Публикувана: 22 септ. 2006, 21:30 ч.
Последно мнение: 14 окт. 2006, 14:38 ч.

Идеята за интеграцията - не пропуснахме ли нещо?

11 057
121
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са предложенията на участниците във форума за подготовката на децата за интеграция в училище?
Какви са притесненията на участниците относно обсъждането на проблемите с интегрирането на децата в рамките на форума?
Какви предложения за действия в обществото се появяват в дискусията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са предложенията на участниците във форума за подготовката на децата за интеграция в училище?
  
  Участниците предлагат различни методи за подготовка на децата за интеграция в училище. Едно предложение е да се започне интеграцията от хората около нас, като бабите, съседите и другите родители в детската градина. Предлага се да се образоват тези хора относно факта, че децата с увреждания не са заразени и да им се обясни търпеливо, че те не са виновни за състоянието си. Освен това се обсъжда идеята за споделяне на проблемите с други родители чрез форума, който има над 20 хиляди регистрирани майки и бащи, с цел да се образоват другите родители относно предизвикателствата, пред които са изправени.
- Какви са притесненията на участниците относно обсъждането на проблемите с интегрирането на децата в рамките на форума?
  
  Участниците изразяват загриженост относно потенциалните реакции от страна на другите, когато се обсъждат проблемите с интеграцията на децата. Те се притесняват от възможните негативни реакции като съжаление, страх, неприязън, погнуса и неразбиране. Освен това те имат съмнения дали техните проблеми ще бъдат разбрани и приети от другите участници във форума.
- Какви предложения за действия в обществото се появяват в дискусията?
  
  Участниците предлагат различни начини за действие в обществото, за да се подобри интеграцията на децата с увреждания. Едно от предложенията е създаването на групи за разходка, където майките на деца с увреждания и разбиращи проблема майки да се срещат и да създават приятелска атмосфера. Също така, се предлага участие в други форуми, където проблемите могат да бъдат споделени и въпроси относно интеграцията на децата могат да бъдат обсъдени.
- Как можем да помогнем на децата с увреждания да се включат по-добре в обществото?
- Как може да се организира информационна кампания за деца с увреждания?

22 септ. 2006, 21:30 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 488

От няколко дни си мисля нещо - проекта за лекции по училищата засега не го одобриха.
Но дали това е правилния начин да подготвим децата за идеите си?

Според мен интеграцията започва от хората около нас. От бабите, съседите и другите майки в градинката. Ако успеем да ги убедим, че децата ни не са заразни... Ако обясняваме търпеливо, че детето не е виновно, че е такова...
Наско беше на люлките преди няколко дни... Едно момиченце го пита как се казва... Отговарям вместо него. Той й се усмихва. Тя пита нещо друго. Той не може да отговори. Обяснявам й, че той още не се е научил да говори. Пита ме на колко години е. Оказва се, че той е по-голям от нея... а тя изглежда такава бърборана... Казвам й, че когато е бил бебе, е бил болничък и не се е научил, а сега се учи... Тя го приема спокойно и казва "Вече не е бебе" и продължава да му бърбори разни неща, а той да й се усмихва...

Преди малко попаднах на тема за детските градини в клюкарника и рекох да използвам момента да споделя нашите проблеми и трудностите при даване на децата на градина. Прищрака ми в главата - ние пропускаме форума!
Затворили сме се в нашия си подфорум. Когато си споделяме болките, е по-добре, че сме се затворили... Но може би е разумно да излезем от форума и да споделим проблемите си навън? Нали това са мамите, които възпитават другите деца, онези, с които утре ще растат нашите? Няма ли да ни разберат по-добре, ако им обясним?
Сред четящите има журналисти, детски учителки, лекари...
Все някаква полза ще има.
Пари за реклами по ТВ нямаме. Но имаме форума, с над 20 хиляди регистрирани мами и татковци - нека се опитаме да им обясним. Все някой ще ни разбере.

# 1 22 септ. 2006, 22:10 ч.

Мнения: 2 543

Кате, съвсем права си. И аз съм си мислела за това. Какво да направим? Да пуснем нарочна тема или? Как си го представяш ти?
Аз, да си призная, веднъж много се разстроих четейки една тема за подфорумите, в които се влиза рядко. Всяка втора от пишещите споменаваше нашия форум. Това е и една от причините да съм леко притеснена как биха се отнесли. Дали няма да решат, че им завираме в очите нещо, от което те умишлено странят? Вероятно е глупаво да разсъждавам така, но... Embarassed

# 2 22 септ. 2006, 22:18 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 488

Не толкова нарочна тема, колкото да не си мълчим.
В нашия подфорум се влиза рядко, защото тук нищо не пише за сватбата на Азис, за аналния секс или за силикона на фолк-певиците... Ако нямат деца с увреждане, хората не влизат тук.
Но това не значи, че не биха ни разбрали.
Те са майки като нас.
И ако с някое от децата им се случи нещо, те ще се тревожат и ще се борят също като нас.
Винаги има някой, дето ще се нацупи... но това не бива да ни спира.

