Не виждам причина никой да те напада, спокойно. Човек трябва да е психопат за да не му се отрази поне нещо - на кого болните и умрелите, на кого загубените доходи и сигурност, на кого спорта и социализацията. Всичко се обърна наопаки, нищо че някои тука водят отчет от колко време са отворени дискотеките.
- Публикувана: 28 фев. 2021, 20:19 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2021, 21:30 ч.
COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 7
Да, на мен ми идва вповече, защото зная какво е да трепериш за най-близките си, разбирайки, че не просто са се заразили, а са вече болни и само да се чуваш с тях по телефона по няколко пъти на ден и най-важното нещо е да чуваш как диша и дали има сили да говори. Паник атаки от заседяване е по-малкото зло от безсъние, защото времето се влачи цяла нощ и като набереш номера му всяка секунда ти се струва час, а мислите ти препускат "хайде, вдигни телефона, какво се случва, добре ли си" и най-ужасният страх е, че няма да вдигне телефона. Да, може да подценява твоето страдание, но какво да ти кажа, страхът за близките е ужасен, защото безпомощността е всепоглъщаща. И не искаш да затваряш, защото докато говорите, значи всичко е добре, а когато затвориш вече ти се иска отново да набереш, за да не се е случило нещо лошо за изтеклите двайсет секунди. Паник атака от страх за близките и живееш между две обаждания, а нощта е най-страшна, защото ти се иска да се обадиш, а не смееш и само гледаш тъпия часовник и всички възможно филми по телевизията, за да мине нощта и да дойде сутринта, за да му чуеш гласа. И се молиш на Господ, късмета, вселената, извънземните и всичко, каквото се сетиш близкитети да оздравеят.
Част от хората тук изключително грозно подценявате и омаловажавате всичко, което не е свързано с ковид, масова ваксинация и вашата лична гледна точка. Отвратена съм!
Все едно да се оплачеш, че са ти диагностицирали рак, пък отсреща да ти обяснят, че нищо ти няма защото на тях са им открили голяма миома. Всеки смята своето нещастие за най-голямо и си го страда и да сравняваш на кого му е по-зле, няма смисъл, а само е обидно.
Сега следва един много откровен пост, който ако сметнат за спам, нека бъде изтрит от модератори...
Аз без срам си признавам, че в момента се боря с психически проблеми от дългото заседяване, хоумофисът и всичко, което се случи. Не съм си поставила тази диагноза сама, постави ми я специалист, държа да отбележа. Защото в някакъв момент си си за специалист и не е "ама то минава".
С риск да бъда замеряна с виртуални камъни, искам да призная, че когато изпаднеш в паник атака или пристъп на хипохондрия, не мислиш за никого, буквално за никого - нито за майка и баща, нито за мъж, нито пък кой бил починал. Единственото ти желание е или това да мине, или да умреш. После си викаш - какво пък, поревах си, ще ми мине, ще се стегна, сещате се, хората войни са преживели. Ама на следващия ден не минава. Викаш си, че е от лошото време, че в работа те тормозят, че екипът ти не те слуша, ама не минава. И така осъзнаваш, че май не е нещо безобидно, щото спираш да си ефективен, не ти се ходи в офиса, а у.
После отиваш на терапевт, при който сте не един и двама, ами сте опашка - всичките, със същото. Всичките - хора като мен, млади, работещи, уж нормални бе, нищо ни няма на пръв поглед. Гледаме се като плъхове в тръстика, разминаваме се, ама почваме да споделяме. Никой от нас не изглежда луд, слаб, кекав, има мениджъри на големи компании даже, хора, дето държат други хора за топките, ама като споделяме - и ей на, тука според форума сме някакви глезльовци. Орда идиоти, дето не им пука за умрелите, ами се тръшкат за себе си. И ходят по някакви си терапевти да плачкат и да ни дундуркат. Мерси за определението, ама аз си знам с какво се боря в тая глава.
И, да, много ми се иска да не минавам през това, а да гледам надменно и да викам - ама, к'ви сте вие беее, слабациии, коравосърдечни к***лета. Ма не мога.
Отново казвам, ще разбера, ако това бъде изтрито. А сега сте спокойни да ме нападнете и изядете с парцалите.
Аз без срам си признавам, че в момента се боря с психически проблеми от дългото заседяване, хоумофисът и всичко, което се случи. Не съм си поставила тази диагноза сама, постави ми я специалист, държа да отбележа. Защото в някакъв момент си си за специалист и не е "ама то минава".
