Парламентарни избори, 2021 - мнения, оценки, коментари и всичко около тях

Да напиша нещо за изискването да е извършено виновно - формите на вината са пряк и евентуален умисъл - при евентуалния умисъл деецът преследва друга цел, но допуска, съгласява се, примирява се, отнася се с безразличие към настъпването на последиците. Така че пак ще е умишлено извършеното, макар и при евентуален умисъл. Има и небережност като форма на вината- допуска, но не му пука - най-общо казано.
При всички положения има умисъл, допускам, че е евентуален, ако е декларираното от него е невярно, разбира се. Да не обявим човека за престъпник, без да сме видели фактите ... Съдът има това право ...

64. Вина. Форми на вината
 

Вината обхваща субективната страна на правонарушението.

Най-общо казано, вината е субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние.

Тя има интелектуална и волева страна. Интелектуалната страна се изразява в оценката, която дава деецът за своето неправомерно поведение, в съзнаването или несъзнаването на това поведение. Волевата страна се изразява в неговото волево поведение по време на противоправното деяние – в това, какво е участието на волята му при осъществяване на правонарушението.

За да бъде едно лице признато за виновно, то трябва да е вменяемо и навършило определена възраст, тоест трябва да притежава качеството деликтоспособност.

Съществуват две становища относно вменяемостта и нейното отношение към вината. Според първото схващане вменяемостта не е елемент на вината, а нейната предпоставка. Според второто мнение вменяемостта е елемент на вината. Според Ганев вменяемостта се заключва в съвкупността на всички ония преживявания, при наличността на които ние свързваме извършеното деяние с неговия извършител и му го приписваме като негово съзнателно неправомерно юридическо действие.

+ Вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.

– Умисълът от своя страна бива пряк и евентуален.

При прекия умисъл (dolus directus) деецът съзнавал общественовредния характер на своето поведение, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат и е искал неговото настъпване.

При евентуалния умисъл (dolus eventualis) деецът е съзнавал общественовредния характер на своето поведение, както и е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но не е желал този резултат, но го е допуснал, т.е. съгласил се е с него. С други думи при евентуалния умисъл деецът не е направил нищо, за да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

– Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.

Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.

При самонадеяността (съзнаваната непредпазливост) деецът е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е мислел, че ще го предотврати, с други думи той се е надявал, че ще предотврати противоправния резултат. Следователно при самонадеяността е налице надценяване на собствените възможности от страна на дееца.

Обикновено в съдебната практика най-трудно се доказва разликата между евентуалния умисъл и самонадеяността.