много изнервен...

Явно не мислиш достатъчно, щом продължава да се държи така с теб.

Опитай се при следващото избухване да запазиш самообладание, не реви,  не показвай слабост. Той се държи така ,защото знае,че ти се огъваш. Просто покажи пълен игнор, никакво зачитане и реакция.....може пък да го объркаш.

Ти не работиш ли, изцяло ли си финансово зависима от него?

Съгласна. Аз даже бих запазила самообладание и с безразлична физиономия бих му казала: Още веднъж ми повишаваш тон и заминаваш по направление. И ако мислиш, че бременност, дете или нещо ще ме накара да търпя неуважение, сериозно си се объркал.
Ще се изненадаш колко се стъписват от безразлична категоричност. После си сипи една чаша вино/или сокче ако смяташ, че не е редно вино, пусни си Нетфликса и му бий игнора. И така, докато не разбере, че е настъпил правата лопата.

Ейй, най после някой вдяна от съвети в тоя форум. Браво.

Хах, няма въобще да го трогна особено когато е прав, чувствата нямат никакво значение.Той винаги е прав и никога не бърка. Последно той наистина беше прав но държанието му беше кофти, но няма оправия и това е. Имам чувството че сме мн далече един от друг. Не тряба да съм толкова чувствителна, а да мисля с главата си

Недей, че ако започнеш да мислиш с главата си, ще вземеш да го изриташ.

Не че той е прав, ами ти е вкарал мухата, че ти все си в грешка.

Сигурно съм в грешка, обърквам се вече и аз мъчно ми е но...

До голяма степен виждам предишното ми аз у теб. Колко е голямо детето? Защото моя бивш мъж с порастването на децата още повече се изнервяше и викаше и по тях. Аз бях буфер. Нях зле с нервите, бях на денксит накрая и всяка вечер пиех и то доста, защото това ме успокояваше. Докато в един момент вече се чуствах на предела. Все аз да съм виновна, само викове, караници, където и да сме, каквото и да правим все нещо се появяваше дето да му развали настроението и той да вика или нервничи. Говорих обвснявах, уж разбрал няма вече и айде пак. Даже съседите ни обсъждаха. Развика се, разтрепери ме, после извинявай, ма дрвме ми, че се извиняваш като аз съм с развалено настроение и сдухана. Или изкарваше известно време с образцово поведение и накрая избубваше със страшна сила, защото то си е характер. Молих го да отиде на психолог каза, че аз съм луда и аз да ходя.
Да бвх луда, че стоях толкова време. Сега съм щастливо разведена и имам нов партньор. Щастлива съм, спокойна, усмихната, не знам как съм живяла преди в този ад.
Не казвам да се разведете, защото вие знаете точната ситуация, но и години живот в мъки не си е работа.

Ето, това е най-краткото описание. Струва ли си? Губиш си самочувствието, самоуважението, трепериш като наритано куче. И за какво? Детенцето поне не осъзнава сега какво става, но много скоро ще започне за разбира.

Не го оправдавай, момиче. Това е класически случай на насилник.
И аз съм избухлива, нервна, темпераментна. Това не е оправдание да крещя по хората, особено по човекът до мен. За мен "Такъв ми е/му/ѝ е характера." е оправдание до към 22-23 години. След това човек, стига да иска и да е достатъчно разумен и зрял, може да промени себе си, да се надгражда, да премахва от характера си това, което е токсично. След една възраст, такива реплики са знак, че човекът си харесва да е токсичен и гад, и е неспасяем случай. От такива хора страня и никак не им намирам оправдания.
И не, това НЕ Е добър човек.

Въпросът "Ти отговаряш ли ми?" означава за мен две неща
1. На този човек въобще не му пука за човека насреща. Той не го уважава, не приема неговата гледна точка, дори и не приема, че той има право на мнение.
2. Човекът, който го казва е незрял и не може да води нормален разговор.

Оттам нататък е реакцията ти. Ако ти позволиш това да се случва, ако не реагираш навреме, означава, че го одобряваш.
Много причини може да има за такова одобрение. От свикване с такъв тип отношение, грешна среда(пълна с други хора, които са/ приемат токсичното) до дефицити в самият приемащ-ниско самочувствие, авто-омраза, липса на алтернатива. Ще се учудиш колко хора са така и не осъзнават, че всъщност нещо в самите тях или средата им ги кара да приемат неща, които не биха в противен случай.

Моят съвет е да не чакаш до първият шамар. Това, което ти се случва в момента не е хубаво. Имаш ли алтернатива- къде да идеш, близки, които да помогнат, опитай да се отдръпнеш, за да покажеш че няма да търпиш.
Ако нямаш, търси работа, начин да имаш възможност, ако се стигне до там, да бягаш.
Насилниците рядко започват със физическо насилие. Избухванията и обидите при скандали, които те сами предизвикват, са едни от първите признаци. Имай едно наум.

Как да водиш конструктивен диалог с някого, който смята, че твоето мнение е без значение и няма даже смисъл да го казваш! Толкова много по-ниско от него си, че трябва само той да говори, а ти да слушаш и да изпълняваш. Пък после може да ти купи нещо за награда.

Много хубав пост на Хетера, живяла съм и аз с подобен човек, а и твоят мъж е същият. Наистина е до характер и ако ще на главата си да стоиш по цял ден да му угодиш, пак ще намери за какво да крещи, натяква, мърмори, ще прави забележки и фасони и така - до края на света.

При такива хора просто се трупа вътрешно напрежение и една смътна неудовлетвореност, които периодично трябва да избиват под формата на скандал, може и побой. Колкото по-грандиозен е скандалът, толкова повече време ще измине, докато ги напъне да избухнат пак. Край тях винаги е натегнато и напрежението направо осезаемо се усеща. Всички наоколо им (вкл. жена, деца, родители) трябва да ходят на пръсти, да мълчат, да се крият по стаите, обаче когато е назрял моментът за скандала, това не помага, защото той ходи и ги измъква от скривалищата им да им крещи.

Промяна ще има - към по-лошо. Ако като по-млад само е правел злъчни забележки, като поостарее, ще почне да крещи и да бие.

Случила си на лош човек, с когото живота ти ще бъде кошмар. Ще те смачка до неузнаваемост, ще ти насади комплекси за да те държи в подчинение. Може да чуеш, че си тъпа, грозна, дебела, за нищо не ставаш, че друг няма да те погледне и още и още, много за изобретателни в обидите такива хора и умеят да хапят до кръв.

Аз така не мога да живея, моят характер не е изобщо мек и податлив, инат съм голям, правя напук и ако някой се опита да ми каже какво да правя, аз правя точно обратното. С такъв човек няма как да се сработя, там трябват качества, които аз не притежавам. Ти ако виждаш ползи за себе си и ако можеш да изтърпиш така да ти мине живота - твоя работа.

Голям ферман написах, но така ми напомни един човек от моето детство ... върна ме сто години назад и не по хубав начин.

Мноооого благодаря на всички за коментарите и съветите. Даа все за нещо мърмори. Опитах и аз да се държа като него, но по-зле става. Някой път е наистина страхотен, споделя ме си, говорим, разбира ме се всичко е прекрасно, знам че му пука за мен, но друг път какво му сатва не знам. Имам наистина вътрешно напрежение. На всеки се случва да викне, опитвам се да бъда разбрана жена но... мен кой ще разбере. Имам нужда от топлинка и мила дума