Хората, които непрекъснато се сблъскват с трудности в общуването и неудачи в личния живот, обикновено се оплакват от „комплексираност”, която им пречи да се самореализират. Най-важният въпрос, който ги вълнува, е как да се избавят от комплексите си. Но никой не може да обясни какво е това „комплекси”. Най-често ги определят като „нещо вътре в нас, което не ни позволява да постъпваме правилно”.
Аз съм добър
Понятието комплекс за малоценност е въведено в психологията от австрийския лекар психиатър и учен Алфред Адлер. Според неговата теория у детето се складира комплекс за собствената непълноценност поради "дефекти на телесните органи" (мними естествено, детското тяло тепърва ще расте и ще се развива). Човек се опитва да преодолее този комплекс чак до старостта си и начинът на това преодоляване определя стила на живота му.
На практика не само реалните и въображаемите проблеми на ранното детство пречат за постигане на спокойствието ни. У всеки от нас има неизпълними желания, мечти, вътрешни забрани, за които даже не се досещаме. Те се крият в дълбоките дебри на подсъзнанието, но от време на време проникват в съзнанието и предизвикват усещане за тревога и неувереност.
Когато се чувстваме добре, не се замисляме защо. Когато ни е зле, виним себе си, околните, съдбата, Бог или Природата, които определят външността и талантите. Човек с нормална психика не осъзнава реалните причини за проблемите си – те могат да нарушат възприемането на собственото Аз. В дъното на душата си всеки знае: "Аз съм добър". Даже закоравелите бандити и убийци често се считат за добри и порядъчни хора.
И понеже е много неприятно да признаем собствените си грешки, измисляме какви ли не самооправдания. Тук влиза в действие така наречената психологическа защита, пропускаща в съзнанието само безвредната за психиката информация.
Демостен, Байрон и другите
Ние сме принудени постоянно да се защитаваме. От диктата на колективното мнение. От противоречията между "трябва" и "искам". От неудовлетворените желания и греховните, от гледна точка на общоприетите норми, мисли. От конфликтите между вътрешните еталони за поведение и собствените немного красиви постъпки (угризението на съвестта). От преживяването на своите реални и измислени недостатъци.
Това налага нуждата от психологическа защита. За целта ще трябва по-добре да разберете мотивите на своите и чуждите постъпки и при желание даже да промените себе си.
Най-разпространените типове психологическа защита са свръхкомпенсацията и компенсацията.
Свръхкомпенсация – това е преодоляването на съществени недостатъци, което понякога твори чудеса. Да си спомним Демостен, великия оратор на Древна Гърция, победил заекването си, или мнозинството знаменити спортисти, които са започнали да се занимават със спорт, за да се избавят от хилавостта и недъзите си.
Но се случва и друго – желанието на човек да докаже на себе си, че "мога не по-зле от другите" се превръща в самоцел и преминава в болезнен стремеж винаги и навсякъде да демонстрира своите постижения. Резултатите обикновено са печални – всички сме срещали големи и малки началници, опитващи се по този начин да компенсират недостига си на ум и професионализъм.
Компенсация – това е, когато дефектът в една сфера принуждава човек да се самореализира в друга, за да се съхрани напълно. Често води до по-добри резултати в сравнение със свръхкомпенсацията. Примери за компенсация има много: невзрачни момчета, прогонвани от детските компании, които стават водещи учени; грозновати момиченца, които, демонстрирайки блестяща ерудиция, заставят събеседниците си да забравят за външността им...
Преодолявайки недостатъците си, човек развива интелекта си, превъплъщава се въпреки действителните или мними недъзи или благодарение на тях.
Вътрешното чувство за недостатъчност често не съответства на действителната степен на даже реалния дефект. Всички биографи на Джордж Гордън Байрон си приличат в едно: огромната роля на лекото му накуцване в неговото развитие. Поетът го е възприемал много болезнено и това е станала причината да преплува Хелеспонт (Дарданелите), Субективното и преувеличено възприятие на физическия недъг се е превърнало в един от източниците на поетическо вдъхновение.
И тук стигаме до един, може би по-висш тип психологическа защита – сублимацията.
Ако не умееш да пишеш стихове, готви
Сублимация (от лат. sublimo – вдигам, издигам) – това е превръщането на вътрешните конфликти и неудовлетворените потребности в творческа активност. Има художници, които просто органически не могат да творят, ако са щастливи. Понякога между вътрешните проблеми на човек и неговото творчество може да се проследи тясна връзка, но по-често сублимацията протича в скрита форма.
Впускането в творческа дейност буквално спасява хората с дълбоки нарушения в психиката така, както и здравите. И не става въпрос за талант. Приготвянето на вкусен обяд също е творчество.
Във всекидневния живот нашата психика буквално изтънява, опитва се да се спаси от излишните, от нейна гледна точка, преживявания. Ние винаги се чувстваме прави, постъпваме достойно и красиво. Това явление се нарича рационализация: гроздето не ми трябва, защото е кисело; не мога да понасям онзи човек, защото е подлец (а на практика точно ние сме извършили някаква подлост спрямо него) и др.
Има още един способ – изместване: от съзнанието се изтласква всичко, което не искаме да знаем. Човек не вярва на собствените си очи и уши, а се доверява на "удобни" версии за случващото се.
Съществуват и други видове психологическа защита, например проекция: собствените мотиви за действие се приписват на други лица. Крадецът вярва, че всички край него крадат, а да се постъпва като другите е една от нормите на традиционния морал.
Към психологическата защита влиза и стремежът към сливане с Природата – неслучайно много хора предпочитат да прекарат почивните си дни в нея, пренебрегвайки неудобствата.
Когато мъжът се върне от командировка...
Ако не сработят нормалните защитни реакции, за да спасят личността от разпад, деградация или самоубийство, обикновено встъпват в действие други, патологични механизми. За жалост, съхранявайки ядрото на личността, те не винаги помагат да се приспособим към околния свят, даже напротив. Неврози, депресии, болести... Те също са психологическа защита, не най-добрата, но затова пък позволяваща да се избегне отговорността.
Изборът на тази или онази стратегия на компенсаторно поведение е частично несъзнателен, но и в много отношения зависи от нас. Ако проумеете това, вие ще съумеете да погледнете истината в очите и да престанете да изразходвате сили в борбата с вятърните мелници, да се научите да не се поддавате на сладките самозаблуди, а избирайки пътя си, да се разгърнете там, където има реални възможности именно за вас.
И в заключение няколко думи за така наречените герои, които не се страхуват от нищо, не познават колебанието и са винаги готови за всякакви изпитания. Парадокс: в екстремални ситуации и немоделирани предварително обстоятелства, подобни супермени могат неочаквано да се сломят. А обикновените хора, осъзнаващи своята слабост и успявайки да я компенсират, се оказват по-издръжливи и надеждни...