Самотна майка

Не сте ли обсъждали вариант съвместно да гледате първото му дете, ако той трябва да го гледа? И каква обич очаквате и с каква проява към неродено дете?
Като цяло споровете ви са малко странни. Какво всъщност питате?

Гледали сме първото му дете като се налагало, проблема е, че детето се държи зле с мен, ама много зле и се притеснявам, че ще живеем зле заедно.
Питането ми е дали да очаквам изобщо любов о грижи към бебето като се роди от бащата или да приема, че за него е важно само първото му дете? Баща ми каза, че не обича все още бебето заради първото си дете(което в момента майката гледа)

Колко годишно е първото дете? За мен е нормално в момента първото дете да е приоритет, след като второто не се е родило. Ако не стабилизирате отношенията, може и да не се включи активно като втори родител, но зависи от човека и ценностната му система.

Бебе все още няма, как си го представяте това обичане на бебето в корема от страна на мъжа? По време на бременността бащата се грижи за бременната, бебето е нереално за него, то често и за жената е нереално. Дали ще го обича ще се види след раждането. А къде е майката на другото дете?

Според мен когато родиш ще се интересува и от това дете. Просто то още е в корема и му е трудно да си представи какво е да има друго освен онова.
Но тези думи са грозни. Дано като се роди да се вразуми.

Според мен ще обича и бебето след като се роди. След като гледа първото си дете, ще гледа и второто.

Т.е. ти поставяш ултиматум на бащата да избира между двете си деца и да остави вече родено, обичано и гледано дете за Нероден Петко?
Сериозно ли?
Нормално е мъжът да не изпитва обич към нероденото дете в този момент, защото за него то е хипотетично. Майките обичайно си обикват бебетата още от утробата, защото усещат всяко неразположение, помръдване и т.н., но бащите осъзнават, че тези деца са факт след раждането им.

Каква грижа и обич очакваш към неродено дете? На този етап може да се грижи за теб. За бебето сега се грижиш ти. Струва ми се, че желаеш той да изостави по-голямото си дете, за да е напълно на твое разположение. Това е грешно и подобен ултиматум не можеш да поставяш на родител. След като детето се държи зле с теб, ще потърсиш начини това да се промени, да достигнеш до него. Ти си възрастния тук, не може да хвърляш вината върху дете. Почни да мислиш като родител с грижа и обич както за общото дете, така и за завареното. Не може така грубо да делиш децата на мои и твои ако наистина искаш да си с този мъж. Аз също няма да искам са съм с партньор, който е против децата ми.

То е така ама не е нормално и да говори така. Що за човек би казал това. Изобщо да се занимаваш с мъж с дете не е работа.

Авторке, не бих си го причинила, ама наистина.
Ти не приемаш неговото дете, той не приема вашето, карате на тънки изнудваници, защото няма достатъчно любов между вас, да не кажа никаква.
Ти ще си разбиеш нервите накрая, ще го намразиш и ще искаш свобода, ама няма да имаш.

Няма свобода с дете. Оттук нататък винаги трябва да се съобрази. По добре да заап ази отношения с него защото много ще и е грудно ако го кара сама или се наложи да търси друг мъж с мече 1 дете

Ако се наложи, ще те остави с детето и ще предпочете другото дете? Защо да се налага да го прави?
Май ти поставяш така нещата с изнудване и ултиматуми.
Не му даваш шанс, караш го да избира между две деца, две негови деца. А и едното още не е родено. Нали беше наясно, че този мъж има дете, когато реши да забременяваш от него?! Освен това вече имаш наблюдения върху бащинските му качества. Наясно си, че е грижовен баща и честно не ми е ясно защо си усложняваш живота с подобни терзания...
Мисля, че ти трябва малко да преразгледаш поведението си. Не го приемай като упрек и негативизъм, но мисля, че проблемът е в теб. Иска ми се да отдавам това ти състояние на хормони, но едва ли...

Не му поставяй ултиматом да избира между двете деца, това е жестоко. Ако единственият ви проблем да живеете с другото дете е, че то се държи лошо с теб, то това е нормално. За децата на разведени родители е трудно да приемат, че татко или мама вече обичат друг човек. Може и майката да го настройва срещу теб. Постарай се да спечелиш доверието и да станеш приятелка с другото дете и нещата ще се наредят.