# 3 22 септ. 2006, 22:28 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 148

Много пъти съм си мислила за това, но като погледна навън, деца които не приемат нашите са единици. Деца хулиганчета. С едно дете аз имах проблем и мисля, че все още го имам, но това дете има проблем то да се интегрира. Дете с тежко детство . Родители разведени и не му обръщат внимание. То дни наред е само и с подигравките си избива комплекси. Дори беше бил моето, а разликата в годините им е 10.

# 4 22 септ. 2006, 22:29 ч.

Мнения: 3 914

Помните ли това:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121689.0

Вярно заглавието беше объркващо ,но темата така и не беше разбрана ,после авторката я прехвърли тук ,коментираше се 2 дни и до там.Е ,ще задам риторичен въпрос: Този път ,ще се разберем ли и въобще някой ще ни разбере ли?

# 5 22 септ. 2006, 22:29 ч.

Мнения: 2 543

Работата е там, че и аз нямам чак толкова време да се влючвам и в другите форуми, освен в този, където пък някак си се чувствам длъжна да прочета всичко и ако нещо знам, да си кажа. Blush

Пиша в останалите подфоруми, ако ми остане някакво време, ако темата ме заинтригува още със заглавието си или ако някой не ме насочи нарочно натам. Но пък защо да не се опитаме да поговорим с всички на някои основни теми, които ни вълнуват? Може да се окаже, че не е толкова лоша идея. Знам ли... Thinking

# 6 22 септ. 2006, 22:34 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 488

В Клюкарника има една тема 'Спешно ми трябват заешки ушички, ще се снимам в Плейбой" - оказва се, че става дума за благотворителен коледен базар.... но така лови повече читатели...

Децата приемат специалните деца - но малко по-късно възрастните им пообъркват представите. Затова си мисля, че трябва да се почне от майките.

# 7 22 септ. 2006, 22:35 ч.

Мнения: 3 914

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121689.0
нещо не ми излезе линка преди малко ето го сега

# 8 22 септ. 2006, 22:36 ч.

София
Мнения: 10 278

Аз ще ви споделя от какво се притеснявам,когато обсъждам проблемите с интеграцията на нашите деца .Много родители на деца без проблеми,когато разберат примерно,че Буби е с клапа,че е оперирана съвсем мъничка-на два месеца,започват да ме съжаляват-и мен,и детето.Разбирам,че повечето от тях го правят,защото си мислят,че така ми помагат и ме успокояват.Обаче вече не издържам да ми казват "горкото дете,какво ли е преживяло,ами вие,аз не бих издържала".Такива думи някак ме задушават и затова избягвам да обсъждам проблемите ни с доста хора.Зная,че не съм права,но така ги чувствам нещата.

# 9 22 септ. 2006, 22:46 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 148

А firebird добре че ми обърна внимание каква е темата. Аз чаках някакво съобщение за тази тема. Ако е същото това са майки от форумите, които събират пари за домовете с увредени деца. Една от ентусиастките я познавам и знам колко много прави. Тя дори миналата година накара племеницата ми да даде от нейните работи -любителски за коледния базар. Сега подсетих пламеницата ми тези дни, че наближава Коледа.

# 10 22 септ. 2006, 22:52 ч.

Мнения: 313

От една страна ни съжаляват...от друга страна хората ги е страх. Има една стара приказка "Когато мечката играе у съседите..." - не че е вярна в случая с нашите деца, но хората така възприемат нещата. Като се правят, че не забелязват, и коментират зад гърба, ни успяват да си внушат, че такива неща се случат само на "онези"...и така преборват страха си.
Ако се опитаме да включим проблема в ежедневието им ей така, м/у другото, ще бъде посрещнато със смесица от съжаление, уплах и неприязън. Да не казвам ужас и погнуса, въпреки че ще има и такива реакции.
Колкото и да ни се иска, няма го мисленето, което може да приеме едно хронично увреждане или заболяване нормално. Твърде дълго хората с проблемите на децата ни са живели out of sight, out of mind.

