Защо той не иска да подпишем?

Да, тя най-накрая се решила на нещо повече, и тук гракнаха срещу нея, сякаш ще се омъжва за брат им или сина им.

За побутването - това са ми наблюденията от познати и непознати. На една приятелка мъжът й не искаше брак, тя забременя, той пак се ослушваше, тя намеква, натвърдва, чак роднина говори с него, докато го убедят. И сега са си много хармонично семейство. Други пък не са. Няма гаранция за тези неща в живота.

Чак роднини да увещават мъжа да се жени, е върховна тъпотия и идиотия за мен. Голяма хармония!
Като има бебе без брак, да не би да пропадне небето?!
Подобни изтерзани и напънати житейски драми ми предизвикват позиви за повръщане. Силни.

Само не повръщай в темата!
Исках да кажа, че и най- романтичното предложение за брак и приказна сватба не предпазват от грозен развод, нито че побутнат брак значи непременно нещастен живот.

Човек винаги има време да покаже всичките си "качества", но със сигурност един "побутнат брак" не е най-добрият старт в брака.

Сакън! Дано брат ми не доведе такава снаха.

Много зависи колко точно е побутнат брака. На някои им трябва съвсем леко побудтване, а на други - силен шут в д-то. За първото съм ОК, но стигне ли се едва ли не до насилствено женене заради това, че другия го искал - по-добре не!
А това пък роднините да ходят и да убеждават мъжа, че трябва да се ожени за дъщеря им е пълна излагация. Аз, ако съм на момичето не бих го позволила, защото това си е живо унижение за нея.

А защо изобщо трябва да е побутнат? Това ми напомня на патриархалните времена, когато жените не могат да си кажат направо, затова се опитват по обиколни пътища да "побутват". А после искали да са равноправни - как да стане тая работа като сами се набутват с побутваници?

Не знам защо, Андариел, ама съм забелязала, че тези с обиколните пътища и побутванията по-добре си уреждат живота.

За страничен наблюдател може и така да изглежда, но те си знаят каква цена плащат.

За мен, е нормално жената да иска детето й, а и тя, да са максимално защитени, особено когато са най- уязвими.
В началните години след раждането.
Законът дава тази защита, както и някои други защити за лоши дни.
За хубавите защита не е нужна.

Затова не мога да разбера жените, които се дърпат от брак /те, всъщност, както гледам и тук, се броят на пръсти/ или по- скоро, се съгласяват да забременеят и родят без брак.

На мъжете им е по- изгодно, разбира се, да се кара на "права вяра".

За мен правилното побутване е един сериозен разговор между двамата, в който всяка една от страните да си каже какво точно иска, очаква и може да предложи. И до там! Мрънкане, дундосване, хващане на букета на всяка сватба, реване при виждане на всяка булка и умиление на всеки филм, в който има предложение са пресиране, а не побутване и са пълен абсурд според моите разбирания.
Имах приятелка, която събра към 15 букета някъде /не помня точната бройка/ от сватби. Ревеше, като луда на всяко подписване и т.н. И кво - нищо. Остана си с колекцията букети.

Имам достатъчно висока самооценка, за да ми е под достойнството да побутвам изрично някого за подобно нещо.
Тези неща не стават насила.
Няма нищо по-хубаво, когато желанието за нещо в една връзка идва от двамата партньора едновременно.

Каква защита е бракът? Ако един мъж иска да си тръгне, ще го направи, ако ще жена му да е родила и пет наведнъж. Ще зареже и деца, и дом, без да му мигне окото дори.
Не случайно четем постоянно теми как мъжлето не я харесвало повече след бременността и подобни драми, които се случват точно, защото някой от тях не е бил готов нито за брак, нито за дете. Но другият е бил упорит в побутването.

Вторият ми съпруг категорично заяви още в началото, че не иска да се жени. За него брака нямал стойност, а сватбите били пълна глупост. Съгласих се с него. И въпреки това само веднъж му казах, че като всяка жена и аз бих се радвала да се омъжа, нищо че ще ми е за втори път. Това беше единствения ни разговор на тази тема.
Обаче отидохме на една сватба - аз бях вече бременна в 6-ти месец. Когато дойде момента за букета, аз отказах да отида, защото бях бременна, на високи точкета - беше ме страх мераклийките за женене да не ме бутнат, докато се борят за букета. Булката, обаче настоя и аз застанах встрани, колкото да й угодя. Както си стоях и си блеех към нашата маса, букета ме цапардоса по главата и падна на земята. Аз много се смях тогава, но ММ го прие, като знак и след седмица ми предложи. Когато малката стана на 2 годинки тя и сина ми ни бяха шафери на скромната сватба от 35 човека. След сватбата много пъти е казвал, че не съжалява и че наистина е започнал да се чувства по-различно след сватбата, което му харесвало.
Та за ей такива побутвания говоря, а не да заключиш мъжа в една стая на хляб и вода, докато не се съгласи /това в кръга на шегата разбира се /

Разговорът си е нещо нормално, но всякакви опити за увещаване, склоняване, убеждаване, посредници биха ми дошли повече.

Малко се забавих с отговора си , но все пак смятам, че всеки си има ангажименти и не виси по цял ден във форумите. Отне ми малко време да прочета всички мнения, не очаквах да има толкова интерес по темата, но за пореден път виждам маса хейтъри, особено Галинор. Не знам коя си ти , че да ме съдиш за кого ще се омъжвам???С приятеля ми сме заедно от много време, като се събрахме и двамата бяхме студенти и сме карали много бедни периоди заедно, едва по-късно той започна по-стабилна работа така да се изразя и изобщо не съм с него, заради парите пф........ Но какво ли да обяснявам ти си си изградила някакви впечатления изчитайки нещата , които съм писала преди. Явно във форуми е грешка да се пише за такива лични и емоционални теми за пореден път се убеждавам...А това как се развивам аз си е изцяло моя работа дали съм певица, продавачка или безработна, не е това темата, темата е за съвсем друго нещо...
Иначе с него разговаряхме пак, стана въпрос, защото аз съм много откровена с него по принцип и не обичам да задържам емоциите си, особено за такива важни неща. Не е така , че не ми стиска да говоря, напротив. Той също не прескочи темата в друга. Каза ми , че ме обича и че щом аз го искам толкова силно, ще го направим, но просто няма да е сега, поради финансови причини няма в детайли да обяснявам.Освен това аз не искам голяма сватба със всичките и патаклами, както някой се изрази , че явно е останал с впечатление , че искам, не.... Даже не искам сватба, просто да се подпишем, най-близките да присъстват и после да се почерпим и това е...
Благодаря на тези, които все пак ме подкрепиха, бъдете щастливи!