Онова дете си има майка, с която бащата се е разделил, за да се събере с теб. Сега пък е готов да се раздели с теб и да се събере с другата жена. Много неясно май за него самия какво желае.
А че не обича неродено дете, не е притеснително, просто защото то за сега е ембрионче, а не дете.
Но всъщност изборът не е между децата, а между жените. Защо сега ще му се налага да избира? Той теб ли иска или другата жена? Това си изясни.
Всъщност нали не го караш ти да избира? Това са две негови деца, той не може да избере едното.

Аз не прочетох мъжът да иска да се събира с бившата си жена. Видях, че предпочита да се раздели с авторката, но да се грижи за детето си (т.е. отказва да изостави детето си).
Авторке, сега може да се разделите и след няколко години да срещнеш друг мъж. Ако той поиска да се откажеш от детето ти, за да бъдеш с него и да си направите ново, ще го направиш ли?

Ултиматум не съм поставяла на никого.
Майката в момента е в картинката, но скоро няма да е. Затова споделих на бащата притесненията си, че като дойде при нас и се държи зле с мен може да се държи зле и с бебето и исках да обсъдим как да се справим така че детето да ме уважава и да обича бъдещото си братче. Както вие и той го прие все едно, че е избор, а аз исках подход. Но при думите, че не обича бебето заради другото дете… не знам как да се боря.
А това с нероденото и реалното дете не ви го разбирам. Едно дете е дете за родителите си от корема на майката докато умре. И да, може би искам повече отколкото е нормално да дава и предполагам, че ревнувам до някаква степен и ме е страх да не стане така че детето ми да отрасне без баща му да го обича и да го поставя винаги на последно място. Моля да видите нещата от моята гледна точка преди да коментирате, защото може би не съм споделила достатъчно детайли, а може би правите изводи за мен, които не е нужно… защото аз обичам първото му дете и той го знае, но детето подстрекавано от майката се държи ужасно и така няма как да градя семейство…

А какво ще стане с другата майка? Защо спира да е налична?

П.П. Това, че детето е дете за родителите, докато умре, не прозвуча добре, извинявай. Много от останалите пишещи имат деца, така че знаят как се обича дете, това все пак е бг мама, тук пишат майки, че и баби. Не си мисли, че някой целенасочено се заяжда с теб, защото си обичаш нероденото дете. Хората се опитват да ти дадат друга гледна точка.

Щом всички не те разбират, значи се изразяваш зле. На каква възраст е другото дете? Ако майката няма да е в картинката (защо?), няма да има и кой да го настройва срещу вас.

Защото е омъжена вече (от доста време, месец след като се е разделила с моя мъж)  и мъжа й не иска детето. И тя го зарязва.
И само да допълня, че нашата връзка е започнала година след като тяхната е приключила. Не съм разваляла семейството им.

Авторке, поставяш волно или неволно мъжа пред избор. Естествено, че няма да си зареже детето, след като и майка му не го иска. Това е напълно обоснован избор и не виждам кое те учудва. Или приемаш мъжа и детето, или живееш сама. Просто е. Лошото държание е подло да го проектираш към нероденото бебе, защото показва предубеждение към детето и поставя всеки родител в защитна позиция.

Добре, де, не сте ли говорили за вашите отношения, създаване на семейство, деца?
Теб те разбирам, но не разбирам защо се бориш с вятърни мелници?

Виж сега, дори при деца от едни и същи родители, има известни състресения при поява на бебе. Не може от едно посещение да вадиш изводи как ще се държи детето с бебето. С грижа, внимание, обяснения и след като бебето е родено, детенцето ще го разбере, осмисли, приеме с времето. Нормално е едно дете, изоставено от майка си, да се притесни и види заплаха в бъдещо ваше общо дете. Ами и ти като не го приемаш, на улицата ли да остане? Да, едно дете е дете на родителите си от зачеването. Но в момента леко преувеличаваш, бременна си едва в 4ти месец, как точно да засвидетелства любов към бебето и детето, за която ти да поставиш знак за равенство? Каква постъпка очакваш, за да си сигурна, че ще го обича. По-скоро той вижда в теб втора жена, която не желае детето и влиза в защитен режим, защото детето вече е нежелано в новото семейство на майката.

