В момента чета ... 69

  • 48 855
  • 742
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 6 431
А аз не съм особено впечатлена от новото шведско криминале, уви, макар че корицата наистина беше много красива.

# 571
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 806
Да дойдеш на света прочетох след гледането на филма. Филмът ми хареса повече( рядък случай). Може би защото го няма звученето на леко претенциозния стил на автора, не знам.

Прочетох Никога вече тъй близка на Клаудия Серано. Нищо. Никаква емоция, въпреки че се говори за отчаяните опити на една влюбена жена да задържи възлюбения си. Не се случва нищо, не усетих нищо. Объркана, разбъркана, каша някаква. Загуба на време, пълна.

Започнах Момчетата от Бразилия.

# 572
  • Мнения: 6 431
Много е хубава книгата на Мария Дуеняс (Las hijas del Capitán), жалко, че не е преведена. Ако четете испански или ако се намира на друг език, наистина я препоръчвам: история за емигранти с всичко, което това предполага - в този случай испански и латиноамерикански емигранти в Ню Йорк през 30-те години, малко преди избухването на Гражданската война в Испания.

Мисля да продължа с "Педро Парамо" на Хуан Рулфо. От една страна, това е класически роман в испаноезичната литература, но не съм го чела. От друга страна, приятелка преводачка го препоръча горещо. На трето място, наскоро излезе новата книга на Карина Сайнс Борго (ставало е въпрос за нейната "Нощ в Каракас"), а прочетох, че май е вдъхновена от "Педро Парамо", та затова мисля да прочета първо нея, а после книгата на Карина.

# 573
  • Мнения: 1 001
Споделям, че прочетох две книги, които доставиха огромно удоволствие на номадската ми душа.
Под сянката на бадемовото дърво и Изхвърлени в Америка.

Cioccolata, благодаря, че преди време ми препоръча втората книга, когато се двуомях между нея и Смелостта да шофираш. Аз и другата ще прочета....някога.
Има нещо вярно в това, че една книга идва при теб в подходящ момент.
Преди дни трябваше да закарам голямата дъщеря на зъболекар и за първи път видяхме джип с надпис Миграционна полиция. В градчето ни най-много да видиш патрулка или жандармерия, но никога  миграционни власти. Бяха завардили офисите за куриерски услуги. Дъщеря ми ме попита за мигрантите и аз доста подробно й разказах за тях, благодарение на информацията от книгите. Казах й, че колкото и проблеми да има човек в България или в други цивилизовани държави, то те са маловажни на фона на проблемите, които карат хората да бягат от родината си .
Влак с мигранти-Ла Бестия
https://icu-bg.com/vlakyt-na-smyrtta-la-bestia-spirka-nov-zhivot/  

Имам  Изгубените цветя на Алис Харт. Художник на книгата е Живко Петров, както и на Изхвърлени в Америка. Изглежда, че много харесва цветенцата.Simple Smile


Започвам Танцът на хормоните. Достатъчно съм се информирала за тях, но книжката ми я даде една колежка , а аз книги не отказвам.

Последна редакция: чт, 29 апр 2021, 08:57 от МАРИ77

# 574
  • Мнения: X
Напредвам с "Мракът в сърцето ми", но се оказа поредната книга, в която намразвам главната героиня. Както в "Холандската къща" чаках и се надявах да се случи нещо лошо на Мейв, така и тук искам да причиня нещо лошо на Блайд. Ще сложа в скрит текст, за да не ми се изплъзне някой спойлер.
Скрит текст:
Никак, ама никак не съчувствам на хора, които се изживяват като вечните жертви. Не разбирам и майки, които не се привързват към децата си. Главната героиня се е впила като пиявица в мъжа си. Нищо не пипва, преструва се на творец и чака да я обожават. Като се появи бебето пак голяма драма как й липсва живота "преди бебето да я прикове към задушния разхвърлян апартамент". Ами защо не подреди малко вместо да страда безпричинно? Пари имат, здравословно всички са добре, нощна помощница дундурка бебето, защото мама е изтощена от цял ден нищоправене. Харесва ми как разказва авторката, обаче пак не ми идва отвътре да съчувствам.
Все едно говориш за Кевин. Единствената цел на тази книга е други такива жени да се припознаят и ... според мен да не раждат, когато не желаят Wink
Нощеска приключих Only child на Рианон Нави /на английски език, няма я в превод/.
Щях да й сложа твърда петица, ако не се беше разтегнала така към края, малко мудно на моменти вървеше и затова я понижих в четворка.
Скрит текст:
В книгата е описана съдбата на семейство, което губи десетгодишния си син при училищна стрелба. Вероятно т.к. тематиката е актуална по-скоро за САЩ и скандинавските страни, не е преведена на български език. След това проследява животът на семейството през очите на малкото дете. Семейството се разделя, всеки има собствени виждания за случилото се и за това какво следва да се прави. В крайна сметка детенцето сплотява семейството, връща майката на земята, а бащата в дома. Много тежка, но и топла книга. Реалистично са описани детските преживявания.
В момента чета "Фонтани на мълчанието" на Рута Сепетис, получих я от съфорумка. Както и "Образована", която обаче хич не ми тръгна, докарах я до 100-тна страница с триста зора, не знам дали ще мога да я довърша.

Последна редакция: чт, 29 апр 2021, 08:58 от Анонимен

# 575
  • Мнения: 6 431
МАРИ77, радвам се, че книгата те е намерила в правилния момент. Simple Smile Аз бях потресена, когато прочетох, наистина почти нищо не знаех за тези неща, които се описват в книгата.

