


Кирилицата е по-млада от повечето други писмености. Тя е една от двете ранни славянски писмености, заедно с глаголицата.
Глаголицата е създадена през 9-и век от св.св. братя Кирил и Методий по нареждане на император Михаил ІІІ.
От глаголицата ученикът на светите братя св. Климент Охридски създава ранната кирилица.
Двете азбуки - кирилица и глаголица - съществуват паралелно и се употребяват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи и книги и т.н., като доказателства за това се срещат до 10. – 11. век. Постепенно кирилицата измества напълно глаголицата през Средните векове.
В Хърватско, Далмация и Бохемия се използва в началото глаголица и после, заедно с нея, кирилица. В някои ръкописи на кирилица се срещат глаголически думи до 14. в.
В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
Думата "азбука" идва от първите две букви и произнасянето им:
аз-буки (сега произнасяни като а-бъ).
Всяка буква в кирилската азбука имала свое име, което означавало нещо. Например, А - "аз" (аз), Б - "буки" (букви), В - "веди" (знам), Г - "глаголи" (думи, говоря), Д - "добро" (добро, доброта) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда ѝ.
Ранната кирилска азбука била базирана на гръцката азбука. Някои букви от гръцката азбука служели за модели на ранните букви в кирилицата, а за славянските звуци без еквивалент на гръцки били създадени допълнителни букви.
Освен значение, всяка буква в кирилицата отговаряла и на цифрова стойност, основана на гръцката азбука. А - 1, Б - 2, Г - 3 и т.н.
Кирилицата се използва в следните езици: български, беларуски, македонски, руски, сръбски, украински.
Кирилицата се използва и в някои неславянски езици, например алеут, казашки, киргизки, татарски и други.
Честит ден на славянската писменост и култура!
Източници
http://www.absoluteastronomy.com/topics/Cyrillic_alphabet
http://www.language-translation-help.com/cyrillic-alphabet.html