Изпускане по малка и по голяма нужда на дете на 5 години

Здравейте, това си е доста рязка промяна. По-скоро освен здравословно, търсете причината в стрес. Някакви промени в семейната динамика, отношения, смяна на жилище, близки? Посещава ли детска градина? Говорете с учителките и разберете как минава деня му там. Някое дете да го тормози, някой вкъщи да му се е карал? Ако не успеете да достигнете до нещо с разговори или медицински прегледи, бих го завела на психолог, защото може да избере да се довери и на човек, който не познава, защото може да се срамува да каже пред вас.

Аз бих завела детето на невролог. Изпускането по голяма нужда течно ли е, как се изпуска?

Не се изпуска течно, нормално…Няма промяна вкъщи - живеем в спокойна среда, без скандали и драми. В градината казват, че всичко е наред, освен, че той е много емоционален и като цяло е доста дивичък. Като цяло, не вярвам някой да го тормози в градината, той е доста комуникативен и се разбира чудесно с децата около него. Развива се нормално, даже в някои отношения по-бързо от други деца на неговата възраст…Просто не знам на какъв специалист да го заведа, за да изключим физиологичен проблем. А ако е нещо на психическа основа…., наистина не знам каква може да е причината. Не е имало някаква конкретна случка, или промяна в ежедневието му, а просто започна да се изпуска…Първо нощем с пишкането, а сега от няколко дни и другото….

Невролог посетете. Дано да е нещо временно.

Говорили ли сте с детето по този въпрос? То усеща ли се, че се изпуска , реагира ли по някакъв начин, какво ви казва? Детето е голямко, вече разбира, поразпитайте го за усещанията му, ще бъде в полза и за лекарите, които ще посетите. Най-вероятно е нещо временно и безобидно, но все пак направете консултация със специалист. Успех ! 🍀

Говорили сме, но казва различни неща - веднъж, че се е усетил и просто не е отишъл навреме, друг път казва, че не се е усетил…Друг път като го питам “Като си усетил, че ти се ходи до тоалетна, защо не отиде веднага?” и той казва “Не знам”…Не знам кое е истината..

Изключете всички възможни физически причина и ако всичко е в норми, а продължи да се изпуска, потърсете психологическа помощ. Казвате , че детето е емоционално, което е достатъчно, дори и да не се е случило нещо много сериозно, да му се отразява

Има причина за такава промяна. Добър детски психолог може да ви насочи

На същата възраст малката ми дъщеря започна да се напишква нощем, след като стана свидетел на жестокото падане на по-голямата си сестра /нямаше опасност от фатален изход, видя, че е добре в болницата/. През деня не проявяваше  признаци на стрес и тревожност, нито се връщаше към случката с въпроси и разговори. Препоръчаха ни белергамин, ако си спомням добре, но  предпочетохме да изчакаме. Отшумя постепенно - за няколко месеца.

Искате да кажете, че е спряла самичка да се напишква? Все още търся причина за стрес..Не намирам конкретна такава, но ще говоря с учителките в градината, въпреки че се съмнявам да ми кажат, ако се е случило нещо неприятно, което те искат да остане скрито. Той не споделя да се е случило нещо, което да го е уплашило или притеснило…

Да, отшумя от само себе си, за няколко месеца /не си спомням точно, но щом съм стигнала до консултация с лекар, не е било бързо/. Тя видимо също не изглеждаше стресирана - не разпитваше / видя сестра си гипсирана, но весела в болницата/, не коментираше, не изглеждаше притеснена, не спеше по-неспокойно от обикновено /винаги се е въртяла, като по-голяма даже започна да сомнамбулства - това пък отшумя с пубертета/.

Благодаря за отговора! Следващата седмица сме и ние по разни доктори да видят дали има физиологичен проблем и после ще мислим как да се справим със ситуацията..Ако трябва и с психолог ще говорим, защото това му е изключително неприятно всяка нощ да се събужда мокър и се чуди защо става така..

Моята дъщеря на пет години започна да се изпуска при следобедния сън, явно така й се отрази тръгването на детска градина. Мина след седмица-две. После зимата беше болна, остана си вкъщи и като тръгна на градина, пак започна да се изпуска при следобедния сън. Причината поне в нейния случай беше очевидна.

Чувала съм за едно детенце, което така се заигравало, че забравяло да отиде до тоалетната, а после било вече късно. Но вашият случай явно не е такъв.

Наистина, ако няма физическа причина, значи нещо се е случило. Какво - не мога да си представя, но някакъв вид стрес, поне според мен.

Нали знаете, че в повечето детски градини водят децата до тоалетната под строй. Ако не ти се ходи точно тогава ти се карат. Ако ти се ходи по друго време - пак ти се карат. Ако си позволиш да станеш по време на следобедния сън, за да отидеш до тоалетна - карат ти се. Та, достатъчно е детето да получи забележка един - два пъти от госпожите и ето ти проблем.

Мда, и аз за това първо се сетих. И подковават децата да не казват вкъщи, и ето ти - ти го питаш, то овърта. Особено ако е по-стеснително, по-изпълнително детето - няма да ти каже.

Съветът за детски невролог е добър, аз бих почнала оттам.
Може да го спрете известно време от градина, и да наблюдавате дали проблемът ще го има, или ще изчезне...

Vikki18, какво стана с детенцето Ви? Има ли резултат от прегледите?

