"Ако екипът на Ричард Никсън беше вземал уроци по укриване на истината от който и да е член на семейство с алкохолик, „Уотъргейт“ и до ден-днешен щеше да е само име на хотел във Вашингтон. За всеки, който живее с алкохолик, отричането ежедневно приема огромни размери. Алкохолизмът е динозавър в хола, който външният човек няма как да не забележи, но с който хората вътре се справят единствено, като се преструват, че го няма. Отричането е единственият начин за съвместно съществуване. Лъжите, оправданията и тайните са като въздуха за такива семейства, но създават непосилно емоционално напрежение за децата.
....
1. Отричане на алкохолизма от страна на самия алкохолик, въпреки неопровержимите доказателства за обратното и въпреки застрашителното и унизителното за останалите членове на семейството поведение.
2. Отричане на алкохолизма от страна на партньора на алкохолика, а, нерядко и от другите членове на семейството, които често го извиняват с някое от следните оправдания: „Мама просто пие, за да разпусне“, „Татко се спъна в килима“ или „Татко го изгониха от работа, защото шефът му е злобар“.
3. Прозрачната лъжа за „нормално семейство“ и фасада, която семейството представя едни пред други и пред външния свят."