С какво ви дразнят свекървите? – 137

И аз съм на мнение, че от мъжа зависи какви ще са отношенията със свекървата. И е важно да се слуша какво и как говори за майка си. Моя все ме предупреждаваше за свеки, че не може да се разчита на нея, пък аз все я защитавах и оправдавах. Ама последното й гостуване в България, вече ми дойде в повече и осъзнах, че е бил много прав да не иска да поддържа особена комуникация с нея.. а най ми е болно, че разочарова и подведе детето. Това ми беше преломния момент, но ако го бях послушала още преди, щях да спестя на детето разочарованието. Ама все да давам шансове, нали е майка и баба.. но вече край, даже не сме се чували откакто си замина.

Съвсем правилно,но твърде късно се осетих!
Дай боже сега на внуци да се радвам!

Не знам точно какво е станало, но нека детето знае, че има всякакви хора. Това ще го подготви за живота.

Същото е. Зависи дали снахата се опитва да се бърка в семейството на свекървата или не.

Която даденост поне 20 години е действала в посока мъжът да стане такъв, че великата жена да го хареса. Или всеки свестен мъж задължително е отгледан от баба си?
Истинският мъж слушал жена си. А истинската жена по тази логика командори мъжа си? Е, мерси...

Аз до сега пример, снахата да дава акъл за свекървата (независимо дали на нея или на мъжа си), свързано с нейния личен или семеен живот, не съм виждала. Като цяло не младите натискат старите да правят така или иначе, а обратното. Младите искат единствено на тях да не им налагат стереотипите на старите

Здравейте! Случайно попаднах на тази тема и просто нямаше как да не се включа..
С какво ме дразни свекървата? С всичко.. Няма абсолютно нищо у нея, което да ми харесва и не защото ми е свекърва, а защото не е хубав човек и по някаква причина не ме харесва..

Със сина й сме заедно от много време, а вече сме и женени за нейно огромно съжаление.. Не знам как го е преживяла горката.. Като цяло тя не ме харесва от самото начало на нашата връзка, а аз наистина нищо лошо не съм й казала или направила. Просто не ме харесва и не ме иска за снаха. Според мен проблемът не е точно в мен, а която и да беше на моето място, пак нямаше да я харесва, защото тя е от тези властни и егоистични майки, които искат сина си само за себе си. Тя няма други деца, а вече няма и родители и съпруг, т.е. остана й само сина й и се е вкопчила в него като удавник за сламка както се казва.

Преди време отидох да живея у тях, тя уж щеше да ни остави да живеем само двамата там, макар че на мен изобщо не ми се вярваше и се оказах права. Като ми цъфна един ден без предупреждение и не се знаеше колко време ще остане, направо си събрах багажа и се изнесох, защото аз с нея просто не мога да живея, а няма как да й кажа да не идва в собствения й дом. Поставих условие на мъжа ми ако иска да бъдем заедно, да живеем на квартира или да се разделим. Той цял живот е живял с майка си и можете да си представите колко трудно се отдели от мама, но все пак избра да живее с мен. Чак не е за вярване..
 
Не я бях виждала много време и като цяло избягвам контактите с хора, които не ме харесват, защото не се чувствам приятно в тяхната компания. Има едно напрежение и разговорът не върви. Наскоро се видяхме след много време и изобщо не се е променила тази жена. Усещах с периферното зрение как ме оглежда изпитателно, вероятно да ми намери някой кусур.. Почти не сме говорили, защото имаше и други хора на масата (слава Богу) и като цяло се чувствах некомфортно в нейната компания. Просто ме притеснява тази жена и усещам, че не ме понася, но се преструва. Тя е много лицемерна жена. Даже бих казала, че това е най-лицемерният човек, когото познавам.. Не мислете, че го казвам, защото ми е свекърва. Просто си е така. Аз в началото не бях предубедена към нея и съм я приела с добро. Винаги подхождам с добро към хората, но тя направи така, че да не искам да общувам с нея, освен ако не се налага.. През годините се чудеше какво да направи или да каже, че да се скараме и да се отърве от мен, но не успя. Имали сме скандали и две кратки раздели, но после се оправихме, защото се обичаме и тя не успя да развали това.

Като цяло не мисля да се виждам с нея или пък да й ходя на гости, да я каня вкъщи или нещо такова. Ще се виждаме само когато се налага. Със сигурност приятелки няма да станем, но все пак е майка на мъжа ми и гледам да се държа нормално, защото ако си отворя устата и кажа всичко, което мисля или ме дразни, ще стане страшно.. Затова си мълча, но тя понякога е прекрачвала границата и сега ако ми каже нещо подобно, не знам дали бих си замълчала..

Хубавото е, че живеем отделно. Направо не мога да си представя да живея в един апартамент със свекървата. Това би било истински кошмар.. Може би ако се разбирате и се харесвате, няма да е чак такъв проблем, но при нас това няма как да стане..

И за свекърва е кошмар да живее в един апартамент със снаха.
Освен ако не е цел в живоат и да слухти и ръководи.И да се съобразява с друг.

Кога мъжът да ходи, дали и колко да угажда на майка си... Ясно, че майката е миналото, а жената - бъдещето, но все пак той има право да споделя и на двете каквото прецени
Да не започваме отдавнашния спор, но младостта не е гаранция за мозък и възпитание

Така си е -не слушай старило,а слушай патило!

Моята свекърва искаше да живеем тримата в двустаен апартамент, за да не остане сама.. Така че за нея това не важи. На нея точно това й е целта - да манипулира и да командва сина си и да ни се бърка.

Т.е. ти предпочиташ тя да спре да лицемерничи и да ти демонстрира в прав текст, че не те понася? Междувпрочем, не зная дали си чувала, че има хора, които бъркат добрите обноски с лицемерие. Разбира се, ако предпочиташ свекърва ти да зареже добрите обноски и да се изцепи брутално колко не те понася, винаги можеш да ѝ го кажеш. Или покажеш.

Ами да, мъжа трябва да слуша жената! И жената мъжа. Те са семейство и всичко се решава в семейството, поне така е редно за мен. Майките, свекървите, тъщите и т.н нямат глас за взимането на решения.

Абсолютно!

Да, двамата трябва един друг да слушат.