В момента чета ... 76

Ще си отчакаме явно. Е, поне да знам да не чета все още "Малка омраза", която имам на хартия, закупена преди 3 години. За съжаление и за друга следена от мен поредица няма никаква яснота, по-вероятно е да си остане само с една книга, което е много жалко, защото оригиналът е на полски и май я няма на английски. Става дума за "Трилогия за хуситите" на Анджей Сапковски, чиято първа книга е "Кулата на шутовете". Освен да я закупя в оригинал в електронен вариант и да си помагам с речника на четеца, ама е невъзможна работа общо взето, грам полски не знам.

А някой знае ли какво става с третата част на “Бьорнстад”? Не трябваше ли вече да е излязла?

Аз прочетох “Свекървата”. Мнението ми се припокрива с това на Rayna13 по-назад в темата, тя го е написала много по-добре, отколкото аз и бих могла.

Сега привършвам “Тайните убежища”. Хареса ми, държа ме в напрежение и отгръщах страница след страница с нетърпение.

Аз не споря, че е хубаво да се препрочита, а само написах, че препрочитам всичките си книги (освен тези, които са се озовали при мен по грешка). И не препрочитам по някакъв ред, а защото ми се иска. Не се разочаровам. Тези на Тери Пратчет всичките съм ги чела по 5-6 пъти, някои по повече. А Хари Потър(имам предвид цялата поредица) го четох поне 5 пъти в годините след като излезе на български и пак не мога да кажа, че помня всичко - мисля скоро да го препрочета. Всъщност, слушах на аудио книги преди около година, но много се разсейвам и си отклонявам вниманието.

Играчи, които започнат представянето си в Стани богат с "той/тя е прочел/а 50 000 книги" обикновено се оказват недоразумения като участници. Разнообразни са въпросите. Често се пита за българска литература. "Любимото" ми е, когато попитат за нещо от сюжета и дадат четири варианта с различни книги. И участникът твърди, че е чел и четирите, но не помни абсолютно нищо от която и да е от тях и не може да отговори (дори когато се пита за нещо емблематично и ако човек знае поне някои от произведенията, може да отгатне по метода на изключването).

Аз установих, че не помня нищо от българските автори, които съм чела по задължение в училище. Синът ми е седмокласник и ме пита нещо за "Опълченците на Шипка", а на мен ми е бяло петно. После отворих учебника по литература на съдържанието и установих, че не си спомням нито един герой от нито едно произведение. А съм била отличничка. Просто мозъкът ми е зачистил всичко безинтересно и ненужно.
За сметка на това помня имена и подробности от всичко на Агата Кристи, Майн Рид, Александър Дюма и други четени на същата възраст. Рядко препрочитам и то само любими произведения.

Нормално е - затова препрочитането ми е приятно. Моите спомени избледняват, ако не съм чела нещо в продължение на години.
Аз си спомням българската литература (не идеално, но горе-долу), но не помня почти нищо от химията, физиката и математиката, а съм била отличничка. Това, което знам, го знам по-скоро от опит, не от училище (не съм убедена, че простата аритметика се брои за математика; имам предвид, че не помня нищо от разните формули, които учехме).

И аз си мислех наскоро, че помня много малко от ученото в училище, дори по литература, а да не говорим пък за математика, физика, химия... Всъщност това, което помня, са езиците - испанския, който учих в гимназията, и английския от частните уроци, на които ходех. А ги помня, защото от една страна, с тях си изкарвам хляба, от друга страна, когато се учи език, се придобиват практически умения, които са лесно приложими. Но много пъти съм си мислила, че образованието у нас е прекалено теоретично, сухо, наливат се прекалено много факти, които много скоро след това се изпаряват, остава (може би) нещо като обща култура. А това не е добре, трябва да се преосмисли цялата система.

А иначе аз стигнах до средата на "Човекът, който обичаше кучетата", книгата е интересна, а информацията е наистина потресаваща на моменти.

Аз изгледах "Кестеновия човек". Само 6 епизода са, бързо се гледа. Ако не бях чела книгата, може би щеше да ми хареса повече, но книгата е далеч по- описателна. В сериала на моменти много не се разбира защо дадено нещо се случва. Вижда ми се като прескачане от сцена в сцена. Краят е леко смекчен в един детайл, но няма да издавам.
Препоръчвам книгата повече.
Препоръчвам и всичките книги на Клеър Макинтош. И те са криминални трилъри, като само една прави изключение- "След края". За мен беше тежка, защото се касае за тежко болно дете. Разтърси ме много поради изборът, който родителите трябваше да направят. Голяма трагедия. Но пък е доста интересно написана, и си струва да се прочете.

Аз пък от Хари Потър и един ред не съм прочела, даже и заглавията им не съм прочела. Също и СтарУорс не съм гледала . А Тери Пратчет четох когато се появи за пръв път в България редовно, но да препрочитам ... не. Това не е Дъглас Адамс все пак. От доста години не съм чела нищо от Тери Пратчет. Дори ми стана интересно дали ще ми е интересно и може да взема нещо да проверя.
За книгите в училище зависи дали са ти били интересни. На мен ми бяха много интересни. И народните песни ми бяха много интересни. Но аз обичам историята, това ми беше любим предмет.

И точно вчера се сетих, между другото, за "Майце си". На днешните ученици вероятно много повече трябва да им се обясняват остарелите думи и форми в нашата класическа литература и не знам дали цялото упражнение не се обезмисля по този начин... Прекалено далеч са вече тези текстове от тях. Макар че пък испанците учат "Дон Кихот", а той е още по-далеч (писан е в началото на седемнайсети век).

