Почивате ли си на почивката?

И аз се замислям за покупка на ваканционно жилище. То и без това от години ходим на едно и също място, за мен това не е проблем.
Ние наемаме обзаведен с всичко необходимо апартамент до плажа и отиваме двамата с ММ и кучетата ни. Така си почиваме най-добре. Мен лично гости ме натоварват, нямам вече сили за обслужване, а и не мога и не искам да се съобразявам с никого. Аз съм интроверт и не обичам шумотевици.

Нищо общо няма с хотел. Чужди хора ме напрягат.

Не искам аз ваканционно жилище. Имаме апартамент, който даваме под наем, ами ангажимент си е. Това за смяна, онова за поправка, все нещо има за работа. Ако е нещо зазимено, тогава пък съвсем излизат непредвидени неща. Като ще влагаме пари в имоти, поне да е на място, което ще ни носи пари целогодишно, пък с тях си ходим, където ни душа иска.
От години посещаваме 2 места на морето и изкарваме там 1 месец. Знаем си се със собствениците и ни ги пазят за нашите дати, оборудвани с всичко апартаменти. Обаче - развали се бойлер, протече тераса, счупи се еди какво си, един телефон и те се разправят с майстори, разходи за покупка, монтаж, почистваща фирма, ние на плажа. Това безгрижие го няма при собственост, тогава почивката не е почивка.

Хотели и шумотевица и ние не обичаме. Само зимата, заради минералните басейни. Но ходим в делнични дни, в един конкретен, който сме си харесали и е спокойно.

Мисля, че се смесват понятията лятно жилище и ваканционно жилище. Както и относно това колко точно се ползва, защото едно е 10-15 дни в годината, а съвсем друго е 2-3 месеца + още поне 10-тина разширени уикенда.

Както и да го наречеш, все не е основно жилище.

Не е основно, но разликата е, че ваканционните се отдават под наем, когато собствениците не са там, а летните в случая са алтернативно жилище, в което може да ти стоят постоянно собствени вещи и да отиваш до там буквално с дрехите на гърба, телефона и портфейла, когато си поискаш, без да се съобразяваш с друг. Нещо като вила.

Нашето е нещо между двете. Оставила съм съвсем малко дрехи там.

В началото на брака ни мислехме за лятно жилище в Родопите (живеем на морето). Харесваше ни идеята да имаме къща в планината дори пиобиколихме най-затънтени села. Отпуски имаме достатъчно, щяхме да го ползваме, уж. Но се разочаровахме от достъпа дотам, а в по-комерсиални места не искахме. После се ориентирам към Еленския Балкан за по-близко, там вече не помня какво стана, накрая си построихме къща на 15 км от града. А на планина ходим на почивка, като най-често-поне два, три пъти в годината на едно и също място. Със собствениците се чувстваме почти роднини вече, там ни отраснаха децата(моето и на приятели), а в добавка-на почивката си почивам без да мисля за пазар, готвене, чинии и др битовизми.

Още по темата, не помня дали го писах, но от детството ми досега, не ми се е случвало да ми омръзне почивка. Всеки има различни усещания, но винаги ми е малко странно някой като каже"ами то омръзва повече от седмица", примерно

Аз на почивката пазарувам, мъжът ми готви. Ама това са някакви наши лудости. Следобед лежа на верандата, лежа, пък по някое време ме хващат лудите и отивам да се разходя до магазина.

Няма такова нещо на мен да ми омръзне почивка

И на мен никога не ми омръзва. Тръгвам си насила.

Независимо дали е лятно или ваканционно, все иска поддръжка, особено ако е самостоятелна къща. Не ми се наливат пари за нещо, което не се използва 9-10 месеца, а разходите си вървят.
Дори да имаш нает персонал, винаги има какво да правиш по двора или леки ремонти вътре. А аз искам като отидем да си почиваме наистина, не да мисля за работа.
Но всичко е индивидуално. Много хора намират удовлетворение от косене, грижа за цветя и т.н.

Всеки си преценява, но навсякъде трябва да се чисти и поддържа. Дори и в хотел да си обичайно не върви да разхвърляш и мажеш безугледно.
Ние (включително големите ни дъщери и половинките им, които ходят за около 2 седмици, когато нас ни няма през септември) го ползваме сумарно около 4 месеца в годината. Нямаме двор, защото е в кооперация. Апартамент. Всичко си стои прибрано, изчистено преди заминаването ни. Когато отидем, пускаме робота, слагаме завесите и покривките в пералнята/сушилнята и излизаме на кафе или плаж. После бършем прах и нормално почистване, което и вкъщи си прави човек, когато е отсъствал известно време и се прибере.
И по хотели за кратки почивки ходим през годината, но никъде няма да намеря хотел, в който да стоя от юни до септември с 2 по-големи деца, бебе и 2 кучета (в различни конфигурации сме били с различен брой деца и различен брой кучета) + аз и съпруг. Няма да ни излезе никак добре финансово подобна почивка. Леките ремонти са идентични с тези, които биха се наложили у дома за това време. Само готвенето си остава ангажимент, но и без това 3 месеца само по ресторанти не можем да ядем.
Вилата ни има двор и разбирам какво имаш предвид, но аз обичам да се занимавам с цветя. За косенето има машини, а и дворчето е малко. Зимата е по-кофти, заради риенето на сняг и затоплянето на къщата при пристигане, но пак всичко необходимо си ми е там и не нося никакъв багаж.
Много ми е удобно да си ходя "у нас си". Дълги години мислех различно, но се убедих с времето, че няма по-удобна почивка от тази на собствена територия, пък от там винаги можеш да ходиш навсякъде на разстояние, което можеш да обиколиш за 1 ден.
На хотели ходим, но рядко за повече от седмица и основно при пътувания през уикенда из страната или чужбина.
Ето, примерно, този уикенд си го разширихме и бяхме в Благоевград на хотел. Преди малко се прибрахме, но носехме багажи, завивки на бебето и какво ли не. Нямаше как да му изпера и изсуша повърнатото от космонавта. Но пък имаше спа.
Т.е. всичко си има и плюсове, и минуси.
За да съм плътно по темата - навсякъде си почивам, независимо от мястото и начина.
Важното е да има много движение и/или досег до природата.

Ние сме пускали приятели на вилата, но мога да похваля всички, че оставят маниашки чисто.
Дворът е 80/ бетон. Миналата пролет мъжът ми и един негов приятел ходиха и рязаха клони и едно дърво.

Ти нали се разведе?