Беше спрял за известно време с изпускането по голяма нужда…С напишкването - продължава от време на време. Записах час при гастро, ще видя какво ще каже и следващата стъпка е невролог…Като го питам дали се усеща, че му се ходи до тоалетна, един път казва “да”, друг път “не”…Като го питам “защо не отиваш като усетиш, че ти се ходи до тоалетна?” казва “не знам…”…Много ми е мъчно, защото се изпусна 1-2 пъти в градината и децата ще започнат да му се подиграват, ако разберат…:( Иначе на прегледите при личната, при уролога и изследванията - нищо притеснително. Няма бактерии. Правихме му уродинамика - чудесни резултати…Просто не знам…:((((

Абсолютно разбирам притеснението ти като майка на дете със същия проблем.
Моят син днес беше на първи преглед при педиатър и му изписаха прахчета против запек. Това е първата стъпка тук. Ние не живеем в България. В края на месеца е пак на преглед. Ще видим
Горе главата, всичко ще се оправи. Може да е някакъв период

А защо против запек? Моето дете си ходи нормално често до тоалетна - всеки ден и с нормална консистенция /извинявам се за определението/..Какъв точно е вашият проблем и на колко години е детенцето? Моля, споделете какво е станало след прегледа…

Защото доколкото съм чела из немските форуми, терапията при енкопреза винаги започва с тези прахчета против запек.
Моето момче е почти на 6г., като има този проблем от почти две години, но аз не знаех, че е толкова сериозно. Той се изпуска по малко. Иначе ако не го изпратя в тоалетната, няма да ходи 3 дена. От около месец прилагам този метод - след вечеря задължително в тоалетната и наистина фаловете са рядкост, но се случва пак.

Разбирам..Моля Ви да споделите после дали има ефект от тези прахчета. Може ли да кажете какви са, за да питам личната за тях? И още един въпрос - какво казаха лекарите там за това състояние, какво го причинява, каква е причината да започне да се случва?
Ще пиша и аз след прегледа във вторник какво са ми казали.

Прахчета са Macrogol.
Не сме питали каква е причината, защото според нас е на психическа основа. Той има малка сестра и до ден днешен не може да свикне, че тя също е член на нашето семейство. Ще видим. Чакаме и час за психолог.

Ние също имаме малка сестричка, но те много се обичат…Като се роди имаше известна доза ревност, но само в началото. Те се гушкат, играят си…Мислите ли, че е възможно това да е причината? На моите разликата им е 3 години. Той сега стана на 6, а тя е на 2г и 10 месеца. Той започна с изпускането преди 5 месеца..Децата спят заедно в една стая и малката се буди нощем по 1-2 пъти с рев /не знам каква е причината/ и ходим да я успокояваме и той се буди. Чудя се дали това може да е причина?

Причината според мен може да е всякаква и то на подсъзнателно ниво. Те са на такава възраст, на която не могат все още да изразят чувствата си с думи и все отнякъде трябва да избие.
При моите разликата е точно 2 години.
Ще чакам да пишете във вторник какво е казал доктора по въпроса.

Здравейте! Понеже все нямам време да пиша, едва сега успявам..
Прегледът беше много обстоен - ехограф и физически около дупенцето. Каза, че на тази възраст, при 80-90% от децата се наблюдава притеснение и нежелание да ходят по нужда в чужда тоалетна, поради което стискат. В резултат на това стискане, накрая няма накъде и се изпускат - в някои случаи по малко, в други изцяло, в зависимост от количеството в червата. Каза да изградим режим на изхождане - или сутрин преди градина, или вечер преди лягане, за да не му се налага да го прави през деня на чуджо място. Не изписа лекарства за сега, като първо каза 1 месец да опитаме с режима и ядене на повече плодове за регулиране на консистенцията и да ограничим киселото мляко. Установи, че има леко възпаление около анусчето с много малки, леко изразени хемороидчета - каза явно от напъване /категорично забрани да се напъва като ходи до тоалетна/, а възпалението се е появило в резултат от зацапването. Препоръча да прави едни упражнения сутрин и вечер - ляга по гръб, вдига краката и стиска дупето за 10 секунди и после отпуска - така 6-7 пъти, за да тренира мускулатурата при ануса. /Извинявам се за думите, но не знам как да го опиша иначе../В заключение каза, че ако няма подобрение, ще назначи някакви кръвни изследвания и евентуално трябва да се говори с психолог, за да отстраним психологически нежеланието и притеснението да ходи по нужда на чуждо място..За възпалението изписа Цикатридина сутрин и вечер. От ехографа не видя нищо притеснително - няма видимо задържане в червата. Не знам, ще опитаме така и после ще видим дали ще се подобри..

Благодаря за изчерпателното обяснение.
Наистина е така с ходенето по голяма нужда на чуждо място. То и аз да съм, ще стискам до вкъщи
Вярвам, ще с тези препоръки, нещата ще се нормализират.
Откакто го караме да ходи всеки ден след вечеря, сме имали само едно малко изпускане. Обаче се притеснявам, ако сме навън, дали ще може да удържи фронта
И аз ще пиша, ако има новости при нас.
Успех

Аз се изпусках на сън до късна детска възраст. Не сме имали проблеми вкъщи, нито пък в детската градина, но явно проблемът е бил на психологична основа, защото много се плаших, когато оставах сама вкъщи или просто мисълта за това, че ще остана сама.
Израстнах го. Очаквах, че ще имам същия проблем с моите деца, но за щастие, при тях не се повтори.