В момента чета ... 74

  • 42 216
  • 745
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 5 498
Вината в нашите звезди въобще не можах да я чета. Този жанр (не си спомням точното наименование, има такова) романс за болни хора, ми е отблъскващ. Имам известен опит с продължително боледуване (не рак, за щастие) и последното нещо, за което мисли човек в такъв период, е нова връзка. Може при други да е различно. На мен романтизирането (няма правописна грешка, имам предвид опитът да се представят като нещо романтично) на болестите не ми е приятно.
Някак не мога да се съглася с това Rolling Eyes Има много разкази на  реални хора, влюбващи се и обичащи в нацистките лагери, за Ане Франк се сещам например, а това там е било не по-малко болезнено и ужасно Disappointed Relieved Всъщност винаги съм се чудила, четейки книги за войните, как хората са продължавали да създават семейства и да имат деца в тези брутални години, когато не са имали никаква сигурност за живота си, при положение, че ние сега, в доста по-защитения свят, в който живеем, се страхуваме да имаме повече от едно дете, защото няма да можем да го отгледаме Rolling Eyes
Другото, което ми харесва в тези книги е, че представя героите, страдащи от някакво заболяване като истински хора, не винаги толкова смели и героични, чисти и прекрасни, както сме свикнали да гледаме на тях. По същата причина ми харесва да чета за хората, живели в лагерите - някак виждаш човешкото лице на хората отвътре на вън Rolling Eyes Не знам доколко точно тази книга се основава на реални събития, но много други - се.

# 451
  • Мнения: 4 683
Аз четох няколко разнородни напоследък:
"Какво и кога да яьем" Андрей Беловешкин - за човек, който не обича да чете подобна тематика, тази препоръчвам горещо; полезни съвети, с които много съм съгласна;
"Империята трябва да умре" на Михаил Зигар (мисля, че така се изписва фамилията на български, четох я в оригинал) - много кова информация за руската история, която не знаех;
"Смъртта на забележителни хора" - отново нова информация за мен.
В началото на годината си направих карта за Столична библиотека след прекъсване от срам-ме-е-да-кажа колко години. Реално нямах нужда, защото имам книги за няколко живота, но направих заявка (за която, разбира се, бях забравила) и днес ме уведомиха, че имат книгата налична. Сега трябва да търся филиал "Сердика" - имам бегъл спомен, че съм го зървала мимоходом.
Регустрирах се (отново случайно) и в един сайт за размяна на книги (отново покрай прословутото форумно заглавие) и се оказах във въдовъртеж от непрекъснати заявки Simple Smile Не бях предполагала, че толкова хора търсят почти всичко Simple Smile

# 452
  • Мнения: 43 031
Вината в нашите звезди въобще не можах да я чета. Този жанр (не си спомням точното наименование, има такова) романс за болни хора, ми е отблъскващ. Имам известен опит с продължително боледуване (не рак, за щастие) и последното нещо, за което мисли човек в такъв период, е нова връзка. Може при други да е различно. На мен романтизирането (няма правописна грешка, имам предвид опитът да се представят като нещо романтично) на болестите не ми е приятно.
Някак не мога да се съглася с това Rolling Eyes Има много разкази на  реални хора, влюбващи се и обичащи в нацистките лагери, за Ане Франк се сещам например, а това там е било не по-малко болезнено и ужасно Disappointed Relieved Всъщност винаги съм се чудила, четейки книги за войните, как хората са продължавали да създават семейства и да имат деца в тези брутални години, когато не са имали никаква сигурност за живота си, при положение, че ние сега, в доста по-защитения свят, в който живеем, се страхуваме да имаме повече от едно дете, защото няма да можем да го отгледаме Rolling Eyes
Другото, което ми харесва в тези книги е, че представя героите, страдащи от някакво заболяване като истински хора, не винаги толкова смели и героични, чисти и прекрасни, както сме свикнали да гледаме на тях. По същата причина ми харесва да чета за хората, живели в лагерите - някак виждаш човешкото лице на хората отвътре на вън Rolling Eyes Не знам доколко точно тази книга се основава на реални събития, но много други - се.
Нацистки лагери аз не съм споменавала - не се интересувам от нищо свързано с темата за нацизма, така че не ги коментирам. Писах за болести. Не виждам връзка и не мисля, че е едно и също.

# 453
  • Мнения: 2 991
Божееее Тарталета, сега като каза "Писмо в бутилка" се сетих, че автора е създал "Отдел Q", аз от тази поредица се впечатлих от скандинавските автори😂Та този филм беше първия, който гледах от любопитство и зе че ми ареса. Сега направих връзката, нал съм КУКУвица я😂😂😂😂

# 454
  • София
  • Мнения: 7 520
Оооо поредицата за Отдел Q ми е мега-любима, на едно ниво с поредицата за Хари Хуле е.

# 455
  • София
  • Мнения: 12 029
И аз съм в дупка. Не мога дори да си дочета "Не казвай на никого", а е интересен трилър!
Дошъл ми е редът за "Камък, ножица, хартия" Simple Smile Тези дни ще ходя да я взема, дано ме измъкне от дупката Simple Smile