Отношения с дете, което не е твое собсвено, не се градят за един ден. При положение, че майката го подстрекава пък съвсем. Съветвам те, ако наистина обичаш бащата и искаш да сте заедно, да се фокусираш върху изграждането на позитивна връзка с това дете.

Т.е. детето предстои да заживее изцяло с бащата, а ти искаш сега бащата да изразява толкова обич към корема ти, колкото към роденото вече дете?
Нищо не ти се разбира.
И да, за майката детето е реално още от утробата, но за бащата става реално след раждането, колкото и да го чака и иска.
Не може и от детето да очакваш да обича бъдещото ти бебе, защото вероятно още дори не ти личи бременността и детето не я осъзнава. Отделно, че е нормално да ревнува и от теб, и от хипотетичното бебе. И точно сега е моментът не да тропаш с крак и да изискваш уважение, а да проявиш нежност и грижа. Да го накараш да те обича и уважава. Дори от собственото си дете не може да изискваш обич и уважение ако не е получило насреща такава.
Нормално е в момента бащата изцяло да защитава детето си. Явно родната му майка го изоставя, новата жена не го иска и му намира кусури, ревнува. Какво очакваш да направи този мъж? Как да "накара" детето да те уважава и обича, когато насреща ти подхождаш с ревност? Как очакваш той да изразява обичта си към нероденото ти бебе? Можеш ли да си отговориш на тези въпроси?
Относно страховете ти, че бащата ще обича едното дете, а другото не, това не се случва при нормални и грижовни родители. Оставам с впечатление, че този мъж е отговорен родител. И вярвай ми (понеже очаквам 5-то дете) всички деца се обичат еднакво, но не е задължително от сутрин до вечер да говориш колко много ги обичаш, за да го докажеш.
И още нещо, постави се на мястото на това детенце. Майка му си има друг мъж и го зарязва. Баща му си има друга жена, която скоро ще му роди "заместител" и открито изразява неприязънта си към него. На каква възраст е това дете? И как очакваш то да не бъде сърдито, уплашено и гневно в цялата тази ситуация? Че и да пърха от радост, че ще има братче.

Това е.
Между другото, нашите деца са от една майка и един баща и между повечето винаги разликата е била такава, че напълно са осъзнавали какво означава още едно дете в семейството. И пак е имало лека ревност, а ние не сме си позволявали да ги неглижираме, че да показваме луда любов към нероденото, че и към малко бебе (което и без това обсебва всички грижи и внимание, но то още не разбира и до изграждането на отношение между децата важно е да се показва обич към вече голямото и осъзнатото, за да не се почувства то отхвърлено, а ти искаш всичко да е наопаки и светът да се завърти около корема ти).

Така, да дам и моите пет стотинки по темата.
Нямам мъж но имам деца, които не съм родила аз, т.е осиновени са. Едното беше на 3г и 4м и беше посещавано до последния ден от майката, която не го даваше за осиновяване и не можеш да се грижи за него и детето би било в риск при нея. Та прекрасно знам колко години работа, упоритост и отчаяние на моменти ми е коствало да се боря с този образ, защото детето не ме приемаше. Радваше ми се докато го посещавах, но когато го взех и осъзна, че няма да види повече БМ стана страшно. Затова си позволявам един съвет - авторката, бащата и детето (голямото) да потърсят семейна терапия. Това наистина работи. Не е зле да потърсят и подкрепа от детски психолог, който да помогне на детето да приеме отношенията с майка си. Детето страда, че е нежелано, чувства се отхвърлено от БМ, недостатъчно добро, за да е желано от нея и новият мъж в живота й. Особено, ако е момче има вероятност това да навреди на здравословната врэзка с жена и партньорка някой ден, защото няма да вярва на жените.
Ако причината в момента да е при майката, а не при баща си, заради бременността това отново не е добре, защото му липсва стабилност - двама души, които го подхвърлят като топка напред-назад и никъде не е желано.
Само авторката обаче сама не може да се справи с тази ситуация. Тук трябва да действат в екип с бащата и да приобщят детето към семейството си, така че то да чувства сигурност, закрила и стабилност къде е мястото му. Трябва и психолог, който да помогне да преодолее болката от отхвърлянето от БМ и да продължи напред, защото има опасност това лошо поведение / реакция/ гняв да се насочат и извън семейството - градина/ училище.
Авторски, не поставяй въпроса аз или то, а ние. Според възрастта на детето седни и говори с него, че ти не си против него, че то не е нежелано във вашия дом, а напротив винаги ще бъде част от вашето семейство...

