
Добро утро ! Искам обратно в леглото .


Малката Панда погледна перваза, после мен, па рече "а ти ходиш до кофата всеки път". Не разбрах това сарказъм ли беше, друго ли и какво ли. Само три етажа са над нас и бях на косъм да тръгна с отрязаната коса в ръка и да им звъня по вратите и да сравнявам с това на главите им. След няколко вдишвания-издишвания ми дойде по-миролюбивата идея да напиша любезно-саркастично писмо, което да залепя на първия етаж до асансьора, или дори в самия асансьор. След още три секунди дишане си спомних, че ще закъснея за работа и неизвестната съседка се спаси. Този път.
Да оздравява бързо Ени.
Аз дълго време бях с по-къса коса, сега установих, че по-дългата ми стои по-добре.

та едните чувства ли няма. Препоръчани теми