В момента чета ... 75

  • 42 971
  • 764
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 6 661
Леле, този Саймън Бекет ме отвя! Страхотен трилър с много приключения и обрати. Толкова живописно разказва, че все едно бях на острова, бродих по чукарите ... познавах хората. Единственият минус му слагам за дежавюто с първата накрая. Той ако кара така аз вече от началото ще знам кой е. И така свърши, че въобще не се замислих какво да чета тепърва, направо подкарвам третата "Шепотът на мъртвите", пък аз не обичам да чета една след друга.

# 121
  • Мнения: 397
evenceee, коя е книгата за острова, за която говориш? Прозвуча ми интересно...
В момента чета Полунощ в кафене Черният дрозд. Много ми харесва.
Уютна, семейна сага. И понеже обожавам американския юг, тази е точно в мой стил. Напомня ми малко на романите на Фани Флаг.
Трябва да спра да гледам оценките на книги в goodreads,преди да ги прочета.
Ако е ниска оценката ( примерно под 3.70-4*) съм предубедена.
Взех си Дума срещу дума, тръгна ми добре, обаче все си мисля че ще си загубя времето тъй като е ниско оценена.
Абе луда работа е моята... 😄

# 122
  • Мнения: 572
Започнах "Аз съм на 83 1/4", но засега ми върви скучна, надявам се да има някакво раздвижване Confused Ако не се раздвижат нещата след първите сто страници, вероятно ще мина на следващата.

# 123
  • Русе
  • Мнения: 1 193
Започнах ...
Но още съм в началото. Мисля, че ще ми бъде интересна. Дано не ми доскучае. Харесах много ,,Без теб" от Бюси.
Тук вкарва темите за прераждането и като, че ли и паранормалното, но предполагам ще играе и психотрилъра .... Предстои да разбера. Grinning

# 124
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 085
Лорито, ще чакам отзив. И аз я бях загледала.

# 125
  • Мнения: 6 914
Прочетох "Повелителят на мухите". Не бях я чела. Измъчих се с нея. Не казвам, че не е хубава. Трудно се чете и като тема и като стил. Сега " за десерт" започнах "Отвъд зимата" на Исабел Алиенде. Чудесен разказвач. Изчела съм почти всичко издадено с най-голямо удоволствие.

# 126
  • Мнения: 6 661
evenceee, коя е книгата за острова, за която говориш? Прозвуча ми интересно...
Книгата е "Огнената диря", втора от поредицата за Дейвид Хънтър на Саймън Бекет. Действието се развива на остров Руна /измислен/, част от Външни Хебриди /които са си реални/.

# 127
  • Бургас
  • Мнения: 2 008
Прочетох "Вербувана" от Стефани Евгениева. Едно момиче следва "приятел" в социална мрежа и заминава за Ислямска държава.Едва тогава разбира в какво се е забъркала. За късмет, един мъж се опитва да я спаси. Книжката е написана много стегнато, във вид на дневници на двамата главни герои с ясното съзнание, че ще бъдат четени от други хора. Моите знания в тази област бяха  основни. Оказа се, че са били твърде основни. Докато четях , си мислех, че книгата трябва да бъде прочетена и от родители , и от техните подрастващи деца.

# 128
  • Мнения: 6 441
По темата за Ислямска държава има много хубав шведски сериал - Kalifat.

А аз все повече се облизвам за някои от книгите, които споменавате, но ще ми трябват още няколко дена, докато приключа с шведската. Тя била много нашумяла, но наистина е малко странна книга.

# 129
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 814
Трябва да спра да гледам оценките на книги в goodreads,преди да ги прочета.
Ако е ниска оценката ( примерно под 3.70-4*) съм предубедена.
Взех си Дума срещу дума, тръгна ми добре, обаче все си мисля че ще си загубя времето тъй като е ниско оценена.
Абе луда работа е моята... 😄

Въобще не гледам отзивите в goodreads, ако съм решила да чета определена книга. По препоръки оттук, в темата са повечето ми прочетени книги и такива, които съм метнала в уиша, който като гледам върви към безкрая... 🤣
Аз много харесах "Дума срещу дума".
5* има от мен. 😉

# 130
  • София
  • Мнения: 12 018
Специално погледнах колко е рейтингът на "Дума срещу дума", защото и на мен ми е в купчината "чакащи".
Честно казано, 3,84 за мен е приличен рейтинг.
Сега чета една с рейтинг 4,19 и наистина е много добра! Като я приключа , ще пиша за нея!