Дон Кихот е символ и то на неща, които нямат време. Сега че го четат трудно ... ами да изберат по-съвременен символ на същото ,н оеднакво силен . Не могат . Защо? Защото в днешно време май доста се снишиха стойностите. Ако имаш голям екран и големи бутилки бира в хладилника и жена ти е сложила хадениците в тигана ... си си  супер.

Страшно мразех литературата в училище, обичах да чета книги, винаги съм харесвала и учителките си, обаче темите за саможертвата, измъченият и клет народ, беднотията като добродетел, са си чисто промиване на мозъци. И нищо, нищо не се е променило до днес - почваме ги нещастниците от пети клас със Струна невеста, после хайдути, турци и кланета, рало, мъка, мизерия и глад, братчетата на Гаврош, туберкулоза и смърт, за да се стигне най-накрая до разстрел, а след разстрела - червей. Йовков и Елин Пелин са глътка въздух насред всичкия този кошмар. Много ясно, че масово ще мразят литературата, оттам  ще намразят и четенето.

Нямам против българската; за мен точно разказите за българското село бяха неприятни и депресиращи (Сивушке-слабушке...). Сигурно затова изобщо не харесах и Нарине Абагрян. Обичам природата, би ми харесало да живея на село (ако имам работа), но не обичам мизерията.
От друга страна, харесвам героични епоси и сигурно затова борбата против турското робство ми импонира повече като тема.
В друга тема във форума написах, че всъщност чуждата класика ми беше отвратителна - мразех и не знам защо трябваше да чета Клетниците, Парижката света богородица, Мадам Бовари (не слагам в този списък развлекателни книги, като тези на Дюма, Конан Дойл, Марк Твен и т.н. - тях ги харесвам)... Даже сега си припомних, че Парижката я бях купила и понеже не можех да я понасям, я скрих (книгата) в дома на едни роднини. Тогава нямаше улични библиотеки...И до днес не знам дали са я намерили и не ме интересува (скрих я между други книги, на заден ред).

Прочетох първата новела от "Ако има кръв".
Ами...хич не съм възхитена. Много така в нищото ми свърши.

За един уикенд изгълтах "Чаеното момиче" на Лиза Сий , много ми хареса!

Ето ревюто ми:

"Обожавам поредицата "Красноглед" на издателство "Изток-Запад"! За хора като мен, които обичат да четат за културните традиции и за бита на далечни народи всяка книга от тази поредица е истинско приключение в непознатото.

Конкретно романите на Лиза Сий ги харесвам много и съм прочела всички, издадени до момента на български. Спечели сърцето ми още със "Снежно цвете и тайното ветрило", където се  разказва в исторически аспект за практиката за връзване на краката на малките момичета с цел постигане идеала за женска красота т.нар. "лотосови крака".

В "Чаеното момиче" се разказва за други обичаи и традиции - тези на народността акха, малцинствена група, обитаваща южните планински части на Китай, Мианмар (бивша Бирма) , Лаос и Тайланд. Основното препитание на акха е производството на ценния чай пу-ър / пу-ер/ по древните методи, предавани от поколение на поколение. Романът е семейна сага и проследява живота на Ли-ян - момиче-акха, родено след Културната революция, нейния живот и премеждията, през които преминава.

От книгата научих много интересни неща за това древно племе акха, произхождащо от Непал, за строгия социален ред, вярванията и суеверия, които се основават на комбинация от духовни богове, гадания, обичаи, тълкуване на сънища и животински жертвоприношения. Направиха ми впечатления сексуалните им обичаи и практики, различните обреди за мъже и за жени по време на бременност.

Това, което най-много ме порази бе отношението към новородени близнаци- те биват определяни като "негодни" деца, които веднага след раждането трябва да бъдат убити от бащата чрез задушаване със смес от пепел от огнището и оризови люспи. След това родителите на тези деца биват прокудени от родните си места, за да не навлекат "лош" късмет на другите.

Много голяма част от книгата е отделена на процеса на производство на чай, и , да , малко ми натежа обема на тази част, но все пак беше любопитно. Интересно ми беше да прочета и за живота на осиновените в Америка китайски момичета, за техния начин на възприемане факта на осиновяването си в една така различна от тяхната култура.
Изобщо всичко има в тази книга - и любов, и предателства, и успехи , и падения...
Книгата е много женска, в най-добрия смисъл на думата и след всички трилъри, антиутопии и ужасии, които прочетох напоследък ми дойде като свеж полъх и ми хареса изключително много!
Затова давам пет чудесни, прекрасни, сияйни чаени звезди затова бижу,което завинаги ще остане в сърцето ми!"

българското село при Йовков не е българското село при Елин Пелин. И
е символист и е сред най-големите. 
Много странно четете българската литература. А в същото време се коментират разни като @Не без дъщеря ми@ . Там няма мизерия и насилие ? Като вземеш съвременните трилъри и кримита  с гетата, наркотиците , мафиите , изтезанията и убийствата и измъчването и насилието над деца ... А Мементо , който обсъждахме преди няколко страници да не е романтика?  А Оризовата майка ? Според мен и преди и сега човека е човек и се пише основно за него. А сега историческата обстановка чее малко по-различна и че вместо сукман героинята носи ластична рокля с паети ...
Или просто съвременните книги са по-близко до нас и повече ги разбираме. Или пък ни е интерсно да четем за друг бит и култура и начин на живот . Не знам в същност. Може би някой ще може да обясни
И аз ще потърся Чаеното момиче, хареса ми от коментара .