На майка ми и е болно, че братовчедите ми са толкова материално настроени. И нямат интерес да поддържаме връзка.
Казва ми вие сте една кръв, трябва да сте си близки. Старай се. Утре други ден, ще останеш самичка. Нямаш си брат, нито сестра. Приятелите, мъжете, идват и си отиват. Роднините са завинаги. Не става въпрос те да ме издържат или нещо такова. Просто да ми бъдат някаква опора в живота.
Казва ми вие сте една кръв, трябва да сте си близки. Старай се. Утре други ден, ще останеш самичка. Нямаш си брат, нито сестра. Приятелите, мъжете, идват и си отиват. Роднините са завинаги. Не става въпрос те да ме издържат или нещо такова. Просто да ми бъдат някаква опора в живота.
Е, добре, майка ти като има сестра, та какво? Докъде я е докарала с отношенията, с опората?
Тя лично какво е направила, за да те сближи с роднините, с братовчедите по-конкретно? Колко се е старала?
Не вярвам, че само леля ти е виновна за скапаните им отношения, този процес не е едностранен.
Не е вярно, че мъжете и приятелите идват и си отиват, а роднините остават завинаги. Всичко е до човека.
И накрая само да ти напомня, че има хора без нито един първи братовчед. Те какво, да лягат да умират ли?