# 456
  • Мнения: 1 570
Дошъл ми е редът за "Камък, ножица, хартия" Simple Smile Тези дни ще ходя да я взема, дано ме измъкне от дупката Simple Smile
И аз мисля да ми е следващата, тъкмо пристигна топла, топла от Озон. Иили "Морска порта"... "Свекървата" също чака...
Ех, decisions, decisions... 😁

# 457
  • Мнения: 2 636
И аз ще избирам нова книга за довечера,трудна работа😀…сигурно ще да е “Камък ножица хартия” по ваши препоръки,ако въобще се съсредоточа слушайки новините днес…

# 458
  • Мнения: 397
Приключих Нощна стража и Пържени зелени домати. За мен и двете книги са 5/5. Чудесни! ❤️
Подготвила съм си :
-Дивите палми на Фокнър
-Север и юг на Гаскел
-Летище на Хейли
- Терапевтът на Хелене Флуд
Не знам с коя да започна 🤷‍♀️

# 459
  • Мнения: 11 784
Препоръчвам с две ръце “Летище”.

# 460
  • Мнения: 378
Приключих Нощна стража и Пържени зелени домати. За мен и двете книги са 5/5. Чудесни! ❤️
Подготвила съм си :
-Дивите палми на Фокнър
-Север и юг на Гаскел
-Летище на Хейли
- Терапевтът на Хелене Флуд
Не знам с коя да започна 🤷‍♀️
На мен много ми хареса "Север юг". Възмутих се от това което са написали на корицата, че съперничала на Гордост и предразсъдъци. Мисля, че не е редно така да се сравняват две произведения и да се пишат тъпотии по кориците с цел реклама.

# 461
  • Мнения: 2 253
Назад някой питаше за книги, в които се разказва за крале и любов - "Капка испанска кръв" е точно това. Една фатална жена, странстваща артистка, се домогва до баварския крал Лудвиг I и не просто се стреми към собственото си благополучие, ами и се набърква в политиката. Разбира се, колкото и влиятелна да е една кралска любовница, тя не е кралица, и дори да има покровители, народът я мрази и в крайна сметка звездата на успеха й бързо залязва. Не е лоша книгата, но мен не ме грабна и даже ми беше досадно на моменти.
Започнах "Чаеното момиче" и тя вече ми се струва повече по мой вкус.

# 462
  • София
  • Мнения: 12 029
"Чаеното момиче" ми е в купчината книги, които ме чакат Simple Smile
Сподели по-натам мение Simple Smile

# 463
  • Мнения: 547
И друг път съм казвала- фен станах на Сторител. В началото ме дразнеха гласовете и интонацията, вече свикнах и се абстрахирам. Напоследък се занимавам с физическа работа много и изслушвам по една книга за 2 дни- иначе просто няма кога да отделя подобно време.
Последната, която изслушах, беше Далечно ехо на Вал Макдермит. Страхотен трилър! Само още една негова книга съм чела, но определено ще се поправя.
Не четеца приключвам Писмо в бутилка от П на Юси Адлер- Улсен- превъзходна е!
Вал Макдърмит е жена Simple Smile /после видях, че Миж ти го е написала/. Харесвам я, изчетох 3 /от различни поредици, тя има поне 2 големи/ и спрях, че се изчерпи, аз не мога да чета цяла поредиа една след друга. Трябва ми 1/2 или 1 година почивка, става ми еднообразно. Изчитам 2, максимум 3 и спирам.
Юси е много як, наистина.
Сиклит е жанра, да. Няколко съм изчела, от уж по-популярните, нямам слабост и специален интерес в този жанр, но определено има книги, които ми допадат. Във "Вината" аз не видях любовната история на преден план, даже изобщо. Беше си фон. Но това е за мен.
Цугуми, може ли /или на лични/ сайта за размяна на книги, че се оказва, че искам да се 'отърва' от доста. Нямам място.

И аз не харесвам книги за крале и любов, и изобщо книги за крале, аристокрация и всякакви привилигировани люде. Залитам по-скоро към тези за болни или за лагери, както е написано по-горе, виждам много общо между двете, а именно - човешкото нещастие в различните му форми.

Артър Хейли е велик, каквото и да прочетете негово, няма да сгрешите.

От библиотеката взех "Лъжи на дивана" по препоръка оттук и я зачетох в колата, в резултат на което не успявам да я спра и "Малък живот" остава за след това. В сторител пък започнах "Майките", бива я. Малко ми е тежка и депресарска за момента, не ми се чете такъв стил, но не мога да я оставя някак.

Общо взето предпочитаните от мен стилове са това - трилъри /криминални/ - заради загадката и real life, ама от по-драматичните. Отвреме навреме ме избива на любовни и фантастика, но съвсем строго определена - или антиутопия, или за роботи.

Последна редакция: пт, 25 фев 2022, 11:54 от Минерва

# 464
  • Мнения: 4 994
Започнах Орикс и Крейк - първа книжна среща с Маргарет Атууд.
Още съм в началото и съм малко объркана. Засега мога само да споделя, че не знам дали ще отида на втора среща…

Общи условия

Активация на акаунт