Нерешителен мъж

Да, въпросът е да разпознаеш знаците, а не да си сложиш розовите очила! Усеща се!

Аз считам решението на мъжа за абсолютно логично. Нито го е страх, нито е нерешителен.
По-добре да поживееш с някой отколкото след година-две да се развеждате.

Пък аз се изненадвам, че след година с някой момичетата все бързат да се женият.

Аз никога не бих се оженила за някого, без да поживея с него определен период.
Никога!
Че той на 3тия ден от съжителството може да покаже черти на характера, които в обикновен гаджелък няма начин да ги видя. Или пък аз, спрямо него съответно.
За мен е тъпотия да се хвърлиш в брак без да си усетил партньора си в битовизмите. Защото те са най-важните препятствия в съжителството.
Навремето заживях с БНД 5 месеца след като тръгнахме, година след това се оженихме. Приятелка пък няколко месеца и след още толкова се ожениха, още са си заедно, много стабилно семейство. Други пък живеят заедно години и се появяват някакви черти и се разделят. Гаранция няма. Сума-ти жени пък пропиляват младостта си и така и не дочакват сватбата. Ако сте на различни мнения относно фундаментални въпроси като брак, деца и т.н. по-добре не започвайте връзка. Но, ако сте, то задължително поживейте заедно и вижте дали все още искате семейство, защото много хора след като започват да градят собствен дом и се срещнат с битовизмите се оказва, че изобщо не са един за друг. А това е много по-добре да се разбере преди децата.

Според мен, могат да живеят заедно, за да се видят кой колко струва.Не, че няма разводи след 30 години брак, но в случая, може да установят , че не искат да продължат.
Друго е по-важно, с каква нагласа влизат, правят ли планове за бъдещето-жилище, местоживеене, деца, отношение към брака по принцип. От тези важни неща се разбират намеренията на партньора. Ако е "ела да живеем заедно" без някакви планове, това може да си продължи доста дълго, без да настъпи развитие.

Кой какво си мисли, не можем да знаем и защо поставя определено условие. Помня как ученически гаджета, и след това 4-5 години все още, / преди 100 години/ се мотаха с женитбата, защото бъдещата свекърва издума : " Походете още, да видим дали "ще хване", пък тогава се оженете". Това и до сега ми се вижда адски обидно. Но аз съм гледала на брака като на стъпка , от която винаги можеш да " дадеш назад" и да се разделят хората.  Дали ще бъде казано директно, или по някакъв ясен начин приятелят ще го разбере - няма значение. Да си знае той, че не е вечен съюзът. Никой не обича да бъде притискан, нито да бъде поставян явно в "пробна ситуация", затова едва ли някой от нас може да даде правилния отговор.

Докато не живеете заедно, все едно нищо не сте видяли. Гаджета на иху аху е едно, съвсем друго е да живеете заедно, да ги виждаш като не е на кеф, като е изморен, ядосан. И аз не бих се оженил преди да живеем заедно поне няколко месеца. Не е нерешителен, по скоро разумен.

Съгласна съм. Една година гаджета и хайде брак е много неразумно.

Има и нещо друго. След сватбата и брака много по-трудно би си тръгнал за неща, за които преди просто теглиш чертата. Това, в повечето случаи е за лошо, защото партньорите се изнервят, а продължават да са заедно. Тоест, много по-лесно би си тръгнал от съжителство, в много от случаите хората преживяват в нещастен брак, някои години, без възможност да усетят щастието. Да не говорим, че правят и децата си травмирани и нещастни.
Замислих се за 1вия си партньор - година и половина ходихме, без да живеем заедно , защото още бяхме и по-малки, но вътрешно се усещаше, че не сме един за друг. Прекрасен човек е, но още си е ерген, хич не е семеен тип. Реално, ако се бяхме оженили... не, дори не мога да си го представя.
П.С. Много обичам сватби и макар да смятам, че не е гаранция, дете без брак не бих родила. Тоест смятам, че е задължителен.
Но аз бих била резервирана към човек, който иска да се женим, без да сме живяли заедно. Даже, ако е настоятелен бих го отсвирила. Съвсем сериозно.


/color]

Подозирам, че авторката под влияние на средата, в която живее, си е наумила, че на преклонната възраст от 30 години е крайно време да се омъжи, затова напира толкова. Мъжът си е в правото да не иска. Колкото тя ще промени неговото мнение, толкова и той нейното. Съгласна съм, че е разумно първо да поживеят заедно без брак, после да решават как ще продължат.

Или пък просто тя на 30г е започнала да се замисля колко време може да загуби с поредния подходящ и накрая той да не иска брак. А той на 33г може да има шубе от бракуване.

Нищо нерешително не виждам в мъжа. Именно той е подхванал темата и е поставил картите си на масата. Авторката май не е изиграла нейната ръка както трябва. Сега трябва пред себе си да си изясни защо иска брак с този човек и да подхване тя темата.

Ами решението е следното:
Сяда авторката и казва на гаджето - съгласна съм първо да поживеем заедно. Нека си дадем някакъв срок - примерно 2 години и, ако след този срок нещата между нас са ОК, ще направим сватба. Заживяват заедно и, ако след 2 години още са си заедно, пак да повдигне въпроса и да му припомни каква е уговорката. А пък нищо не се знае - може той самия да я изненада още преди това и да й предложи брак по-рано.

Затова казах, че трябва да се изяснят за фундаменталните въпроси като брак/деца, но 1во да поживеят заедно и да видят дали още искат да са семейство. Защото има вариант след 2 месеца  толкова да се преоткрият, че или да се оженят на другия ден, защото не могат един без друг, или да установят, че не могат да се траят и да се разделят.
Или след като видят и решат, че искат да са семейство, но тя иска брак, а той не, да се разделят.
Или да създадат деца и да са най-щастливата двойка на света и без брак.
Или...
Животът е шарен. Но цветовете в него се откриват стъпка по стъпка.

Аз подкрепям неговата позиция. Никога не бих задълбочила отношения, без да съм поживяла с един човек. Само на база излизания на кафенце, вечеря, почивки и в леглото, не можеш да прецениш пасвате ли си. Даже не става дума само за връзка. Като студентка заживях с 2 приятелки на квартира. Имахме еднакви интереси, мислех, че ще е супер. Е, оказа се, че навиците ни са коренно различни и това създаваше много неудобства. Направо беше непоносимо. Същото се случва с много двойки. Затова и много казват - след брака се промени. Никой не се е променял, такива са си хората (независимо мъже или жени), просто не са се познавали достатъчно.

Аз живях 4 г. с мъжа ми преди да сключим брак. Винаги сме си поделяли домакинските неща. Конкретно за готвенето, той обича и само той готвеше + почистване на кухнята след това. Чистенето - единият с прахусмукачката, другият след него с мопа. Банята - той, простиране аз. Разбира се, когато сме имали ангажименти сме се "замествали". Също намирам за нормално да си делим наема. Въпреки че беше условно, още от началото бяхме с общ бюджет.
Така че нещата са много относителни по тези въпроси. Всъщност е чудесен начин да види що за човек е и какво я чака в бъдеще. Ако се окаже от мъжете, които оставят всичко на жената, може да си направи сметката дали я устройва.

П.П. 4 г. звучи много за решение за брак, но бях много млада, само на 19 г. Предложението за брак дойде след като завърших университета, а той излезе от казармата. С една дума, нещата се развиха по реда си.

Ти на 30, той на 33 , заедно сте от година. Правилно ли разбирам, че при все възрастта си, за тази една година вие дори не сте заживели заедно? И ако е така - защо не сте?