Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Според мен (както си личи и от горните постове) забраната за разгласяване на размера на заплатата е нещо гранично, зависещо от кефа на съда и разни формалности. Обаче където и да съм работила винаги е имало, така да го нарека,  неокуражаване на подобни обсъждания. До съд не се е стигало, но служителите малко или много са го спазвали. Едно за да не си развалят отношенията с работодателя (той може и да не може да те уволни, ама си има много начини да те накаже) и второ, защото тези с по-големите заплати си държат езика зад зъбите за да не дразнят другите. Е, за онези с малките заплати от най-ниско ниво всъщност на никого не му пука, не тях цели забраната за разгласяване.

Аз не мога да разбера драмата. Мен и да ме питат, не ми харесва да си изпявам тази информация, освен на много близки, на никой не му влиза в работата какви са ми доходите.

Абсолютно, в белите страни е неприлично да се обсъждат такива неща. Това си е лична работа и винаги съм мразила да ме разпитват за доходите ми.

В компанията, в която работя, няма практика да се слагат заплати в обявите. Пише конкурентно възнаграждение. Лично аз знам, че никак не е конкурентно, за жалост, при много от позициите. Бих предпочела да се каже, че за Х длъжност предлагаме 2000 лв нет и да си спестя виждането с хора, които очакват 3500 /с пълно право - специалисти са с дългогодишен опит/. И за тях, и за мен е загуба на време и ресурс.
Аз също от позицията на търсещ работа, бих искала да знам, дали да кандидатствам някъде. Моя близка скоро мина първо интервю, на което изрично пита за възнаграждението, не й казаха какъв им е бюджетът, но тя си каза нейните изисквания - не получи коментар. Изпратиха й задача и я поканиха на второ интервю, на което й казаха, че е супер, че я искат в екипа и компанията и могат да й предложат сума Х, която всъщност е 50% по-ниска от посочената от нея. За мен това е доста фрустриращо.

Иначе аз също не разпитвам хората за заплатите и не огласявам моята. Изключение прави, ако имам интерес към дадена фирма и позиция, познавам човек там и попитам какви са приблизително рамките, в които се движи трудовото възнаграждение. Но този човек трябва да ми е от приятелското обкръжение и също не питам за точна сума, а за някакъв ориентир. Аз не знам приятелите ми какви пари получават и не ме интересува, честно казано.

За съжаление това е масово. И е супер глупаво решение при търсене на служители. Много ясно, че никой няма да се съгласи на 50% от това, което е обявил, че иска. Защо изобщо са тези увъртания и накрая - ама, ние толкова можем да си позволим?!?! Губи се времето на двете страни....
Дори и да не е в обявата, при предложение за интервю или първо такова,  да се очертаят параметрите и, ако са ок за страните, да се продължи натам с второ, трето, тестове и задачи ......

В България май само като кандидатстваш за работа евентуално е неприлично да питаш за заплащането
Иначе почти всеки се чувства свободен да дискутира заплащането на други... има нещо много сбъркано в цялата работа.
В обявите си е глупаво наистина, особено обяви за редови служители и работници - тяхната заплата колко пък да подлежи на преговаряне че да не може да се посочи? Могат да изброяват изисквания като за ракетен инженер, но не могат да кажат те какво дават насреща. Първото ми впечатление от такава обява често е че дават толкова малко че ги е срам да го напишат... за съжаление, второто нерядко е същото, ако се стигне до второ.

За 50% е така, ама на практика разминаванията често са доста по-дребни, а има и много странични фактори:
- търсещият тръгва с нарочно (или за начало) прекалено надути претенции
- търсещият все удря на камък с тези нереални претенции (и като сума и като негова квалификация)
- има други приятни придобивки освен заплатата
- спешно се търси работа...

Та много често страните се разбират за някаква междинна сума, то си зависи кой е повече на зор и какво предлага кандидатът. А направо тропната една сума би отрязала точно този елемент на преговори.

На мен след първо интервю и след като казах какво е желаното от мен възнаграждение, са ме викали на второ интервю, където освен технически въпроси ме разпитваха и защо искам такава голяма заплата, дали не можело да се съглася на нещо по-реалистично. 1500лв си поисках, да не мислите че съм искала някаква космическа сума. Малко преди пандемията. Не беше в ИТ сферата, а в търговска фирма официален вносител, работата беше административна/дигитален маркетинг/поръчки от чужбина/следтене на наличности в едно.

Търсещият с надутите очаквания като види как се движат като цяло заплатите в сектора и за съответните позиции, ще има по-реалистична представа. Много често и тук в темата се пита - каква заплата да поискам.
Допълнителните придобивки обикновено ги обявяват в офертите при публикуването. При по-големите компании те не са драстично различни. За мен, никога не са били решаващи, защото много малко ползвам реално - нищо, че са посочили 30 броя. Всякакви отстъпки по разни магазини директно ми попадат в графата - пълнеж.
Ако спешно търсиш работа, си склонен да направиш компромис, но за колко дълго? В момента, в който ще стабилизират нещата, ще се махна.