Сега стана ясно. Бащата върви с детето, след като макйката не го иска в новия си брак. Не си представям, след като е толкова грижовен, какво друго да стане. И сега се чудиш какво да правиш след като се държи детето зле с теб. Ясно е че, щещ не щеш, ако искаш да си с този мъж, трябва да намерите подход да живеете заедно. Ще трябва да положиш усилия към детето. Може и да се развият нещата, както мислиш след раждането,но може и да не се развият така лошо. Може да заобича братчето си. Направи някакви компромиси, какво толкова зле се държи с теб, търсете решения.
Но бащата няма друг избор освен да си гледа детето. С теб, без теб , той си го е казал, че щом се налага сам ще го гледа.

И правилно. Аз не бих била с мъж, който изоставя детето си.

Аз се съмнявам, че и майката го изоставя.

Жената явно е млада, с малко житейски опит и се чувства застрашена от това, че бащата обича голямото си дете и го показва. Противопоставянето на двете деца не остава почти никакъв избор пред мъжа. И няма какво да се учудва, че е реагирал остро, след като е почувствал заплаха и отказ за приемане на първото дете. Зависи и колко голямо е всъщност "голямото" дете. Ако говорим за дете в неучебна възраст, тогава ситуацията става е ясна и закономерна. Интерпретацията, че голямото дете създава риск за нероденото е груба за всеки родител и е добре авторката да осъзнае това. Не оставя почти никакви възможности за избор, освен отговора, който е получила и за който се вълнува.

Разбирам защо пишете нещата, които пишете. Но очевидно сте майки, които не отглеждат дете, което не сте родили и не разбирате, че и двамата с бащата в момента поставяме нещата съпоставени с всичко, което сме преживели откакто сме заедно, за да преценим бъдещето на децата и кое ще е най-добре за тях. Аз разбирам вашите упреци към мен и може би да, не съм подходила правилно, но не е нужно да ме изкарвате злата мащеха… разбирам и защо моя мъж се е почувствал така и говорим по темата, защото и двамата сме наранени от неща, които очевидно са нереални, но това не значи, че някой ще зарязва едното или другото дете. И да аз също съм била наранявана от негови изказвания, които са непростими, но неща казани от емоция била то гняв/страх/щастие винаги трябяа да се говорят втори пър и да се разбере истина ли е или човека е искал друго да каже, друго да направи…
Да, писах поста от страх, че може да остана сама майка… но е нормално и аз да имам притеснения и да се чудя какво да правя как да постъпя. Още повече да не вредя на детето и на бебето.
Моля ви за съвети и за мнение дали бащата ще бъде отговорен и към двете деца… израснала съм с такъв родител и не искам да го причинявам на детето си.

П.С. Ще му преложа като вземем детето да отидем заедно на терапия тъкмо да му съобщим новината и да може да говори и с трети човек освен нас двамата как се чувства спрямо бебето. Благодаря за съвета!

От написаното от авторката оставам едниствено с горчивина и тъга по голямото дете, което явно е неискано от никого. И това до голяма степен би било обяснение за поведението му.
Евала на мъжа, че не се отказва от голямото си дете, това ми говори единствено добре за него. И аз напълно разбирам реакцията му при така направен ултиматум - "аз и бебето или другото дете". Много грозно, много! Аз не бих била способна да простя на някого, който ме кара да си зарежа детето. А отношението на това дете към бременната със сигурност е следствие от нейното към него. Децата усещат всички емоции, дори да се опитваме да ги прикриваме

Не съм му давала ултиматум само че извинявам се, ей ама много взехте да ми извъртате думите мили дами. Търся помощ от вас, а не обиди и упреци!