Разбира се, това е мое лично мнение...но някак си ми се струва, че съм много близо до истината

# 11 22 септ. 2006, 23:03 ч.

Мнения: 2 543

Какво да ви кажа, аз не съм сигурна, че мога в собственото си семейство да променя мисленето на хората в тази посока. Ето, днес например се разхождахме със сестра ми, която ми е на гости, и на площад "Славейков" минаха тумба цигани, единият от които беше в някаква особена и разнебитена инвалидна количка. Сестра ми извърна поглед и каза нещо от сорта на"Ох, не мога да гледам такива неща, много ми става гадно" без да си дава сметка, че на нейния племенник много хора ще погледнат по същия начин. Вероятно в семейството ми вече ще гледат по различен начин на глухите деца и възрастни, но на тези с другите увреждания...Не знам. Това е въпрос на светоусещане, което ние, в България, явно трудно възприемаме. Tired

# 12 22 септ. 2006, 23:16 ч.

Мнения: 2 232

Много добре си го рекла/написала в темата...
На мен примерно би ми било интересно да науча какво е мнението на майките в другите форуми , ако в групата на детето им се появи дете с увреждане?Мен колкото ме притеснява (за вбъдеще) поведението на учителите/лелките, толкова и на родителите даже в един момент повече на родителите, защото от тяхното поведение зависи как ще се държат останалите деца с нашите...
Честно да си призная аз още не намирам смелост спокойно да си разправям за проблема....но това е дълга тема.
Преди, когато бях от другата страна(нямах дете с увреждане) съм влизала няколко пъти тук.Четях и ревях, болеше ме главата, бях и бременна с второто.Мъжът ми, ми забраняваше да чета такива работи и да се разстройвам, а ето, че не след дълго се озовах и аз при вас, да го нареча -ирония на съдбата примерно.Сега почти не пиша в другите форуми, ако нещо много не ме интересува, понякога чета.....Та мисълта ми е , че никой не е застрахован от нищо, но в повечето случаи трябва да ти се случи та да го разбереш(говоря от личен опит).

# 13 22 септ. 2006, 23:19 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 488

Цитат на: Viki i mama в пт, 22 сеп 2006, 22:35

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121689.0
нещо не ми излезе линка преди малко ето го сега

Да, тази тема не беше разбрана, но мисля, че авторката просто не си е казала ясно тезата.
Ако беше почнала с това, което обясни по-късно, щяха да я разберат правилно.

Цитат на: Валенцето в пт, 22 сеп 2006, 22:36

Да, много често става така. Но се опитвай да им казваш, че Буби е дете като всички и има нужда от игра с деца. Тези хора не го казват от лошо, те просто си мислят, че така те успокояват. Казвай им направо, че и те биха направили същото за детенцето си.

Цитат на: dorothy в пт, 22 сеп 2006, 22:46

Да, това е темата, макар че в случая прекалено плейбойското заглавие ме караше да я заобикалям няколко дни, трябва да има мярка в интересните заглавия. Mr. Green

# 14 22 септ. 2006, 23:21 ч.

Мнения: 581

Мисля, че всичко започва от майките, които гледат болни дечица. Ако те самите не изпитват притеснение това някой да ги погледне по различно, или със съжаление или желание да им се помогне, а се затаврят и затварят все повече до никъде няма да се стигне. Просто трябва да се наложите в обществото, защото децата ви са част от него, а не да ги държите затворени. В училището в което работя имаме и инвалид. Тя е една от най - добрите ни художнички. Никой не я гледа странно. А дори и да я погледне по особено - какво от това, всякакви хора под слънцето. Мисля, че всеки човек е лесно раним и явно поради тази причина предпочитаме да капсуловаме болката си. От страх някой да не бръкне в раната, от страх някой да не я разчовърка...Все си мисля, че ако родителя е приел положението такова каквото е няма да има тревоги относно излизането от тази капсулация. А хората...хората сме различни. Говоря по принцип. Едни гледат със страх, други с разбиране, трети със съпричастност, четвърти с погнуса, пети със съжаление, шести със отвращение ако щете...НО в крайна сметка мили родители гледащи болни дечица, вие сте силни и смели хора, на които искрено се възхищавам и вярвам че целия този процес на интеграция зависи само и единствено от вас. Помнете това и не губете и частица от силата, която носите в себе си. bouquet

Препоръчани теми

ВУРДЕКС ??? при деца с ВУР

Детски уролог

Уродинамика

Застой на урина в пиелоните

Причина:

Причина: