Забременях и си бях в България и в 8г.с. спонтанен аборт. След може би 7 8 месеца забременях пак, в 13-14г.с не помня вече вдигнах висока температура, приехаме по спешност в болницата с треска и дори загубих съзнание, бяхме си тук в чужбина. Ешерихий. 40 градуса температура жестока треска и прокървих и след няколко часа и изхвърлих плода. Няма да навлизам в подробности. Всичко мина и замина оздравях, ходих на няколко прегледа след това, всичко беше наред. Миналата година забременях, тук ме следят под лупа, през 20 дни ходя на доктор и ми правят изследвания. Всичко прекрасно. На 21 декември в 22г.с. вечерта си лягаме и усетих като контракция, постоях малко, почаках, нищо повече нямаше и заспах. Сутринта се събудих и докато се оправях за работа не се чувствах добре(бях уморена, все едно не съм спала цяла вечер) и реших да не ходя на работа и ще си остана в къщи. Изпратих мъжа ми на работа и си легнах пак. След около 1-2ч. се събуждам с контракци обадих се на мъжа ми и ме закара в болницата по пътя ставаха все по ужасни и ужасни. Като пристигнахме в болницата видяхме, че бебчо е готов да излиза всеки момент. Биха ми стероиди и след около 1ч. родих, но беше твърде рано за бебчо да излиза. Няма да ви товаря как съм се чувствала и то, на Коледа. Защо се е случило,какво е станало, не се знае. И февруари месец забременях пак, отново аз последните години, всяка година съм бременна. Бях най-щастливата на света. И бременноста ми беше лека всичко беше прекрасно. Реших да си дойда до България да отида при няколко доктора. Да ме видят там, къде ми е проблема, какво става. Ходих на какви ли не изследвания кои каквото не каза това не направих. Хашимото, кръвни групи, тромбо-нещо си там, на имунолог ходихме, шийки мерихме. Всичко прекрасно, всичко перфектно. Кръстихме го Божидар, защото се случи така бързо и защото бе нашия Божи Дар. От 18-22г.с бяхме в България тоест целия юни месец. Прибрахме се тук преди две седмици, бяхме под карантина няколко дни и след това си записах час за доктор тук. И като отидох той подскочи и каза веднага заминаваш за столицата там има болница за бебета родени с ранна седмица, шийката на матката ми се е отворила, ð6мм не отворена. Отоидох там биха ми пак стероиди и ме сложиха на система, казаха никакво ставаме само до тоалетна. Обясниха ми, че тази система действа само 48ч и след това я изключват. И така стана много се надявах след системата всичко да е наред, и казах че ако всичко е наред ще ме зашият, да ама не. И аз отново останах сама! 24г.с си загубих момченцето. И минават дни, първите дни плачех само, послед почнах да се обвинявам, сега съм на етап България или тук е по-добре за следващата бременност.
Интересувам се от мами, където са лежели в болница на какви система са биле, по колко време?
И за шиенето, ако те зашият ще получиш ли контракции?
След две седмици имам час за доктор искам да съм подготвена. Да знам какво да питам. Не знам какво да правя, не знам какъв път да хвана. Какво да мисля. Моля ви, дайте ми съвет.