Никой не може да ти каже дали бащата ще бъде отговорен и към двете си деца. Това, че се грижи за другото си дете е добре, но пак не е гаранция.

Не разбирам такива истории, първото дете винаги го е имало в картинката и винаги ще го има, като толкова ти пречи - не се обвързваш сериозно с мъжа.

Когато си се събрала с бащата, си била наясно, че вече има дете. То не е паднало от небето и не е редно да ги делиш.
Съпругът на сестра ми изгледа и нейното от първия брак, и тяхното общо. И никога, ама никога не чух подобно изказване - "нейното дете", дори и да си го е мислил някога. Голямата им дъщеря е на 30 вече и винаги е казвал "нашите деца". Днес едното от децата на същата тази дъщеря носи неговото име, което говори достатъчно.
Ти обаче мина в защитна позиция и трудно ще приемеш каквито и да е съвети.
Относно обичта на бащата - щом е отговорен към детето си, надали ще бъде безотговорен към второто, стига да не бъде поставян в ситуацията да ги дели, за да задоволи теб.
Още повече, че от последното написано излиза, че детето дори не знае, че чакате бебе, а ти твърдеше, че очакваш положителни емоции.
Не ние извъртаме думите ти, а ти сама извъртя напълно историята. Явно наистина имаш проблеми с изразяването.

Въпросът не е дали при този ултиматум бащата ще постъпи Еди как си..по скоро не е редно да постъпи никой родител така без значение майка или баща...
По въпроса според мен бащата след като се роди бебето и то е налице..реално... напълно ще промени отношението и ще го заобича ... Но всичко зависи и от теб да създадеш среда и атмосфера на приемственост и за двете деца... кръвта вода не става бащата ще продължи да си обича първото дете и ще заобича и второто ,но въпросът е там да продължи да обича и теб.. защото защитната реакция от накърненото ти его провокира нежелана такава в него и той е способен да изрече неща от които връщане на зад няма да има ...
В крайна сметка бащата ще обича и двете си деца и е важно да обича и теб това всъщност трябва да те обича защото природата ще го научи да обича децата си това е закодирано при всички нормални хора но към теб това не е така и ревността ти може би ще е основната причина това да се случи...

Благодаря ви за включването в темата, но явно нямате какво повече да кажете освен да ме изкарвате ужасен човек.
Винаги като съм писала в някоя тема (не случайно писах анонимно) съм се старала да видя защо и какво е накарало автора да напише темата, какви са страховете и въпросите, които търси и в зависимост мога или не -отговарям или не. Но не съм постъпвала с хора, които искат съвет с думите, че са некадърни, че поставят неморлани избори, че са били наясно с еди кво си и т.н.
Преминавам в защитен моуд, защото вие преминахте в нападателен такъв. Не може да държите на хората сметка, да им извъртате думите (многократно казах, че не съм поставяла ултиматум и мъжа ми дори разбра, че просто съм изпитвала страх и не съм казала нищо лошо за детето) и най-вече да ме обиждате.
Благодаря за коментара със семейната терапия!!! Единственото положително нещо, което получих като съвет и помощ!
Търся начин да оправя ситуацията, а вие се вкарвате във филми. Благодаря, но не ми е до вашите коментари в момента. Приятен ден!

Според мен авторката е била на ясно със съществуването на първото дете, но не го е приемала особено сериозно и не е положила особени услия да се сближи с него. Сега понеже картинката се променя й се вижда трудна работа и се чувства застрашена.
По мое мнение да го заведете при терапевт, за да му съобщите, че чакате дете също не е особено редно. Помисли си как изглежда отстрани - водите го при някакъв непознат, който не е виждало преди и хвърляте бомбата, че ще имате бебе. Нистина ли смяташ, че детето ще се довери на този непознат и ще говори с него за чувствата си? Връзка с терапевт се гради също както връзка с нов партньор на родител. Терапевта няма магически да ви реши проблемите. Той може да помогне в дългосрочен план, но вие трябва да съобщите на детето и да говорите с него по въпроса без присъствието на други хора, само вие тримата.

Затова е редно първо двата и мъжа й и после тримата както подходи специалиста всъщност...

Приключвам темата.