На мен не ми пречи хората, перфектни или не, да си го казват. Кому е нужна тази скромност? Човек трябва да е горд със себе си, особено когато има защо. Не обичам сведени глави.
- Публикувана: 23 апр. 2021, 08:56 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2022, 23:56 ч.
Колко е нормално?
Е, то няма перфектни. И слава Богу.
Пък и скромна беее. Само плюсове.
Няма лошо и да си го казват и да го мислят, ако не за друго, то поне защото ги прави по-успешни в собствените им очи, от което и по-щастливи, а това няма надцакване. Колко отговаря на обективната реалност е друг въпрос, който не е важен освен ако не подвеждат втори човек. Не визирам и не съдя никого конкретно, просто изказвам мое си подозрение, че скромността е по-реалистична от оптимизма.
Себеотрицанието не e гладка основа за любовни отношения.
За здрава любов говоря, че болни не ми трябват.
Това имам предвид и аз.
За здрава любов говоря, че болни не ми трябват.
Когато обичаш себе си, любовта, която даваш, е много по-здравословна. Иначе е много по-вероятно да залитне в посоки като обсебваща, задушаваща, неглижираща собствените нужди, търпяща издевателства, компенсираща дефицити и т.н.
Когато си осъзнат относно себе си не се изисква да се обичаш, за да обичаш качествено друг. Даже може да си по отдаден на другия отколкото на себе си.
Докато ако се обичаш много, то трудно някой ще е достоен да сподели любовта ти. С времето ще намериш начин да си кажеш заслужавам повече, без значение кой е до теб.
Докато ако се обичаш много, то трудно някой ще е достоен да сподели любовта ти. С времето ще намериш начин да си кажеш заслужавам повече, без значение кой е до теб.
Препоръчани теми