С риск да бъда замеряна с виртуални камъни, искам да призная, че когато изпаднеш в паник атака или пристъп на хипохондрия, не мислиш за никого, буквално за никого - нито за майка и баща, нито за мъж, нито пък кой бил починал. Единственото ти желание е или това да мине, или да умреш. После си викаш - какво пък, поревах си, ще ми мине, ще се стегна, сещате се, хората войни са преживели. Ама на следващия ден не минава. Викаш си, че е от лошото време, че в работа те тормозят, че екипът ти не те слуша, ама не минава. И така осъзнаваш, че май не е нещо безобидно, щото спираш да си ефективен, не ти се ходи в офиса, а у.
После отиваш на терапевт, при който сте не един и двама, ами сте опашка - всичките, със същото. Всичките - хора като мен, млади, работещи, уж нормални бе, нищо ни няма на пръв поглед. Гледаме се като плъхове в тръстика, разминаваме се, ама почваме да споделяме. Никой от нас не изглежда луд, слаб, кекав, има мениджъри на големи компании даже, хора, дето държат други хора за топките, ама като споделяме - и ей на, тука според форума сме някакви глезльовци. Орда идиоти, дето не им пука за умрелите, ами се тръшкат за себе си. И ходят по някакви си терапевти да плачкат и да ни дундуркат. Мерси за определението, ама аз си знам с какво се боря в тая глава.
И, да, много ми се иска да не минавам през това, а да гледам надменно и да викам - ама, к'ви сте вие беее, слабациии, коравосърдечни к***лета. Ма не мога.
Отново казвам, ще разбера, ако това бъде изтрито. А сега сте спокойни да ме нападнете и изядете с парцалите.
Скрит текст:
Стискам палци да мине по-бързо. Моля се. Ти си човек, който чете много и най-вече с разбиране. Жалко, че те е догонил стреса. Жалко е също, че много хора няма да те разберат. Някои от щетите на локдауните и неправилното справяне с пандемията са невидими.
Никой нищо не омаловажава. Помните колко хора и какви ужасни неща писаха в темата за срещата с вируса. Ако не помните и сега обяснявате как се омаловажавали паник атаките, върнете се да прочетете старите постове от зимата и тогава обяснявайте как било. Да, за всеки неговото страдание е най-голямо, то е страданиеТО.
Най-накрая някой да сподели и другата страна на нещата... Искрено се надявам да го преодолееш скоро. Всичко, което се случва в главите ни може да е ужасно смазващо. Ще кажете, добре, ама поне си жив... ами то може буквално да ти е по-добре умрял...
По повод разпространението - явно никой от вас не е ходил до летището скоро, а и не е нужно разбира се. Кацащите самолети не са пълни с туристи, спете спокойно. Пътуват главно и основно циганите, изводите си ги правете сами.
По повод разпространението - явно никой от вас не е ходил до летището скоро, а и не е нужно разбира се. Кацащите самолети не са пълни с туристи, спете спокойно. Пътуват главно и основно циганите, изводите си ги правете сами.
Пътуват главно и основно циганите, изводите си ги правете сами.
Аз не мога да си направя извод. Може ли помощ?
Много съжалявам, депресията и тревожността са нещо сериозно. Добре е, че първата крачка е направена и е потърсен специалист. Не е ли по-добре обаче и да загърбите тази тема и медиите и просто да си изкарате едно спокойно лято? Заобиколете се с хора, които не говорят за това. Не знам кой знае какви други умни съвети..
Гледам да ви държа в течение за Австрия, доколкото мога, а и ще е интересно да се четем след някоя друга година, като излезем от това нещо.. Обаче май няма нищо ново.
Скрит текст:
Аз избягвам извън форума да коментирам, в моя кръг никой вече не иска да знае нищо. Днес аха една колежка да разкаже, докато сме на обяд, какво ставало в Испания, директно я помолих да не ме занимава. Излязла съм на хубаво време в обедна почивка да си хапна нещо вкусно, да се разтоваря - това ме интересува. Ако изкарам така до есента, чудесно. После ще видим кой какво.
Гледам да ви държа в течение за Австрия, доколкото мога, а и ще е интересно да се четем след някоя друга година, като излезем от това нещо.. Обаче май няма нищо ново.