# 131
  • Мнения: 4 683
Тsugumi_ , по твоя препоръка прочетох  с удоволствие "Престъпленията на Шарлот Бронте" ,която  ме заинтригува и обърка доста.
Скрит текст:
Бях си създала един образ за семейството от "Вкусът на тъгата" и особено за Шарлот ,  безкрайно се възхищавах за опората , която дава на сестрите си  и баща си, за трагичния ѝ край, точно, когато уж животът ѝ поднесе  обич и спокойствие. А  според  Джеймс Тъли тя е някакво чудовище . Той претендира да е извършил  историческо криминално разследване  и книгите са две съвсем различни истории за това колоритно и талантливо семейство , особено за Шарлот.
Аnanas,
Скрит текст:
  мога много да пиша, но не искам да разводнявам темата с моите “разсъждения”.
“Вкусът на тъгата” е една от най-добрите биографии, които съм чела. Написана е подобно на роман, но всъщност не е романизирана, защото авторката е използвала за диалози откъси от писмата на сестрите. Написана е и с елегантност и на стил, който да е максимално близък до техния. Емоционално заредена и добре балансирана книга, която не дотежава с фактология и остава вярна на фактите. Елегантно се дистанцира от деликатни въпроси и ги разказва по фин начин с уважение към героините.
Успя да ме разплаче и си дадох сметка, че цинизмът, предизвестеността, дори баналността на голяма част от книгите, които се рекламират и публикуват напоследък ни лишиха от удоволствието от четенето в най-автентичната му форма.
“Престъпленията на Ш. Бронте” съм я чела два пъти, но отдавна. Спомням си, че фактология и документи реално липсваха, но звучеше “правдоподобно”. Настрани, кощунството да се спрягат подобни сензации с личности от такъв ранг, които отдавна не могат да се защитят, прилича повече на търсене на “ефект” без опит да се разбере психологията на героите. … но кой знае…
За мен причината е комплексна, живяли са изключително скромно и бих казала, нездравословно, при неблагоприятен климат, липса на адекватно здравно лечение, говори се и за замърсената вода, която са пили.
Едновременно с това, аз споделям гръцката мисъл, която Байрон цитира в дневника си на своя рожден ден, че “любимците на боговете умират млади.” Ако погледнем съдбата на най-талантливите и значими фигури в човешката история, те изгарят бързо в своята мисия, талантът сякаш ги “консумира” и нямат сили да оцелеят, светлината им, която остава извън времето, се оказва непосилна за човешката обвивка. Семейство Бронте са били белязани от таланта си, твърде крехки са били за него и изцяло са му били подчинени.

Последна редакция: ср, 16 мар 2022, 20:27 от Tsugumi_

# 132
  • Мнения: 16 128
Благодаря на Миж за новата тема.
Януари финиширах с две книги за Еверест. "В разредения въздух "на Кракауер и "Смъртоносно изкачване" на А. Букреев.  Двете книги са посветени на трагедията на Еверест през 1996 г. Паралелно много рових, четох гледах интервюта, филмови интерпретации. Така да се каже издълбах дъното. Двете книги много добре описват гледните точки от една страна на  експедициите на клиент ( кракауер) и от друга - на  водач ( букреев). Много добре стана че ги прочетох и двете, макар към втората да подходих с малко резерви. От този прочит можах да си създам собствено мнение по въпроса и да усетя защо примерно Кракауер ми се стори толкова нелогичен на моменти.
Февруари финиширах с три книги на сравнително обща тематика
1. Моя тъмна ( мрачна) Ванеса - много хубава книга. Отдавна не бях попаднала на толкова аналитично и задълбочено четиво. Исках да прочета книгата на Уенди Ортиз, която обвинява Ръсел в плагиатство, но не можах да я намеря нито на бг нито на рс.
2. Любовникът на Маргарит Дюрас. Беше мъка мъчна тази книга - непоследователна, хаотична, с някакво мъгливо послание. Езикът беше страшно уморителен, разпилян, нетипичен, прекалено много страдален залог. Намерих прилики в изказа със Симон Берто в книгата й Едит Пиаф. Не знам дали е проблем у преводача или специфика на езика. Добре че беше кратка книга
3. Лолита - Набоков. Бих я съкратила от 2 книги с по 36 глави на общо 30 глави. В средата направо ми доскуча. Точно бях решила да я оставя и нещата леко се раздвижиха. Езикът не ми хареса. Прекалено префинен, многословен, уморително преукрасен, но може и това да се цели. Не съм в див възторг от книгата, но не бих казала че е загубено време.

Март започнах с една книга по която има заснет сериал -  Undoing. Намерих я на руски. Книгата ми хареса. Малко разтеглена, съвсем леко мудна, но пък със съвсем човешко посланието . Сладникав край - това беше което  развали малко общото ми впечатление. Сериалът беше нещо като вицовете за интерпретация на радио Ереван - не лада а москвич, не продал а купил... Много обща повърхностна урязана, комерсиализирана трактовка на сценариста.

Преминавам към най-кратката история на Германия. Отдавна съм й хвърлила око.

Последна редакция: ср, 16 мар 2022, 21:36 от _re_ge

# 133
  • Мнения: 1 374
"Голяма книга за Италия" на Румяна Николова и Николай Генов. Личи си колко любов са вложили авторите между страниците на тази книга. Страхотна е! Книга с душа.

# 134
  • Мнения: 499
"Голяма книга за Италия" на Румяна Николова и Николай Генов. Личи си колко любов са вложили авторите между страниците на тази книга. Страхотна е! Книга с душа.

Тази книга ми е настолна! Държа я на малка масичка в хола до една ароматна свещ  и я разлиствам за удоволствие. Прекрасна изработка, фотографии, печат! Истинска наслада е да "потънеш" в нея и да избягаш от реалността!

Общи условия

Активация на акаунт