Най-добрата практика според мен:
Компания пуска обява. Не пише заплата (не е и длъжна), а и в крайна сметка може дадената позиция да има доста широк range. Кандидатът чете изискванията за позицията и дейностите, които ще се извършват и преценя дали му харесва написаното, дали отговаря на опита му, дали търси точно това и дали би се справил. Кандидатства. От HR на компанията му харесват СВ-то и се свързват с него, за да насрочат интервю. Обаче го питат първо за желано/очаквано възнаграждение. Ако влиза в range-a или леко надхвърля, но HR знаят, че могат в крайна сметка да му предложат повече пари, ако човекът се хареса и на евентуалните му бъдещи преки ръководители, продължават с насрочване на интервю. Но ако разликата между желано възнаграждение и това, което позицията предлага е твърде голямо (примерно за стартова заплата се дават 1800-2000, а човекът иска минимум 3000), тогава HR му казва на кандидата, че исканото от него надхвърля бюджета и няма смисъл да продължават с интервю. The end.
Виждам я тази практика и смятам, че е реална и работеща. Няма смисъл да се насрочва първо, че второ интервю, пък задачи да се дават и да се губи време и на кандидата, и на компанията, а да се окаже в крайна сметка, че няма да го бъде. Абсолютно безсмислено упражнение.

Никой, никъде не е твърдял (3).

Нищо лично, можеш ли да препоръчаш литература, която да дава информация за трудовите права на достъпен език (различен от този в законите).

Истината е, че пазенето на заплатите в тайна дава предимство на работодателите при преговорите. Позволява им да претендират, че дават много високи заплати (всички фирми твърдят, че са много над средното), че взимаш повече от всичките си колеги и няма на къде да ти вдигнат заплатата, че никоя фирма не дава повече за тази позиция и т.н. И за повечето хора това работи, защото никой не може да има много широк поглед върху пазара, а и сам човек не може да вложи толкова ресурси в проучване колкото един HR отдел.

Освен това в България има бая фирми, където има буквално двойна разлика в заплащането на хора на една и съща позиция. Дали защото единият преговаря много зле или пък другият е с връзки, или по други причини. И в тия фирми това да се разберат заплатите е най-големия кошмар на мениджмънта, защото по-лошо платените ще напуснат скорострелно.
Та може да се каже, че и това е резултат от шуробаджанащината.

Не си споделям заплатата с колеги и се чувствам ужасно неловко, ако колега реши да сподели неговата с мен. И не харесвам работодатели, които дават еднакви заплати на всички. В крайна сметка няма как всички да имат еднакъв принос и различната заплата е начинът на тези с по-голям да им бъде показано, че трудът им е забелязан и оценен.
Не мисля също така, че е добра идея заплатите да се споделят още в обявата. Да се обявява рейндж няма смисъл, всеки ще иска най-високото. А няма как работодателят да даде твърда сума, в крайна сметка за позицията не се чака безкрайно време някакъв идеален кандидат, а се избира от подалите CV-та. Ако измежду тях няма нито един, който наистина да покрива всички изисквания, какво става? Или пък ако се яви някой по-компетентен, който за момента по лични причини иска тази фирма и позиция, но си личи, че лесно би могъл да получи нещо доста по-добро? Затова и работодателите си оставят вратичка да варират.

Освен в самата обява е нормално и при първото обаждане да се пита само кандидатът колко очаква, без да има отсреща отговор биха ли му го дали. Няма как на базата на 2-3 страници стандартен сбит текст, който може да съдържа от леко раздута до буквално фалшива информация, да се прецени какъв човек стои насреща. Точно затова си има интервюта, затова са наживо (или онлайн с камери), затова са и с няколко души - да може да се преценим и опознаем взаимно. Иначе щяха да ни наемат по чеклист.

И не, не смятам, че е загуба на време. Най-малкото всеки работи в дадена сфера и е добре да познава различните компании и по този начин получава информация от първа ръка какво биха предложили конкретно на него. Защото и на информацията от вътрешен човек не може да се разчита на 100% - това, че Пенка получава една заплата, не означава автоматично, че и Иванка ще я назначат на същата. Освен това ако си определил, че искаш 3000 лева чисто например, но 5-6 различни фирми ти казват, че не могат да ти дадат повече от 2000, причината очевидно е в теб.

Съгласна съм с последното мнение. Имам чувството, че изобщо не са малко кандидатите, които са с нереалистични очаквания и искат твърде много за някакви по-ниски позиции или за малкото, което могат да предложат като опит, знания и умения.