Никой нищо не омаловажава. Помните колко хора и какви ужасни неща писаха в темата за срещата с вируса. Ако не помните и сега обяснявате как се омаловажавали паник атаките, върнете се да прочетете старите постове от зимата и тогава обяснявайте как било. Да, за всеки неговото страдание е най-голямо, то е страданиеТО.
Съншайн, няма защо да се мятат виртуални камъни.
Ясно е, че на всички се отразява на психиката.
Но, ти поне знаеш, че и да няма локдауни, натиска ще е същият. Дали ще е без излизане на кафета, или излизане със страх, засегнати ще бъдем винаги всички.
Вината не е в мен, теб, Лили или който и да е. Вината е във вируса и във правителствата, които оставиха нещата да се омацат до тази степен, а също така и във фалшивите новини.
И тук, във форума, има една част, която идват постоянно като месии, носещи поредният "свещен граал" от пик и други подобни.
Това разделение също натоварва, също изяжда от вътре.
Вместо да ни обединява и свързва, интернет се превърна в арена, в която всеки може да хвърли всякакви обвинения.
От началото сме заедно в темата. Знаем кой е загубил работа, къде заради сферата, къде заради ДО и затворени градини.
Не мисля, че има това противопоставяне за което ти говориш. Наистина има малко по-емоционална реакция, относно починалите, но смятам, че това е нормално.
Оправяй се бързо, обгради се със хора, които знаят как да подкрепят, изключвай всеки, който те натоварва, ако е нужно и целият форум сложи в карантина. Битката винаги е дълга, затова не се колебай да разкараш всичко, което те вкарва пак във сивата зона.
Ясно е, че на всички се отразява на психиката.
Но, ти поне знаеш, че и да няма локдауни, натиска ще е същият. Дали ще е без излизане на кафета, или излизане със страх, засегнати ще бъдем винаги всички.
Вината не е в мен, теб, Лили или който и да е. Вината е във вируса и във правителствата, които оставиха нещата да се омацат до тази степен, а също така и във фалшивите новини.
И тук, във форума, има една част, която идват постоянно като месии, носещи поредният "свещен граал" от пик и други подобни.
Това разделение също натоварва, също изяжда от вътре.
Вместо да ни обединява и свързва, интернет се превърна в арена, в която всеки може да хвърли всякакви обвинения.
От началото сме заедно в темата. Знаем кой е загубил работа, къде заради сферата, къде заради ДО и затворени градини.
Не мисля, че има това противопоставяне за което ти говориш. Наистина има малко по-емоционална реакция, относно починалите, но смятам, че това е нормално.
Оправяй се бързо, обгради се със хора, които знаят как да подкрепят, изключвай всеки, който те натоварва, ако е нужно и целият форум сложи в карантина. Битката винаги е дълга, затова не се колебай да разкараш всичко, което те вкарва пак във сивата зона.
Много добре помня, а дакота описвах какво преживях ми се разхлопа сърцето и ме стегна гърлото, почти го преживях отново емоционално. Така че моля, няма нужда да ми казваш какво съм забравила. Да, всеки е травмиран по някакъв начин, но това ще мине. Няма да им мине на хората, които изгубиха близки или са инвалидизирани след болестта.
Цитирам, за да ти припомня.
Това не е ли омаловажаване? М? Всъщност знаеш ли, че много често първото води след себе си второто?
Паник атаки от заседяване е по-малкото зло от безсъние, защото времето се влачи цяла нощ...
Ако тогава някой ми беше предложил и най-невъзможната сделка само и само най-близките ми хора да са добре, щях да се съглася с всички възможни паник-атаки от хоумофиса. Защото през това време не бях хоумофис пред компютъра, а на работа с децата на другите хора и трябваше да откликвам на техните нужди и да се държа професионално, да съм весела и концентрирана в техните нужди. Все едно съм събрала цялото спокойствие и добро настроение на света. А вътрешно изживявах период на невероятен страх за семейството си. Моля те, не искам повече да пиша по въпроса, защото ми е много болезнено.
Може ли да ми поясните на каква база са тези стресови разстройства?
Анди я разбирам прекрасно.
Но за Съншайн се затруднявам. Страх от вируса, страх от контакти след хоум офиса, какво точно? Очевидно не е било свързано със загуба на работното място.
Анди я разбирам прекрасно.
Но за Съншайн се затруднявам. Страх от вируса, страх от контакти след хоум офиса, какво точно? Очевидно не е било свързано със загуба на работното място.