В "Дъщерите на Капитана" Мария Дуеняс говори за сладките и горчивите страни на емиграцията - трудностите и възможностите на живота в Ню Йорк, носталгията, взаимопомощта между емигрантите, включително от различни страни. На мен ми беше любопитно да чета и за Ню Йорк от трийсетте, а сред героите има и исторически личности - по-специално испанският престолонаследник в изгнание, който е страдал от хемофилия и умира доста млад в Щатите. Въобще, направо не разбирам защо тази книга не е била преведена.

Последна редакция: чт, 29 апр 2021, 09:22 от Cioccolata

# 576
  • София
  • Мнения: 2 204
Довърших "Мракът в сърцето ми". Хареса ми, може да се пробвам и с Кевин. Историята е разказана по интересен начин, но през цялото време главните герои ме дразнеха и предизвикваха нещо средно между отвращение и досада.
Скрит текст:
Блайд - егоистична мухла, която с бездействието си стана причина за смъртта на сина си. Дъщеричката психопат и бащата, който я поощряваше ме дразнеха. Май само втората съпруга ми беше донякъде симпатична. Някъде след средата на книгата краят стана предвидим, но все пак и дочетох с удовоствие.
Не мина обаче без редовните грешки, които ми бодат очите. Всичко беше чудесно и към края на книгата героинята направи нещо с "листите с написаните от нея разкази" Neutral Face

# 577
  • София
  • Мнения: 778
Някой да има впечатления от Векс Кинг – „Добри вибрации, добър живот“ ?

# 578
  • Мнения: 3 860
Започнах "Кладата на суетата", тръгна ми добре, не знам как е нататък, доста е обемна.

Опитвам се от известно време да чета по история от томчето "Хиляда и една нощ", няма такава мъка с дребния шрифт, мислех си, че за около година ще я попрочета, вече не знам коя точно година.

Завърших "погребани в небесата", доста разхвърляна първа половина, колкото и да ме грабне информация,  следващия момент се скача в друга тема. Много разфокусиращо, от запознаване с даден герой,  мятане на митология, семейна история, астрология, бит.
Чак втората половина на книгата, където се описват събитията от 2008г на К2 е по-подредена.
Случката по изкачване, слизане е описана ужасяващо, без украски,  преживяващо четейки  точно както за "зона на смъртта"

Поръчах си за по нататък да прочета  "В разредения въздух" Джон Кракауер

# 579
  • Мнения: 9 001
Прочетох "Списъкът". Общото впечатление е, че много ми хареса. Не е нещо Уау, но въпреки че се досещах накъде вървят нещата, така и не бях сигурна до края нито коя е жертвата, нито кой би могъл да е убиецът. Обичам книги с ретроспекция назад в миналото, а когато е намесен и животът в частни училища става още по-интересно.  Има доста по-добри образци точно на тази тематика, но и 'Списъкът" си го бива.

# 580
  • София
  • Мнения: 11 894
Христос Воскресе, книжни другарчета!

След като с мъка избутах "В дивата пустош" на Джейн Харпър (толкова мудна и досадна книга отдавна не бях чела), буквално на един дъх изгълтах "Момчетата от "Никел"(Колсън Уайтхед).
Ето и мнението ми за книгата:

"Да избягаш беше лудост, да не избягаш - също."
***
Несправедливостта и особено институционализираната такава винаги е било нещо, което ме е изпълвало с гняв и усещане за безпомощност.
Точно така се чувствах докато четях този роман. Написан по действителни събития, случили се в поправителното училище за момчета Дозиер във Флорида, историята проследява живота на Елуд Къртис - амбициозно чернокожо момче, което по нелепа случайност попада там. Името на училището е променено, героите са измислени, но случаите, побоищата, изнасилванията, цялата човешка изродщина и жестокост са били действителни и са се случвали, за което свидетелстват останалите живи бивши питомници на реалното училище Дозиер...
Книгата е тежка, мрачна, хваща те за гърлото и не те пуска до края.
Стилистиката напомня за филма "Слийпърс" , още повече, че и в тази книга действието се развива в Америка през 60-те години на миналия век.

Сложих ѝ 5* и със сигурност ще прочета и "Подземната железница" от същия автор.

# 581
  • Мнения: X
Христос Воскресе и от мен.
Влизам в темата, гледам 5 мнения от преди 5 дни, когато последно влизах... Много се изненадах.
Продължавам с Фонтани на мълчанието, но ми върви бавно, 30-тина страници на ден. Дочитам си и "Моята орис", там положението е същото. На аудиокнига хванах една Мери Хигинс Кларк /много я харесвам/, почти я приключих за два-три дни. Но аз много време изразходвам в разходки с кучето, поне по час на ден и бързо ми вървят.

# 582
  • Мнения: 2 576
Христос Воскресе!
От известно време съм в книжна дупка и нищо не може да ми привлече вниманието. Няколко книги подред започвам  и изоставям 🤷‍♀️
Сега мисля да започна "Железният светилник" на Димитър Талев.

# 583
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 791
Светли Празници! 🤗
А аз си продължавам "Полубрат", искам да я, чета, чета, но да не свършва. Толкова ми харесва, самият изказ на автора е много, много добър, сюжета също. Чета я бавно, с удоволствие, а искам да я изчета на един дъх, така грабва, но пък ще свърши и затова не бързам.❤️
Ама и аз така се изказах, дано сте ме разбрали... 🤣

# 584
  • София
  • Мнения: 19 695
Полубрат звучи страхотно, дали я имаш в ел. формат?

Общи условия

Активация на акаунт