идвахме от предишна математическа паралелка продължихме да поддържаме връзка. Единствената полза от петте ми години там беше, че бях абсолютно и напълно убедена, че няма да уча в УНСС. А да, мога да пиша и по десетопръстният метод по БДС
Затова и в момента съм в потрес как на 4-то място в списъка на Ваня се мъдри паралелка от НФСГ и шанса да стигне до там не е малък, но тя настоя и се съобразих с нея и я писах на тази позиция. Математическите са на последно място както и природните. На първо място са интериорен дизайн и езикови паралелки. Моята подредба би била съвсем различна, но не съм никак убедана, че е осъзната тази подредба и от страна на детето. Точно седмица преди това отказваше всякакви финансови паралелки изобщо да се пишат, но коментарите на таткото при реденето на желанията и повлияха.

И аз не съм.
Сред най-добрите ни счетоводители, поне на местата, на които аз съм работила, а те не са малко и са разнородни, най-добрите са били именно тези, с ИТ /икономически техникум/ "СК".
Професорката нещо се е надхвърлила. Често се среща. Човещинка.

Didia, аз съм в обратната позиция.Дъщеря ми от години мечтае за 2АЕГ, подготовката и беше много добра( или поне достатъчна за там), побъркахме се цялото семейство, цяла година ни е спряла да учи(и аз със нея).На ПИ изкара супер резултати и накрая бал 360.Толкова се гордея с нея, за упоритоста и ,за характера който прояви и ще я подкрепям докрая макар да знам че шансовете и са.........За мен най важното е да сме до тях и да усещат нашата подкрепа , те сами трябва да изберат.Нека всяко дете учи това което ще го накара да е щастливо само тогава има смисъл само тогава и ние ще сме щастливи , нали се борим за техните усмивки.Успех на всички ДЕЦА.

Е, това са много силни думи да си се провалил като родител. Самостоятелно мислещ на 13-14 г., едва запознал се с природни науки и един-два нови езика... Хората на 40+ взимат решение за тотален обрат в кариерата. Малко подценяваме житейския опит на родителите и способността им да преценят по-трезво и разумно от детето.

Няколко човека ми отговориха на риторичния въпрос какво значи да е важен езика на някой.
Пък съм казала същото отдолу.
И аз мисля, че езикова се избира, за да решиш какъв искаш да станеш после. (е сигурно има деца, които искат да се занимават с език заради езика). А тезата ми е, че родители/деца има какво да се чудят.

Проблемът в последната дискусионна тема идва от това, че всеки смята собствения си опит за еталон.

Животът е шарен, не глобализирайте.

Ако ви кажа мнението на брат ми за всички ЕГ, ще ме замеряте с камъни.
И двамата със съпруга ми сме завършили техникуми (от жичкаджийските). И двамата после завършихме Право и се реализирахме с това много успешно години наред. И двамата в момента не искаме повече да се занимаваме с юридическа работа и сменяме попрището.

Животът е непредвидим и хич не се вълнува на кого не му харесват икономическите профили и кой смята, че с това или онова ще се реализира по-добре.

А и какво значи "по-добре"? За мен мен мечта е да отворя бар на плажа и да се преместя на морето, но за друг работата в институциите на ЕС може да е върхът.

                   И каква е трагедията от това??? Стига детето да завърши успешно независимо от мотива - емоционален,моментно настроение или нелогичен /за родителите/ и да се чувства спокойно и уверено в средата ,която е избрало ! Бъдещето на детето зависи от личния му избор ,но не на гимназия ,а на следващия етап - университет! Или и при избора на следващ етап отново ще търсим колко са нелогични решенията на порастналите ни вече пълнолетни деца? За собствените си деца бях решила - право и хич дори не се интересувах какво искат те.Голямата ме послуша и влезе без проблем от раз,но чух в един момент "може би не е това силата ми".Сега е успешен юрист,но ..... имаше известен момент на колебание.Малката си направи това,което искаше.Вече писах,че правеше всичко възможно на приемните изпити да я изгонят квесторите,защото си "губела времето".Дори не предполагах,че си е пуснала документи на място,което изобщо не влизаше в моите стратегически планове.За мен решението и беше емоционално,необмислено и какво ли не още,но......реализацията и в живота ме опроверга.Няма конкурс ,на който да се е явила и да не го е спечелила,отстоява мнение самостоятелно и ..... често ми напомня ,че не е 4-годишна,защото аз все още се опитвам /съзнателно или не/ да чертая стратегически,логични перспективи!
                   Така,че вярвайте на децата си.На мен ми отне много време да осмисля ,че грижата ми в някои моменти ги ограничава,че рано или късно те взимат живота си в свои ръце и ние пак ще се вълнуваме,но не трябва да им отнемаме емоционалните и необмислени ,но самостоятелни,техни решения.